Алфа Рисърч: Данаил Кирилов е най-недолюбваният министър

Данаил Кирилов (индекс -26.1) води класацията на недолябваните министри в кабинета на Бойко Борисов. Следват го Кирил Ананиев (индекс -17.9), Марияна Николова (индекс -14.1), както и бившият вече социален министър Бисер Петков.

Това сочи национално представително проучване на "Алфа Рисърч", проведеното в периода 5 - 12 декември 2019 г. сред извадка от 1017 пълнолетни граждани.

Социална политика, здравеопазване, правосъдие са традиционно критикувани направления в дейността на правителството. Повтарящите се и задълбочаващи се проблеми, пораждащи както недоволство сред работещите в тях, така и неудовлетвореност сред гражданите, показват, че само увеличаване на парите в тези направления не е в състояние да ги реши.

По-съществена динамика в края на годината е налице в оценките за работата на Красимир Каракачанов (спад в индекса за дейността му от +1.3 до -3.1 пункта), Владислав Горанов (спад в индекса от -5.6 до -6.8) и Нено Димов (спад в индекса от -7.6 до -12.1). И тримата бележат негативен тренд в следствие от конкретни казуси като предложението за първите дни болнични и водния режим в някои части на страната.

Правителството, след месеци на негативен тренд в оценките, възвръща в края на годината част от загубените позиции. Положителните мнения нарастват от 13% в началото до 19 на сто в края на годината, а отрицателните спадат с десет пункта – от 51% до 41%. Премиерът Бойко Борисов също неутрализира част от недоверието към себе си и личният му рейтинг в края на 2019-та е 30% одобрение срещу 39% неодобрение.

Личната равносметка на българите за 2019-та продължава в общи линии позитивната тенденция, характерна за последните 5 г. Двойно по-голям процент (33%) оценяват изминалата година като по-добра за тях, отколкото тези, за които тя е била по-лоша (14%). Остава обаче най-значим делът (53%) на хората, които не виждат промяна в собствения си живот и възможности – нито за добро, нито за лошо.

Въпреки разтварящата се ножица между позитивни и негативни оценки, е налице известен спад както в едните, така и в другите. На положителните – от 35 на 33 на сто, на отрицателните – от 19 на 14 на сто. Дали това е моментно колебание или начало на по-сериозна промяна ще стане ясно през следващата година.

Към момента обаче анализът сочи, че оптимизмът намалява основно сред по-високо статусните групи, а песимизмът – сред по-нискостатусните. По-богатите и по-младите са станали по-малко щастливи. По-възрастните и по-бедните – по-малко нещастни.

Най-значим спад е налице във възрастовата група на 55-60-годишните, на които предстои преминаването в друг житейски етап, пенсионния, с всички произтичащи от това промени в индивидуалния стандарт, особено предвид нерадостната перспектива на ощетеното от втория стълб първо поколение пенсионери.

Оценките за икономическото състояние на страната се вписват в същата логика – бавно подобрение (до 18%), но негативните (28%), както и неутралните (54%) продължават значително да доминират над тях. След 2015-та ежегодният мониторинг на "Алфа Рисърч" показва двоен ръст на икономическия оптимизъм (достигайки и задържайки се на 40%), който обаче четвърта поредна година не успява да се реализира. Равносметката остава далеч под надеждите. Това затвърждаващо се крушение между очаквания и реалност, особено сред хората между 45 и 60 г., започва да произвежда негативни психологически ефекти, които се отразяват и в общата равносметка за годината.

Личните прогнози за 2020г. продължават да бъдат подчертано оптимистични – 55% очакват лично за тях тя да бъде по-добра, срещу едва 9%, които я виждат в по-лоша светлина. 

Основните събития, с които българите ще запомнят отминаващата 2019 г. потвърждават вниманието на мнозинството от хората върху вътрешните проблеми и действия с пряко отражение върху личния им живот.

Като събития с най-значимо въздействие те посочват местните избори (38%) и хакерската атака срещу НАП (23%). Брекзит, както и изборите за Европейски парламент, са задържали вниманието на между 12 и 16 на сто от пълнолетните граждани. Действията на управляващите в различни сфери с по-пряк или дългосрочен ефект върху обществото, като изграждането на интерконектора с Гърция, опитите за рестарт на проекта АЕЦ „Белене“, решението за закупуване на самолетите F-16, се оценяват в момента като значими от 12% до 17% от анкетираните.

Мониторингът на обществените нагласи показва, че 2019 г. завършва с няколко негативи за управляващите - пробойни в имиджа, недоволство и протести в сфери, в които от години се трупат проблеми, изострена критичност към предложения в социалната система и здравеопазването, засягащи интересите на широки групи. Същевременно липсата на силно лидерство, на убедителни решения в най-проблемните сфери и на разминаването между декларации и реално поведение на опозицията по теми, в които би могла да покаже реални алтернативи, не й позволяват да оползотвори тези негативи, нито електорално, нито рейтингово.

На този фон най-силната политическа фигура извън управляващите продължава да бъде президентът Румен Радев. За втори път обаче, след изразеното от него несъгласие с покупката на самолетите F-16 в края на миналата година, личният му рейтинг пада под 50 на сто (48% одобрение срещу 15% неодобрение). Две основни причини биха могли да се крият зад този спад – първо, липсата на категорична и лидираща позиция във външната политика, където президентът по принцип има силна роля, и второ, изострянето на конфронтацията с изпълнителната власт, което не се толерира от общественото мнение, очакващо от държавния глава аргументиран дебат по стратегически въпроси, а не съображения по текущата конюнктура.

Парламентът продължава да е най-силно критикуваната от обществото институция с одобрение от 10% и неодобрение от 51%. Председателят на НС Цвета Караянчева се ползва с по-висок личен рейтинг (21%).

Дебатите, съпровождащи избора на нов главен прокурор и отделни съдебни решения, привлякоха активно обществено внимание и насочиха светлината към дълбокия разлом между отделните институции в правосъдната система, като общественото мнение започна да възвръща част от доверието си към съда.

За първи път от 7 г. оценката за работата на съда регистрира положителна промяна и ръст в одобрението през последните дванадесет месеца от обичайните 11% до 19%. В края на мандата оценките за работата на главния прокурор Сотир Цацаров се запазват в установените през последните месеци граници: 12% положителни срещу 45% отрицателни оценки.

В електорален план ГЕРБ (21.7%) запазва предимство от около три и половина пункта пред БСП (18.2%). Респективно, лидерът на управляващите Бойко Борисов (29.6%) продължава да е със значимо по-високо доверие от лидера на опозицията Корнелия Нинова (20.8%).

Новоучредената (макар и все още нерегистрирана) партия на Слави Трифонов има потенциалната подкрепа на 8.6% от избирателите и конкурира ДПС (7.8%) за третото място. На този етап е трудно да се каже, дали заявените симпатии ще се превърнат в реална подкрепа, още повече, че профилът на техните привърженици остава все още твърде неясен. За момента по-ясно се открояват т.нар. "мобилни избиратели", чийто вот бързо се мобилизира, но и бързо се демобилизира: най-младите до 30-годишна възраст, обезсърчени и разочаровани хора от по-малките населени места.

През 2019-та продължи ерозията в подкрепата за националистическите партии. Тандемът ВМРО-НФСБ има доверието на 5.3%, а "Атака" – на 1.4%. Лидерите им също плавно губят обществено влияние: одобрението за Красимир Каракачанов спада от 22.5% до 18.9%, през последната година доверието във Валери Симеонов остава на равнище 9.1%, а във Волен Сидеров 6.4%.

Първата изборна година на Демократична България донесе на обединението мандат в Европейския парламент и добро представяне в пропорционалния вот за общински съветници и районни кметове в София. Цялостната електорална подкрепа за тях укрепва до 5.1%. Предизвикателство обаче продължава бъде слабото присъствие извън столицата.