24 май е съкровен ден за всички българи. Делата на учениците на Кирил и Методий са нашият дълбок печат в европейската цивилизация. Те ни възвисиха като народ на Словото и Държава на духа. С мощта на този печат България потвърди за пореден път Йоановото прозрение „В началото бе словото...“. Без могъществото и мъдростта на Словото няма нито свят, нито светлина, нито обещаващо бъдеще.
С празнично видеообръщение министърът на образованието и науката проф. Сашо Пенов честити 24 май на "пазителите на словото и духовността".
Уважаеми учители,
уважаеми учени и университетски преподаватeли,
уважаеми творци, пазители на словото и духовността,
скъпи ученици и студенти!
Денят на българската писменост 24 май е не само празник за нас, които сме професионално отдадени на образованието, науката и културата. Той е символично значим и съкровен ден за всички българи.
Така е, защото именно писмеността и книжовността са ни дали вярата, създали са ни като нация и са ни съхранили през вековете като държава.
Със силата на боговдъхновението светите братя Кирил и Методий, покровителите на Европа, сътвориха глаголическите букви, направиха първите преводи на библейското слово.
Мъдрият княз Борис І отвори радушно вратите на средновековната българска държава за техните ученици. Като истински сеятели на знанието и вярата те създадоха Преславската и Охридската книжовни школи. Устроиха кирилицата, която през вековете премина ведно с християнската книжнина като дар към други славянски народи.
Всички тези дела и усърдия са нашият дълбок печат в европейската цивилизация. Те ни възвисиха като народ на Словото и Държава на духа. С мощта на този печат България потвърди за пореден път Йоановото прозрение „В началото бе словото...“. Без могъществото и мъдростта на Словото няма нито свят, нито светлина, нито обещаващо бъдеще.
Писаното слово и книжовността са наши вековни духовни оръжия, чиято мощ сме длъжни да пренесем през изпитанията на времето.
Призовани сме да бъдем достойни за завета на Стоян Михайловски, който в своя „Български всеучилищен химн“ възхвали отците на „българското знание“, творците на „наший говор мил“, възкресителите на народния гений. Големият български поет разпозна именно словото и книжовността като гаранти за достойнството, просперитета и желаното бъдеще.
Днес ние помним заветите на светите братя и на техните ученици, дочуваме патоса на гневния отец Паисий, четем заклинателните слова на патриарха Вазов. Продължаваме да живеем с вярата, че знанието и науката са сила и светлина, надежда и обещание за колективна зрялост.
Светлият празник на словото и духовността е съдбовнозначим днес, когато разделението, ненавистта и агресията все още са надвиснали като мрачна сянка над света. Тази сянка още веднъж ни предупреждава колко е важно да помним, че езикът е дом на нашето битие, а ние сме призваните му пазители.
От зората на модерните времена насам знанието е разпознато като кауза и приоритет на просветените народи. Онази прозорлива далечина ни е завещала, че без волята за знание, без труда и таланта на българските учители, без озарените и вдъхновени очи на българските деца трудно ще влезем в кръга на проспериращите народи.
Нека във висотата и в светлината на този ден да се гордеем, че сме българи. Че сме наследници на хилядолетна книжовна и духовна традиция.
Нека прославим празничния ден 24 май!
Нека духът на този празник осветява всички дни на годината!
Честит празник!
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Коледна проповед: Папа Франциск забрани на служителите на Ватикана да клюкарстват
Терористът на коледния базар в Германия бил противник на исляма
Орбан обвини имиграцията за нападението в Магдебург
PISA: Българчетата са най-функционално неграмотни в Европа. Къде сме година след теста