Бабинден е

Църквата почита днес св. Григорий, еп. Български, преп. Георги Хозевит, св. Емилиан изповедник и преп. Домника. Народът отбелязва Бабинден - един от големите народни празници, посветен на “бабите” – жените, които помагат при раждане. 

Празникът е посветен на родилната помощ, акушерките, родилките и здравето на децата. Бабинден се чества на две различни дати - на 8-и и на 21 януари по стар и нов стил.

Бабинден е един от празниците, който се явява своеобразен завършек на честванията за Рождество Христово. Въпреки това обредността е езическа.

Някога бабата акушерка ставала рано и посещавала къщите, където е изродила дете. Носела бяла и червена вълна, лепяла ги с мед като коса за момиченцата и като мустаци и брада на момченцата – благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла жито, давала им да близнат медец и изричала: “Да се червите като таз вълна, да се гоите като просото, да се роите като кошера.”

Жените пък, които имат деца от 1 до 3 години, наливат вода от чешмата, слагат в нея босилек или здравец, приготвят сапун и нова кърпа. Отиват в дома на бабата акушерка за обредно поливане и миене на ръце. Поливането се извършва в градината или на стълбите. При миенето бабата хвърля водата нагоре (колкото са капките, толкова да е здравето), подскача нагоре, за да са пъргави децата. Жената дарява бабата с риза, чорапи, платно и кърпа с вързана в нея монета. Бабата връзва на детето бял и червен конец и паричка, дарява детето с чорапки и риза.

Бабата акушерка слага празнична трапеза за всички жени, на които е бабувала, и ги кани на гости. Дъщерите и снахите редят трапезата. Там всяка оставя своя дар: погача, печена кокошка, баница, шише вино. В началото на трапезата сядат само жени. Чак по-късно идват мъжете и започва веселието. 

Сведенията за св. Григорий са оскъдни. Предполага се, че това е "презвитер и монах Григорий, клирик на всички български църкви", който е живял по времето на българските царе Симеон Велики (893 -927) и Петър (927 - 969).

Св. Григорий е един от изявените старобългарски книжовници, особено като преводач и преписвач. Той превежда хрониката на Йоан Малала (VІ в.), като я допълва с бележки от библейските книги и други исторически паметници.

Допуска се, че е превел и известната "Хроника" на Георги Амартол. Вероятно е ръкоположен за епископ на Пелагония (Битола) и Прилеп. Канонизиран скоро след смъртта му, а в катедралата "Св. София" в Охрид дори е имало малък престол, посветен на него.

Свети Емилиан, епископ на Кизик, приел страдания за почитание на иконите през 815 г. при император Лъв Арменец. Паметта му се празнува и на 8 август.

Следете новините ни в GoogleNews