В една от най-бедните страни, на края на Европа, се отваря нова глава в отчаяната битка на Сирия.

От миналата година досега над 6000 сирийци са прекрачили турско-българската граница бягайки от войната. Сега повечето от тях са заклещени в мизерни лагери в една държава, която трудно може да си позволи да им помогне.

Така започва репортаж на журналиста от Би Би Си Крис Морис, посетил тези дни бежанския лагер в Харманли.

Ето какво още пише Морис:

В бивша казарма в Харманли, недалеч от границата, са поставени редове от сглобяеми бараки, в които семействата си споделят пространството както е възможно. В един участък, под покрив, който е бил подсилен заради дъжда, Уалат и майка му седят на едно легло. Той е роден тук преди 11 дни на територията на Европа, но с неясен статут.

"Искам да има добър живот", казва майката Хасна. "Добро бъдеще и добър дом, не като нас".

В снега навън хората са се струпали около малки огньове. Чувството на неудовлетвореност е осезаемо. Те са чакали в продължение на месеци, за да получат документи от българските власти - това е болезнено бавен процес. Изчитат списък с имена. Малцина щастливци най-накрая получават временно разрешение, което ще им позволи да напуснат лагера.

Но без работа, пари и уроци по български това едва ли е повод за празнуване.

Говори се за контрабандни маршрути през Сърбия, но повечето хора просто се чувстват хванати в капан - не може да се върне в миналия си живот и нямат никаква представа какво ще им донесе бъдещето.

"Хората просто искат да се махнат от тук, не искат да останат ", казва Мохамед Нур Oклах, бежанец от Дамаск. "Някои хора имат роднини в Германия, в Англия, във Франция и Италия. Те просто искат да се махнат от България."

Но за момента има по-прагматични въпроси за разрешаване. Едно семейство се нуждае от нов бойлер; друг има нужда от чифт обувки, които да заместят старите, които са се разпаднали.
Някои от тях отнасят своите проблеми до Джил Класби - британка, която се заселва в близко село преди две години след пенсионирането си. Сега тя помага като доброволец към лагера и всеки ден си записва в тефтер неотложните задачи.

"Имат нужда от наистина всичко - някои семейства нямат никакви останали пари", казва тя.

"Тук срещнах толкова страхотни хора - някои са лекари, други - инженери, всякакви има. Могат да са много полезни, но сега те имат нужда от нашата помощ", добавя британката.

Съседна сграда е ремонтирана, подготвена за новопристигналите, и условията в лагера постепенно се подобряват. Но финансирането от останалата част на Европа се бави.
Далеч повече време и пари са били похарчени за подсилване на близката граница. Поставени са термокамери и телена ограда.

Броят на имигрантите намалява през зимата. Миналата година пристигали нови хора всеки ден, но сега няма много. Фокусът е върху тези, които вече са дошли.

В подобен лагер в столицата бежанците провеждат малка демонстрация, когато температурите падат под нулата. Искат документи и някаква сигурност.

"Наистина правим всичко по възможностите ни", казва директорът на лагера Пепи Джуренов. "Чувствам болката им. Но тук има много проблеми", казва той.

"Процесът с документите е бавен, отоплителната система не е достатъчно добра. Сградата е била училище, не е предназначена за живеене".

Някои бежанци даже казват, че предпочита да се върнат в Сирия отколкото да стоят тук. Повечето обаче признават, че са благодарни поне за чувството за сигурност в лагера. Но ги привлича мисълта, че Европа може да им предложи много повече.

Когато снегът се стопи, се очакват още бежанци.

"Ние сме транспортен коридор за стоки. Трябва да свикнем с мисълта, че сме и транспортен коридор за хора", казва Деница Сачева - пиар специалист, който води кампании за по-добри условия за бежанците. Според нея правителството се готви за поне 20-25000 бежанци. По-голям брой би станал проблематичен.