Дигитална идентификация и проверка на възрастта: новите изисквания пред онлайн платформите в България

През пролетта на 2026 година Брюксел показа готово приложение за проверка на възрастта в интернет. Няколко месеца по-късно ГЕРБ внесе законопроект за забрана на социалните мрежи за деца под 16 години. Двете инициативи вървят паралелно, но опират до един и същ въпрос. Как онлайн платформите да разберат кой стои от другата страна на екрана?

Хазартът реши въпроса преди всички останали

Дълго преди Брюксел да проектира приложение, българският Закон за хазарта вече изискваше нещо подобно. От 2020 година централната компютърна система на всеки лицензиран оператор трябва да разполага с механизъм за регистрация и идентификация на участниците. Идеята не е нова, просто новата вълна от регулации я пренася в социалните мрежи и я представя като откритие.

Индустрията отдавна свикна с това изискване. Всеки лицензиран оператор, представен в класацията на bestcasino.com, поддържа регистър на играчите и е длъжен да проверява дали конкретно лице фигурира в списъка на самоизключилите се, преди да позволи достъп до игра. Няма изключения и няма преходен период, законът важи еднакво за всички.

Резултатът се вижда в цифрите. В регистъра на хазартно уязвимите лица към НАП вече са вписани над 54 000 души, а срокът за самоизключване бе удължен от 30 дни на минимум една година през март 2025 г. Числото расте, откакто НАП поднови поддръжката на списъка през декември 2022 г., и не показва признаци на спиране.

Брюксел вече има прототип

Комисията представи наглед скромно приложение с голям обхват. Решението е технически готово и работи по подобие на дигиталния сертификат за ваксинация, познат от пандемията. Отвореният код е съзнателен избор, за да може всяка държава да провери какво точно прави системата, вместо просто да й се довери.
Приложението се крепи на три декларирани принципа.

• не съхранява допълнителни лични данни извън факта, че потребителят е над определена възраст
• изгражда се върху същите технически спецификации като европейския портфейл за цифрова самоличност, eID, който трябва да заработи до края на 2026 г.
• не позволява проследяване на потребителя между отделни платформи

Комисията повтаря, че отговорността за възпитанието остава на родителите, а защитата на децата пак е задължение на институциите. Хубава формулировка за прессъобщение. Дали ще издържи технически тест извън презентационна зала е друг въпрос, на който отговор засега няма.

ГЕРБ вдига летвата у нас

Българският законопроект отива по-далеч от европейската рамка. Деца под 16 години изобщо няма да имат достъп до социални мрежи, а тези между 13 и 16 години ще влизат само с изрично съгласие на родител, което може да бъде оттеглено по всяко време.

Механизмът за прилагане включва няколко конкретни прага.

• пълна забрана за достъп под 16 години
• родителско съгласие за възрастовата група между 13 и 16 години
• ограничение от 23:00 до 06:00 часа за юношите между 16 и 18 години
• глоби, започващи от 50 000 евро, за платформите, които не въведат системата

Смяната на IP адрес или ползването на VPN няма да помогне, обясниха от ГЕРБ. Дори съществуващите профили ще минат през нова проверка, а тези, чиято възраст не бъде потвърдена, ще бъдат блокирани. Звучи строго. Технически изпълнимо е отделен въпрос, а самият законопроект засега стои за обсъждане в Народното събрание.

Идентичност срещу поверителност

Двете системи, хазартната и социалната, всъщност решават сходен проблем с различна степен на чувствителност. Казиното пита само едно нещо, навършени ли са 18 години. Социалната мрежа трябва да различи 13 от 16 от 18, а после да следи часовника до полунощ.

Границата между защита и наблюдение е тънка.

Европейската комисия настоява новите решения да доказват възраст без излишни лични данни, а дебатът у нас вече не опира само до децата и телефоните им. Опира до количеството държавен контрол, което сме готови да приемем в замяна на по-безопасна мрежа. Питайте се сами колко лична информация бихте разкрили доброволно, за да гарантирате сигурност на едно дете, което дори не е ваше.

Отговорът на този въпрос обикновено звучи убедително на теория. На практика зависи кой пише кода и кой има достъп до сървъра.

Следете новините ни в :