Бяха ли ощетени тазгодишните зрелостници на матурата по български език и литература чрез оценяването на отворените въпроси в теста?

Публично такова твърдение правят 35 възпитаници на 73. Средно училище "Владислав Граматик" в София, популярно като Втора немска езикова гимназия, в протестно писмо, изпратено до министъра на образованието проф. Галин Цоков с копие до началничката на Регионалното управление на образованието в столицата д-р Ваня Кастрева, омбудсмана д-р Диана Ковачева, директора на 73. СУ Иван Петков и медиите.

Писмото е подкрепено и от техните шестима учители по български език и литература.

Макар то да е от 19 юни днес, седмица по-късно, няма отговор - разказва един от подписалите се възпитаници на 73-то, Христо Поибренски, който предостави на медията ни и личната си контестация пред съответните институции заради оценяването на писмената му работа от държавния зрелостен изпит по български език и литература.

Ако МОН отговори на възраженията на учениците и учителите срещу оценяването, OFFNews с готовност ще публикува изложението им.

Публикуваме общото протестно писмо, както и възражението на Поибренски

Протестно писмо

С настоящото протестно писмо искаме да изразим своето възмущение от ощетяващите оценителски практики, приложени при проверката на изпитните работи от Държавния зрелостен изпит по български език и литература, проведен на 19.05.2023 г.

В хода на 5-годишното ни гимназиално обучение по български език и литература нашите висококвалифицирани преподаватели с дългогодишен опит в подготовката на ученици за държавен зрелостен изпит ни позволиха да осъзнаем, че литературата като самостоятелно обособена наука не представлява единствено учебен предмет, но и изкуство, провокиращо към размисъл върху значими обществени и нравствени проблеми.

Чрез многократното провеждане на аналитични прочити и задълбочени дискусии върху разглежданите в часовете произведения ние успешно развихме способностите си за критическо мислене, като така овладяхме заложените в учебната програма по БЕЛ социокултурни компетентности за аргументирано обосноваване и защита на собствената позиция по поставените теми, ценности и конфликти.

Така, независимо от неимоверно вложените време и усилия не само от наша страна, но и от страна на преподавателите ни, мнозина от нас останахме дълбоко разочаровани от разминаването между очакванията ни за смисъла на матурата по БЕЛ и неоснователно занижените резултати вследствие на несправедливите критерии за оценяване на въпросите с отворен отговор, както и на необективните методи за проверка и оценка на изпитните работи от страна на проверяващите лица. В защита на твърденията си обръщаме внимание на следните въпроси от публикувания на сайта на Министерството на образованието и науката изпитен материал от 19.05.2023 г.:

Тестът от матурата по български и верните отговори

1. Въпрос 19., засягащ текст 2 (диаграма) от първата част на изпита, изисква да се обоснове твърдението, че училището в най-слаба степен работи с гостуващи художници или си сътрудничи с художествени организации. След проверка на изпитните си работи установихме, че в много случаи е отнет пълният брой точки към въпроса поради отговор, който е съдържателно правилен, но чиято формулировка не съвпада изцяло със зададения примерен отговор.

2. Въпрос 20. изисква да се запишат два от упоменатите в текст 1 от първата изпитна част приноси на Ян Мърквичка в културния живот на българите след Съединението. Както от формулировката на въпроса, така и от обстойния прочит на текста става ясно, че възможните верни отговори са повече от два, а именно:

- утвърждава рисуването по натура като учебен метод в българското училище;

- пръв обучава момичетата в тънкостите на рисувателните техники;

- става първият директор на Държавното рисувателно училище, което бързо печели име и извън страната;

- спомага за подготовката на много български художници и за регламентирането на професията на художника;

- твори в почти всички жанрове на живописта;

- създава забележителни творби, сред които и картината „Ръченица“.

