Депозитната система или как Литва се отърва от опаковките

Георги А. Ангелов Последна промяна на 30 декември 2021 в 12:12 9490 0

Снимка Георги А. Ангелов

Пресовани кенове във фабриката за сортиране

Вилнюс. Литва. Краят на ноември. Млад мъж с качулка на главата носи две огромни торби по централната пешеходна улица “Гедиминас”, която вече е с коледна украса. Торбите не изглеждат тежки. При разминаване с него се вижда, че те са пълни с празни бутилки. В торбите има предимно РЕТ бутилки (наричани и пластмасови), но се виждат и алуминиеви кенчета, а дрънченето издава, че вътре има и стъклени. Мъжът не е клошар или социално слаб събирач на отпадъци. Той отива до най-близкия супермаркет в който има инсталирани автомати за връщане на опаковки. След като ги пусне една по една в гърловината на машината, където четци ще разпознаят опаковките по баркодовето им, и машината ще ги разпредели според материала, мъжът ще вземе от автомата касова бележка. Срещу всяка опаковка той ще получи по десет евроцента и в бележката ще е отбелязана крайната сума. С бележката може да се плати на касата за покупки, да се осребри в брой или да се даде за благотворителност.

Така изглежда машината за изкупуване на опаковки

Така работи за потребителя депозитната система за събиране на най-масовите опаковки, която е въведена в Литва от 2016 г. Година по-късно вече се рециклират над 90% от опаковките. За тези пет години са върнати и рециклирани над 2 млрд. и 760 млн. опаковки. Тяхното тегло е 110.000 тона или 11 пъти теглото на Айфеловата кула в Париж.

“Въвеждането на депозираната система промени начина по който изглежда природата ни. Вече няма боклуци по езерата и горите”,

разказва Мариус, който работи като гид за туристи и VIP гости на Литва. В неговото семейство отговорността по връщане на бутилките е делегирана на сина им, който от това успява да събере около 500 евро на година. Според Мариус депозитната система е “win-win” ситуация от която печелят и хората, и природата.

Касовата бележка от машината може да се осребри още в магазина.

Рециклирането

В Литва има над 3000 места, където може да се върнат опаковките. Машините, които са 1100, се намират предимно в големите супермаркети. В малките населени места няма машини, а опаковките се издават в малки магазини.

Така изглежда машината за изкупуване в гръб. Тя извършва част от сортирането.

Зад машините се намира малък склад, в който пластмасовите и алуминиевите опаковки се събират в чували, а стъклените бутилки - в касите, в които са стигнали до магазина. Оттам опаковките заминават с камиони на доставчиците до завода за сортиране на USAD, организацията, която се занимава с рециклирането. Там има още едно сортиране на поточни линии. При него се разделят алуминиеви от стоманени кенове, стъклото за повторна употреба се връща при производителите на бира и безалкохолни напитки, а другото, разделено на цветове, се разтрошава и превръща в материал за следваща употреба. Същото се случва с РЕТ бутилките и PVC капачките им, както и кеновете - стават суровина. Алуминият заминава за Германия, а РЕТ бутилките се рециклират в съседната сграда на офиса на USAD в покрайнините на Вилнюс. Преди това е ставало в Румъния.

10 цента включени в цената 

Генералният мениджър на USAD Гинтарас Варнас разказа, че операторът работи като организация с идеална цел, която не очаква печалба. Собственици на организацията са асоциациите на пивоварите, на вносителите и на прозводителите на минерална вода и безалкохолни. Варнас казва, че в схемата участват 90% от производителите и 90% от вносителите. Тези 10 евроцента са включени в цената на стоката, а потребителят си ги получавала обратно след връщане. Цената е определена с идеята да е просто за смятане и да не е много скъпа опаковката, за да няма измами, но да е достатъчно висока, за да е изгодно връщането на опаковката. Спрели са са само на опаковки от бира, вода и безалкохолни напити, тъй като бутилките от алкохол се пият повече вкъщи и в ресторант и е лесно да се хвърлят в кофа, а не в природата или на улицата, както е най-лесно за останалите.

Варнас споделя, че търговците не са много щастливи от въвеждането на схемата, защото имат повече ангажименти. Но ако се мисли по-мащабно, след като правят пари от търговия, те трябва да са отговорни към отпадъците, каза Варнас.

Производители и търговците имат отговорност за финансиране на схемата и поставяне на лого и баркод на продуктите. “Ние събираме, разделяме, избираме рециклатор, отговаряме за паричните потоци, консуматор-търговец-производител-USAS. Имаме отговорност и за информиране на потребителя”, обясни Варнас.

