Bee Smart Technologies за представянето си в The Venture и дигиталното пчеларство (видео)

Последна промяна на 26 юли 2016 в 19:12 2364 0

Не бих променил нищо в представянето си. Мисля, че представих компанията по най-добрия начин. Кофаундърът ми също мисли така, така че съм доволен. Това заяви след финала на конкурса за социално предприемачество The Venture Сергей Петров от българския финалист в конкурса Bee Smart Technologies. 

До голяма степен Chivas, като предприятие, което има желание да рекламира себе си чрез социалната инициатива, търси начин да бъде по-популярно, така че мисля, че нашият бизнес не е кохерентен точно с начина, по който те искат това да изглежда, няма да могат да получат този експоужър, който ние можем да им дадем с пчелите, какъвто биха получили с изграждането на къщи от рециклирана пластмаса или позволяването на жените в Гватемала да работят за себе си, да създават собствени бизнеси. Това е основното нещо, което ни възпрепятства да бъдем на финала, коментира Петров.

"Много от хората все още нямат идея какво се случва с пчелите, дори да са видели корицата на „Time”, където пчелата беше сложена на фокус, защото умира и целият ни живот до известна степен зависи от нея, поне сигурността на храната ни в бъдеще. Пчелата е едно насекомо, не всеки може да приеме на сериозно проблема в сравнение с други социални каузи. Доста хора са алергични, доста хора ги е страх от ужилване от пчела, така че към пчелите има противоречиво отношение", подчерта той.

"Пчелите произвеждат един елексир. Медът е храна, която в продължение на милиони години е била изграждана като нещо, което е било напълно достатъчно за тях. Ние не разглеждаме пчелите като отделен елемент, цялата колония е един суперорганизъм. В региони като България медът е доста качествен заради недотам засиленото развитие на аграрната култура. Има разнообразна растителност, много билки, хубав климат, което позволява на пчелите да събират нектар и прашец от стотици различни растения, билки, които влизайки в меда, доставят всички необходими витамини и микроелементи, от които човек може да има нужда", допълни един от основателите на Bee Smart Technologies. 

По думите на Сергей Петров в българския мед могат да се открият до 30 витамина, а в прашеца до 42 различни витамина.

Имаме един съветник – Симеон Тодоров, който препоръчва да се прави смес от прашец, мед и лимон, като лимонът предварително разтваря част от съставките, за да можеш да ги усвоиш напълно. Той препоръчва всяко семейство да си направи такава смес в буркан и всеки член от семейството да си взема всяка сутрин по една лъжица. Така ще засили имунитета си до такава степен, че на практика няма да бъде болен през цялата година. Разбира се, говорим за традиционните болести като грип, всичко, за което би имала значение имунната система, казва Петров.

Той обяснява откъде тръгва и идеята за създаването на Bee Smart Technologies. 

"Първоначалната ни идея, преди да говорим още с пчеларите, беше да направим една система, която да се поставя вътре в кошерите, за да се получават данни от пчелите, когато те идват вътре в кошера. Да сканираме химията, която те внасят. Тогава мислехме, че най-големият вредител на пчелите и на пониженото им здраве са пестицидите. Оказа се, че това не е напълно вярно. Те са само част от коктейла на проблемите. Но идеята ни беше да правим пълен химически анализ на дадени региони, използвайки пчелите като сензори. В един кошер имаш поне 25 000 пчели, които всеки ден ще излизат и ще посетят по около 150 растения. Когато можеш да направиш подобно нещо, можеш да нарисуваш доста точна химическа картина на даден регион по света и да използваш тази информация в различни организации. Дори и Монстанто, колкото и лош PR да имат, биха имали полза от подобна информация. Може да се корелират болестите в една област с химическите отлагания във водата и прашеца и нектара", разказва Сергей Петров.

Ние обичаме да се занимава с информация, първо използваме информацията да помагаме на пчелите, впоследствие искаме информацията, която пчелите предоставят, да помага на хората. А още повече технологията, която разработваме, за да добиваме тази информация, може да се приложи на всякакви места, тъй като основният ни фокус в момента е да създадем хардуер, устройства, които са в състояние да агрегират и събират информация от отдалечени региони, където няма свързаност, където можем да създаваме мрежи, които да записват информацията от различни сензори и да я предават в интернет. Тук вече има една голяма възможност за разгръщане на потенциалния пазар. Пшеницата например. Много е важно до каква степен има вода в почвата, колко киселинна е почвата и това са неща, на които веднага може да се реагира, стига да знаеш, че са там. Защото говорим за огромни пространства и няма как някой да ходи всеки ден с хидрометър или ph-метър да проверява. Освен това така се рисува една картина, която може да остане в аналите след това и да се анализира и използва в бъдеще, допълва той. 

Петров казва още, че основните им конкуренти са в САЩ и Великобритания.  

Това са страните с най-голям проблем. Те имат много добре развита аграрна култура и съответно монокултури. Когато имаш акри и акри само ябълки, те произвеждат храна за пчелите за две седмици. Пчелите не могат да живеят цяла година с тази храна, затова там, където има ябълки, няма да има пчели и няма да има кой да ти ги опрашва. Затова сега в САЩ се налага това мобилно пчеларство, иначе няма да има ябълки, праскови, череши, лук дори, уточнява той.