Макар изредените по-горе аспекти да се отнасят до развитието на културните среди в следосвобожденска България, само последните два от тях са зачетени като правилни, както установихме от прегледа на изпитните си работи. От една страна, това ни кара да изпитваме съмнение в качеството, надеждността и обективността на извършената проверка от страна на проверителите, които или са пропуснали да отбележат много отговори като верни, или принудително са се съобразявали с непълните и в този смисъл несправедливи, ощетяващи резултатите ни критерии за оценка на конкретния въпрос. От друга страна, едно такова неправомерно отнемане на заслужени точки навежда на мисълта за некоректна формулировка на въпроса, ако наистина се очаква да посочим точно тези два отговора, определени в ключа с отговори като примерни, но не непременно задължителни.

3. Въпроси 35., 36., 37. и 38. изискват кратък свободен отговор върху различни произведения от учебната програма, а въпрос 40. поставя задачата за съставяне на кратък текст с обем до 5 изречения. При прегледа на изпитните си работи с изненада установихме, че на някои от отговорите на тези въпроси са отнемани точки, без да бъде отбелязано наличието на каквато и да е езикова или смислова грешка. Освен това много от „корекциите“, нанесени от проверителите, се изразяват в подчертани думи и изрази без допълнително пояснение към тях въпреки възможността за добавянето на коментар към всяка една задача. Подобни противоречиви поправки се срещат масово и в написаните от нас съчинения в третата изпитна част. Как се очаква да изпитваме удовлетворение от резултата си, без да сме запознати с аргументите на оценителите за поставяне на определен брой точки?

За нас като знаещи и мислещи хора, които са възпитани да търсят причините за допуснатите от тях грешки и така да осъществяват стремежа си към самоусъвършенстване, е непонятно защо сме санкционирани по такъв необоснован начин. От учители, които са проверявали в годините изпитни работи, знаем, че на оценителите се предоставят детайлизирани критерии за оценка на всеки един въпрос с отворен отговор. За жалост, тези критерии не се оповестяват публично, което прави ДЗИ некоректен за нас, учениците, тъй като не знаем какво точно се изисква за 2, 4 или 6 точки, а също така кога губим точки от максималния бал. Това не само свидетелства за нежеланието (или неспособността) на отговорните институции да създават прозрачни условия за проверка на изпитните работи, но и буди съмнение по отношение на легитимността на поставените оценки като цяло. Не приемаме такова оценяване за справедливо. Питаме се наистина ли ни изпитват със стандартизирани тестове. Наистина ли са компетентни авторите на ключа за отворените отговори?

Поради така изложените от нас причини заявяваме категоричното си несъгласие с приложените методи за оценяване на изпитните ни работи по БЕЛ, които подценяват придобитите в хода на обучението ни знания и умения и дискредитират дългогодишната работа на преподавателите ни. Смятаме, че имаме обективна и самокритична представа за своите знания, доказани чрез множество награди от олимпиади, състезания и международни конкурси. Въпреки че оценките ни от държавния зрелостен изпит по БЕЛ са значително по-добри в сравнение със средното ниво в страната, се чувстваме ощетени от системата на оценяване на изпитните работи. Оставаме с впечатлението, че се толерират повърхностните знания на учениците с минимални знания по предмета, докато способните и креативни зрелостници остават недооценени, като всичко това в крайна сметка се отразява на статистиката, даваща фалшива представа за един „добър“ среден успех.

В отговор на подадените от нас молби за преразглеждане на резултатите от държавния зрелостен изпит по БЕЛ сезираните институции се позовават на чл. 82, ал. 1 от Наредба № 11 за оценяване на резултатите от обучението на учениците, според която оценките от държавните зрелостни изпити са окончателни. Независимо от това призоваваме за прозрачност при оценяването на изпитните работи спрямо предварително определени и достъпни за широката общественост обективни критерии, за коректна формулировка на зададените въпроси и за надлежна и конкретна обосновка за отнетите точки от въпросите с отворен отговор и от аргументативното съчинение.