30% от приходите на организацията идват от продажбата на материали, 50% от субсидия от производители и търговци и 20% от непотърсени депозити. Самата организация има малки разходи за персонал - в цялата администрация са наети 7 души, а в цеховете за сортиране работят малко повече от 10 души, но тази дейност е аутсорсната на външна фирма. Опаковките се доставят от дистрибуторите на стоки, които ги карат от супермаркетите, след като камионите останат празни след доставка.

Къде е България

В България се рециклират едва 22% от PET опаковките според данни на европейската асоциация на безалкохолни напитки UNESDA. Именно PET опаковките са най-големият замърсител, а тяхното разграждане отнема 450 години. В същото време българските граждани плащат поне два пъти за своите пластмасови отпадъци – за опаковките. Първия път плащат като потребители под формата на продуктова такса, която организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки (ОООО) събират от производители и вносители, а тя се калкулира в цените на дребно. Още веднъж плащат като местни данъкоплатци чрез такса битови отпадъци. В същото време в България все още има много населени места без контейнерна система за разделно събиране, няма и центрове за сортиране на отпадъците, тоест няма и рециклиране и пластмасата се депонира. От това общинските депа се пълнят по-бързо, а тъй като повече от половината общини не заделят пари за нови депа, парите за тях идват от от държавата, тост пак от данъкоплатеца. От тази година Европейската комисия въведе европейски данък върху нерециклираните пластмасови опаковки, така че данъкоплатците ще платят още веднъж опаковките, без те да са рециклирани задължително.

По данни на Евростат българите генерират 18.7 кг отпадъци от пластмасови опаковки на глава от населението за година (2018 г.) От това количество само 59% стигат до етапа на рециклиране, а останалите отиват или в околната среда, или се озовават в смесените битови отпадъци и най-често биват депонирани или изгаряни.

В допълнение към данните от Eurostat, доклад на международната неправителствена организация Reloop показва, че на година на човек от населението в България се губят 113 пластмасови бутилки, „изтекли“ в околната среда или в общия битов отпадък, без да бъдат рециклирани или повторно използвани.

Държавите членки дължат единна ставка от 0.80 евро за килограм нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса. Предвид изчислените 53.6 хил. тона пластмасови отпадъци от опаковки, които не се рециклират, годишният данък „пластмаса“ за България би следвало да е около 43 млн. евро. Заради по-ниския от средния за ЕС брутен национален доход на глава от населението, е предвидено значително намаление. И все пак според изчисленията на Центъра за европейски политики очакваното годишно задължение на България по този данък ще е 20 912 800 евро.

Кофи за опаковки на летището във Вилнюс с благотворителна цел.

До 2029 г. трябва да се рециклират 90% от пластмасовите бутилки

Според европейската директивата 90% от пластмасови бутилки трябва да се рециклират до 2029 г. (с междинна цел от 77% до 2025 г.).

Никой не може да събере 90% само с контейнерна система,

убеден е Гинтарас Варнас.

Преди закона, с който се въвежда депозитната система, в Литва също има контейнерна система. Тогава събираемостта на опаковките от напитки е била само 33%. По-малко от година от въвеждането на схемата тези 90% са достигнати.

Екологични организации са предлагали тази система и у нас на държавно ниво. И отговорът обикновено е "не" с няколко аргумента. В света депозитната система се използва в над 40 страни, 10 от които са в Европа. Гърция и Румъния са на път да я въведат, а в Хърватия вече я има.

Елеонора Йосифова от екологичната организация “За Земята” разказа, че няколко общини са на път сами да въведат системата, тъй като досега от държавната администрация намират причини, само за да я отхвърлят. "Че е невъзможно, че е скъпо, че при нас няма как да стане и че ще инвестираме усилия само в разделно събиране”. Това е основният мотив за съпротива срещу въвеждане на системата, според наблюденията на Йосифова и срещите на организацията с представители на МОСВ.

В Литва също е имало съпротива. Производители бяха против, защото е скъпо, каза Варнас. “Сега потребителят плаща 5 евро годишно за системата. Ако трябваше да се плаща за почистване, разходите щяха да са повече”.

“Защо да не се направи? Ако се хвърля в гората ще е още по-евтино, вместо депозитна система”,

иронизира съпротивата Варнас. Неговия извод е, че депозитната система е ефективна, не е скъпа и няма причина да не бъде въведена.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови