Българите слабо или изобщо не се интересуват от "Зелената сделка" - тези, които не са чували за нея, са повече от хората, които знаят, че съществува. Но все пак за една година е нараснал делът на запознатите с термина. Най-често разпознаващите го са висшисти (сред 67% от тях), жителите на столицата (57 на сто) и областните градове (53 процента от тях), както и живеещите без лишения българи на възраст между 30 г. и 60 г.

Това показва изследване на "Екзакта Рисърч Груп"*, направено през октомври 2020 г. и година по-късно - през октомври 2021 г. сред 1005 пълнолетни българи от цялата страна, цитирано от бТВ.

По-слабо запознати са хората на възраст под 30 г. (сред 56% от тях), тези над 60 г. (сред 54 процента от тях), респондентите с основно и средно образование, хората с нисък стандарт на живот и жителите на малки градове и села.

Знае ли се какво означава "Зелената сделка"

"В сравнение с октомври 2020 г. през октомври 2021 г. регистрираме ръст от 7% в дела на правилно отговарящите (от 39% на 46%), че "Зелената сделка" е набор от европейски политики за дългосрочно намаляване на вредните емисии в страните от
ЕС и за финансиране на икономическата трансформация към нисковъглеродна икономика", уточняват от „Екзакта“.

На въпроса "Готова ли е България да извлече полза от участието си в плана "Зелено възстановяване и трансформация" 44% от запитаните отговарят, че не готова, като се отчита повишаване на недоверието спрямо 2020 г. 20,8 процента са на мнение, че страната ни е готова, а 34,8 на сто не могат да преценят.

Проблем ли е мръсният въздух за българите

За замърсяването на въздуха над 40% от респондентите отчитат, че този проблем не е решен в тяхното населено място. 85,4 на сто са на мнение, че не биха сменили мястото си на живеене с друго, където въздухът е по-чист.

Според социолозите през последната година нарастват дяловете на българите, които са готови персонално да подпомогнат борбата с климатичните промени, като предприемат някои мерки и спазват определени ограничения.

От какво би се отказал българинът в борбата срещу климатичните промени

Личната готовност за ограничения най-често се свежда до ползване на козметични продукти, отговарящи на екологичните стандарти. Това посочват 79% от запитаните – по-често жени и вискообразовани хора на възраст до 50 г. В същото време обаче над 60 процента от жителите на селата и от представителите на малцинствата, за които това е достъпното отопление, не биха предприели подобна мярка.

Най-слаба е персоналната готовност за подпомагане на борбата с климатичните промени като се намалят пътуванията с автомобили. 53% от българите биха предприели подобна стъпка, а нежелаещите да го направят са по-често мъже, жители на областните градове и хора на възраст под 50 години.

Една трета биха плащали еко данък върху самолетните билети - по-често висшисти, хора с висок стандарт и респонденти на възраст между 30 и 40 г.

49 процента биха ограничили консумацията на месо, като 60% от жените заявяват готовност за това, а 64% от мъжете са твърдо против. 

----

* За да регистрира първоначалните обществени нагласи и очакванията на българите към "Зелената сделка", "Екзакта Рисърч Груп" проведе две национални представителни изследвания сред пълнолетните българи – през октомври 2020 г. и година по-късно - през октомври 2021 г. Методически бе осигурена съпоставимост на данните от двете изследвания.

Първото проучване е проведено от 1 до 7 октомври 2020 г. сред 1005 пълнолетни българи от цялата страна.
Второто проучване е проведено в периода 29 септември – 4 октомври 2021 г. На квотен принцип (чрез стратифицирана извадка по пол, възраст и тип населено място) са подбрани и интервюирани „лице в лице” 1005 пълнолетни българи в 72
населени места на страната.

Двете изследвания са реализирани със средства на "Екзакта Рисърч Груп" и с финансовата подкрепа на депутата в ЕП Радан Кънев (ЕНП).