Четири ранннонеолитни гроба на почти 8 000 години в селището Слатина в София откри екип от археолози от Националния археологически институт на БАН, ръководен от зам.-председателя ѝ чл.-кор. Васил Николов.

С откритите м. г. два гроба, новооткритите са най-ранните на територията на София и Софийското поле. За първи път в обредния комплекс археолозите попадат на такива изключително редки находки, обясни чл-кор. Николов. 

В гробовете са скелетите на трима възрастни и едно дете.

При разкопките археолозите попаднали на двоен гроб - най-вероятно мъж, до който има дете. Другите останки са на жена, положена по корем и на мъж, който е положен много особено – едната му ръка е останала под скелета.

Предстои антрополозите от Института по експериментална морфология, патология и антропология на БАН (ИЕМПАМ) да продължат изследванията в лабораторни условия.

ДНК анализ може да покаже дали е имало родствена връзка.

Откритите гробове са от началото на шестото хилядолетие и за обредните ритуали от този период се знае много малко. Вероятно е имало и къщи, които за съжаление са разрушени, предполагат археолозите.

Разкопките в района се провеждат над 30 години и откритите досега предмети показват, че селището е обитавано от земеделци и скотовъдци. Самото селище е съществувало около 500 години, от края на седмото до средата на шестото хилядолетие преди Христа. Предполага се, че от неолитното селище в Слатина тръгва цивилизацията на Европа, каза чл.-кор. Васил Николов и го определи като културно явление.

Работата в Слатина е в рамките на спасителни археологически разкопки заради ново жилищно строителство. Сред новите находки са и предмети като керамични съдове, тежести за стан, тапа за пещ, оформена като човешки образ, прешлен за вретено и др.