"Атака" предлага 10% ДДС за българските храни и нови санкции за работодателите

"Атака" внесе два законопроекта в парламента, които предвиждат по-ниско ДДС за българските стоки и нови по-строги санкции за работадателите, които не плащат заплати. 

С промени в Кодекса на труда (КТ) се предлага да се разпродава личното имущество на собственици на фирми, които не са изплатили заплатите на служителите си, и с тези пари да се платят дължимите възнаграждения. Това се отнася до собествиници на фалирали предприятия, на които не може да се отнеме нищо друго освен личното имущество.

Този проект на промени в КТ първо ще бъде обсъден следващата седмица на тристранка и след това ще бъде разгледан и от парламентарната социална комисия.

Синдикатите подкрепят предложението, но работодателските организации със сигурност ще са против.

Националистите внесоха и проект на промени в Закона за ДДС, с които предлагат намаляване на ДДС от 20% на 10% за българските хранително продукти.

При най-ниски доходи на българските домакинства в цяла Европа е непонятно защо същите трябва да бъдат натоварени с едно от най-високите ДДС.

Визирайки непосилните цени на храните в страната ни и данъка добавена стойност към същите, ние трябва да признаем, че редица хранителни стоки в България са по-скъпи от аналогичните им в редица държави от ЕС. 

В Германия – 19%, Гърция – 13% (при 683,76 евро мин.заплата), Испания – 10% (при 748,30 евро мин.заплата), Франция – 19,6% (при 1430,22 евро мин.заплата), Италия – 10 %, Кипър – 18% (при 840 евро мин.заплата), Люксембург – 3% (при 1801,49 евро мин.заплата), Малта – 0% (при 679,87 евро мин.заплата), Холандия – 6% (при 1456,20 евро мин.заплата), Австрия – 10%, Словения – 9,5% (при 763 евро мин.заплата), Словакия – 10% (при 337,70 евро мин.заплата), Финландия – 14%.

Според данните на ЕК от 2013 г. става пределно ясно, че ДДС върху храните в България е с едно от най-високите нива за целия ЕС, и то при положение, че минималните работни заплати в горепосочените държави биват в пъти по-високи от тези в България.

Факт, който поставя българските граждани в едно крайно неприемливо, неравнопоставено и несправедливо социално положение спрямо гражданите на другите държави членки на ЕС, пише в мотивите към предложението за промени в закона.

Следете новините ни в GoogleNews