Към протестното писмо, с което OFFNews разполага, е приложен списъкът с имената и подписите на присъединилите се към текста зрелостници и учители.

Абитуриентите изкараха Добър (3,93) на матурата по български, МОН публикува резултатите

Заявлението от Христо Поибренски за контестация на изпитната му работа по БЕЛ гласи:

С настоящето заявление искам да ми бъде преразгледана работата и по-конкретно - оценяването на определени въпроси от Държавния зрелостен изпит по български език и литература, проведен на 19. май 2023 г. Това се налага поради факта, че установих необосновано санкционирани отговори  на следните въпроси:

Въпрос №13: Първата запетая в изречението: „С творчеството си писателят донася голяма слава на своята страна, затова в негова чест в столицата на Дания е издигнат паметник, превърнал се в символ на Копенхаген какъвто е и бронзовата фигура на Малката русалка“, може да бъде заменена с тире, без да бъдат нарушени нормите на българската граматика, за което ми е отнета точка.

Въпрос №20: На мнение съм, че посоченият от мен отговор: „Мърквичка създава Държавното рисувално училище, въвежда рисуването по натура като учебен предмет и спомага за утвърждаването на професията на художника в България.“, безпроблемно може да се зачете за коректен. (В разговора ни впоследствие г-н Поибренски уточни, че да, Мърквичка основава училището и това е фактологически е вярно, но не съответства на информация от текста, даден на матурата - бел. ред.)

Въпрос №35: Считам, че отговорът ми на дадения въпрос („И двете творби изграждат представата за труда като начин за успешна реализация на човека. Но за разлика от едносъбитийния разказ повестта изгражда образа на изключителното творение, което излиза вън от руслото на обичайното.“) тълкува напълно смисъла на двете произведения, респективно разгръща проблема, заложен в заданието.

Въпрос №36: Посоченият от мен отговор подробно третира смисъла на заглавието на творбата: „Понятието „синдром“ се свързва с негативните отклонения в българската култура, отдалечаващи я от европейската. Епитетът разширява авторовата критика, извеждайки я извън националното пространство. Така паратекстът вписва народната психика в нестандартната балканска атмосфера.“

Въпрос №38: Написаният от мен отговор: „Преспите се свързват метафорично със застоя в българското общество, с липсата на перспективност и със забравените ценности“, смислово и напълно отговаря на посочения в ключа за отговори примерен отговор. 

Въпрос №40: Посоченият от мен отговор: „Молитвата на лирическия герой на Б. Христов се свързва с желанието му Бог, който метафорично слиза на земята, да сбъдне мечтите и надеждите на всеки човек: на писателя - да изпита вдъхновение, а на актьора - да открие място на сцената. Желанието на Аза се свързва с това той да изживее докрай деня си и да изпита щастие от живота. Молитвата на Далчевия субект обаче свидетелства за намерението му да се завърне сред общността, да почувства детската жизнерадостност, с която да откликва на предизвикателствата в живота. Обръщението на двамата лирически герои към Бога говори за силната им вяра в Създателя, за благоговението им пред неговия образ. Те отправят молитвите си с надеждата, че желаното от тях е възможно и че човешката участ не е предопределена“, е санкциониран без основателна причина.  

Цитираните по-горе отговори са преписани от мен по време на разглеждането на работата ми от ДЗИ в училище.

Надявам се, че в най-кратки срокове пропуските при оценяването ще бъдат преразгледани от проверител и коригирани, тъй като срокът за издаването на дипломата за средно образование е до десет дни след получаването на протокола в училище. В тази връзка ръководството възнамерява да връчи дипломите на випуска до 23 юни 2023 година.

Настоящето заявление е подадено и в електронен вид към посочените горе институции/лица на 12.06.2023 г. и е записано в регистъра на РУО София-град под номер: № РУО1-17845/12.06.2023 г.