'Махайте се оттук, идва руски дрон'

Калоян Константинов - Украйна Последна промяна на 16 юни 2022 в 09:48 3757 0

Пътят до Запорижието* е дълъг. Ако не броим Русия, Украйна е държавата в Европа с най-голяма територия от около 600 000 квадратни километра.

Колкото по-близо се придвижвате до фронтовата линия, толкова по-често започвате да виждате траншеи, пътни блокади, картечни гнезда и отбранителни постове. В цялата страната трябва да са хиляди.

Заснемането на всички военни обекти обаче е напълно забранено, защото Русия следи медийните публикации и използва изкуствен интелект или шпиони, за да разпознава местонахождението им и да насочва своя ракетен обстрел. Имало е случаи, когато медиите публикуват снимки на погрешно ударени заводи и сгради, които след това с точност са повторно поразявани.

В началото на войната доста хора се смееха на руски войници, които се тагват в социалните мрежи или споделят локацията си. Всъщност това не е изключение и откъм украинска страна. Три месеца след началото на войната и двете армии са си взели поука и техниката се забранява. Около фронтовете покритието на стандартните телефони и безжичен интернет е блокирано.

Улична продавачка на квас в Запорижие. Снимка: КлинКлин

Кава и водка

Мобилността на украинците също е възпрепятствана от резкия скок в цените на горивата и лимита от 20 литра бензин за кола на ден. Въпреки това находчиви местни са намерили начин да прескачат правилата – чрез обикаляне на различни бензиностанции, въртене между талони и мобилно приложение, леко намигване и ръка под тезгяха.

Въпреки това на огромна част от бензиностанциите няма гориво. Литърът бензин последните дни струва между 3,20 и 4 лв. Преди войната обичайно е бил около 2 лв. Това обаче не им пречи да работят, тъй като украинците са влюбени в кафето. Самите те твърдят, че са нацията в света, която консумира най-много кафе. Статистика, която да го потвърждава, не бе намерена. Но е факт, че повечето местни пиеха по 3-4-5 кафета на ден. Или кава, както го наричат. Консумацията на алкохол също не е за подценяване. Гледки като тази на три дами на видима възраст около 45 да си прокарват вечерята в 17:00 часа със 750-милилитрова бутилка водка не са чак такава рядкост.

Но в Запорижието е така. А от хубавата водка глава не боли, както беше изпробвано от първа ръка. 700-хилядният град е шестият по големина в страната и е дом на именно онези казаци, които преди 300 години казали на османския султан да иде нах*й. 60% от областта със същото име в момента е под контрола на руснаците.

Украински войници пишат писмо до Путин – сатира на картината „Запорожци пишат писмо на турския султан“ на Иля Репин от 1891 г. Снимка: Редит

На тъмно

Настроението в града е далеч по-мрачно и сковано от това в Киев, където спомените за войната за повечето хора вече са именно това – спомени. По улиците е пълно с плакати за повдигане на бойния дух (може би 10 към 1 спрямо рекламните), сред които и наставления къде е най-добре да се метне коктейлът „Молотов“ по вражеския танк за максимални щети. Отговорът е визьорът и вентилационната решетка.

Вечерно време градът тъне в тих мрак. Забранени са дори светлините по домовете. Важно е руските дронове и самолети да не могат да намират лесно своите цели. Все пак градът е на едва 30 км от фронтовата линия и на 227 от Мариупол.

Излизането от Запорижие в посока фронта не е трудно. Само трябва да имате необходимите документи от украинската армия и единственото, което може да ви спре, са загрижените погледи на войниците по 4-те пропускателни пункта, докато ви питат: „Знаете ли накъде отивате и сигурни ли сте, че искате да го направите?“

Един от хилядите плакати по улиците на Запорижие. Този обяснява къде да целите танковете с коктейлите „Молотов“. Визьорът и вентилационната решетка. Снимка: КлинКлин

Защото отвъд последния пост лицето на войната започва да добива по-остри, костеливи черти, изплувайки изпод пелена от дим. Зелените полета са осеяни с мини, а покрай пътя се забелязват стотици кратери. В някои от къщите единствените останали обитатели са кокошките, а човек се чуди имат ли достатъчно интелект да осъзнаят ужаса на случващото се около тях.

Дронът с колелото

На броени километри от украинските позиции, гледайки дима от поредния руски удар на 50 метра от нас, в с. Гуляйпилске се срещаме с Жоао, бивш пожарникар от Португалия, който сега е част от 87-и батальон като медик. Малко след началото на разговора ни той получава обаждане.

Артилерийски удар в с. Гуляйпилске. Заради минирането и обстрела приближаването не бе желателно. Снимка: КлинКлин

„Махайте се оттук, насам идва руски дрон“. След това скача в пикапа си и потегля в противоположна на нас посока. Когато сме разделени, сме по-маловажна цел за дрона. Започваме да оглеждаме небето, надявайки се, че със 100 километра по калния път сме способни да надбягаме металния ловец над нас. „Ако успееш да видиш дрон, значи вече е твърде късно. Това ще е последното, което ще видиш в живота си“, шегуват се украинците в колата.

Фучим през села и паланки, в пълно бойно снаряжение – каски, бронежилетки, ботуши, аптечки и камери. И в този момент го виждаме. Право срещу нас украински селянин по потник кара своето колело. В лявата му ръка виси тежка поцинкована кофа. Може би с храна за животните на съседите му. Бог знае.

И прихваме да се смеем. Войната е филм, пълен с лъжи, грабежи, изнасилвания и убийства. И режисиран от Емир Кустурица.

*Украинците настояват имената на населените места в чуждестранните медии да се изписват и казват в своята украинска версия, вместо руска. Лвив вместо Лвов, Харкив вместо Харков, Запорижие вместо Запорожие и т.н.

Препечатваме репортажа на Калоян Константинов от Украйна от сайта https://www.klinklin.bg/.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови