Предложението на акад. Денков за отпадане на таксите за студенти и докторанти в държавните висши училища е изненадващо, неадекватно, популистко и в противоречие с дневния ред.

Това се казва в остра позиция на Националния браншов синдикат "Висше образование и наука" към Конфедерацията на независимите синдикати в България. Повод за становището е предложението на правителството да отпаднат таксите за студентите, които учат в държавна поръчка, като те да се покриват от държавата. 

Позицията на браншовия синдикат е изпратена до всички институции.

От ВОН-КНСБ обясняват, че  подобни кардинални промени не могат да се въвеждат без внимателен анализ на системата на финансиране, без съобразяване с действащото законодателство и без диалог с всички заинтересовани страни.

Според тях само след обстоен анализ и дебати може да се очаква ясна картина на позитивните и негативни страни от подобна радикална мярка. Оттам смятат, че текстовете в проектозакона ще доведат до липса на конкуренция между висшите училища, до значително движение на студенти в различни университети и до намаляване на качеството на образователния продукт.

"Ако възможностите за споделеност и отговорност от страна на студента, висшето училище, бизнеса и държавата, определени в Закона за висшето образование, отпаднат, студентът се превръща от партньор в образователния процес, в клиент, ръководен не от вътрешната си мотивация, а от възможността за лесен и непосредствен достъп до образователния ресурс", пишат още от синдиката.

Те са категорични, че всеки учащ трябва да е съпричастен и да взима активно участие в изграждането на собствения си житейски и професионален проект. Това, според ВОН-КНСБ, е възможно само ако студентите допринесат за това, внасяйки своя дял в цялостния учебен процес.

"Едва тогава те ще се чувстват пряко ангажирани, ще критикуват, настояват и изискват от своите преподаватели и ще се изградят като независими личности", заявяват още от браншовия синдикат. 

ВОН – КНСБ представя някои от основните мотиви за несъгласие с мярката:

1. Законът за висше образование посочва няколко независими една от друга възможности за формиране на държавните такси за висше образование във възможност за разпределяне на общата сума между държавата, висшите училища (ВУ) и учащите, в качеството им на партньори в процеса на обучение:

• а) 70% държавна субсидия и 30% от студентски такси;
• б) 100% държавна субсидия и 0% студентски такси за приоритетните професионални направления и защитените специалности;
• в) 0% такса за студента и 100% финансиране по сключен договор с бизнес организация;
• г) 70% държавна субсидия и 30% средства, постъпили от бизнес организация;
• д) 30% студентска такса и 70% финансиране от бизнес организация;
• е) безлихвен студентски банков кредит без необходимостта от доказване на доход.

Улесненият от страна на държавата и банковите институции достъп до студентски кредити осигурява и равен достъп до висшето образование. Не съществува икономическо правило, според което равният достъп до висше образование е равнозначно на образование без студентски и докторантски такси.

2. Държавните административни такси, заплащани от студентите и докторантите, съотнесени с икономическата рамка на страната, са ниски, а в някои университети те не са променяни от години.

В някои професионални направления таксите са два пъти по-ниски от държавните стипендии, които студентите получават (минималната стипендия е 120 лв.). На практика не таксите, а високите разходи за издръжка на живот в големите градове е онова, което затруднява студентите, докторантите и техните семейства.

3. Съгласно Националната карта за висше образование половината студенти се обучават в по-малко перспективни направления – в 8 направления над 50% от студентите се обучават във висши училища, за които има слабо търсене и ниска реализация на дипломираните.

Но в други 14 направления над 50% от завършилите студенти имат висока и успешна реализация на пазара на труда. В различните направления таксите са различни. Всичко това как ще се отрази на таксите по модела Денков?

4. И сега в 40 направления (от общо 52) броят на действащите студенти е под 50% от определения капацитет, като от тях 30 са приоритетни, т.е. финансирането е 100% от държавата и 0 лв. от студентски такси. Този модел на финансиране в приоритетните направелния беше въведен преди 5 години и в резултат на успешно реализираната политика се наблюдава увеличение в приемите в специалности като инженерни науки, химични технологии, физика, химия, морска техника и т.н.

С отпадането на таксите тези специалности отново ще станат непопулярни сред кандидатите. От това ще последва отлив на специалисти от ключови сектори на икономиката, държавата ще се лиши от устойчив и добре работещ инструмент за обвързване на търсенето на образование с нуждите на пазара на труда. Крайното последствие ще е задълбочен дисбаланс в търсенето и предлагането на работни позиции.

5. Отпадането на таксите за обучение крие опасност от заличаване на конкуренцията между самите висши училища. Ако досега цената определя в голяма степен и качеството на образователния продукт, сега цената ще я определя политическият кабинет на съответната управляваща партия/и. Това крие огромен риск от съвсем явни обвързаности и зависимости на ДВУ от политическата конюнктура.

6. Важна особеност за висшето образование е, че академичната година не съвпада с календарната (т.е. финансовата) година. Новите студенти постъпват през септември и за този период държавата никога не е осигурявала финансиране. Отпадането на студентските и докторантските такси ще доведе до финансов недостиг в ДВУ в началото на всяка академична година.

7. Държавната субсидия се превежда ежегодно в пълен размер за обучението на студенти по план за приема, но се ревизира и по отчет с регистъра на МОН. За неусвоените места университети връщат държавните субсидии. На практика на висшите училища регулярно се отнемат финансови средства. В държавния бюджет за последните три години няма актуализация на средствата за висше образование и цялата система е ощетена с над 320 млн. лв.

Това е видно от ръста на БВП и дела за висше образование, който намалява от 0,76% на 0,6% за последните три години. Така висшето образование в България е с най-нисък дял на финансиране в ЕС (1%). Ето защо ние от ВОН–КНСБ непрекъснато повтаряме, че висшето образование у нас е системно недофинансирано.

8. Финансирането на висшето образование се извършва и на остатъчен принцип. От години акад. Денков обещава, че коефициентите на професионалните направления ще бъдат актуализирани, но досега няма резултат. Съотношението 1,6:10,57 в България е далеч под средното в ЕС (1:5).

9. Акад. Денков обяви 150 млн. лв. за компенсиране на студентските и докторантските такси, но такава сума в държавния бюджет за тази година липсва. Заложените 375 млн. лв. са за повишаване на доходите на работещите в страната. От тях едва 39 млн. лв. са определени за държавните висши училища, а те са недостатъчни.

МОН настоява за още 4 млн. лв., а според изчисленията на ВОН – КНСБ са необходими 7 млн. лв. за повишаване доходите на академичния и 37,5 млн. лв. за неакадемичния състав в университетите. Ако в държавния бюджет има свободен ресурс от 150 млн. лв., предлагаме да бъде използван целенасочено за висшето образование по следния начин:

• а) за увеличение на работните заплати, като 7 млн. лв. са за академичния състав и 38 млн. лв. за служителите с висше образование;

• б) 50 млн. лв. за комплексната оценка за качеството на обучението;

• в) 50 млн. лв. за повишаване на коефициентите в ПН;

• г) 5 млн. лв. за развитие на студентския спорт.