Афис: Всеки четвърти българин е загубил доходи заради COVID-19

OFFNews 15 април 2020 в 11:01 2588 1

Сезонът на подаръците в сервиза на Huawei е открит с удължена кампания „Повече грижа за теб“ до 31 декември 2024

13:22 ч.

Как се попълва лична амбулаторна карта

Кризата с коронавируса увеличава социалното разслоение, коментират от социологическата агенция "Афис" на базата на данни от национално представително проучване, осъществено в периода 11-13 април. При допитването по телефона са интервюирани 2085 пълнолетни български граждани.

Месец след въвеждане на извънредния режим е ясно, че въпреки запазеното и дори увеличено доверие в ръководството на страната, все по-големи групи хора се доближават до ръба на безизходицата, посочват от агенцията.

Според данните, на въпроса "Ако извънредното положение продължи, колко време можете да издържите финансово", всеки десети (10 на сто) споделя – „Вече не издържам“. Всеки двайсети (5 процента) отговарят – „около седмица“. 31 на сто могат да потърпят още около месец. 26 на сто мислят, че могат да почакат още три месеца. Сравнително спокойни са 30 процента, които смятат, че могат да изкарат половин година и повече.

Данните свидетелстват, че към средата на април рязко нараства тревогата на значителни групи от хора, които се усещат близо до „ръба“ във финансово отношение като резултат от ограниченията, наложени от извънредното положение, посочват социолозите.

В отговор на въпроса „Вие или член на вашето домакинство изпитвате ли някои от следните последици в резултат на извънредното положение“, 23.9 на сто са потвърдили загуба на работно място. Почти същият дял (23.6 на сто) сочат, че член на домакинството е с намалено заплащане. Близкият дял не означава, че това са едни и същи хора, двете категории само частично се застъпват, уточняват от "Афис".

28 на сто съобщават и/или за съкращаване на работното време. 43 на сто от домакинствата са изпитали поне една от тези три последици. 11 на сто от домакинствата са претърпели и трите вида последица. Още 3 процента са загубили работно място и са претърпели намаление на заплащането, но без намаление на работното време.

Финансовият удар е по-силен при хора, чиито доходи и без това са ограничени. Сред населението като цяло преценяващите, че „живеят по-зле“ от останалите хора е 19 на сто, а сред изгубилите работа или част от заплащането и работните часове, този дял е около два пъти по-висок (съответно 47 на сто, 38 на сто и 41 процента).

Най-тежък удар от положението понасят туризмът, хотелиерството, ресторантьорството. Там загубилите работата си са 44 на сто. Както при всеки икономически застой, силно страдат също така транспортът (15 процента), строителството (15 процента). Осезаемо, но засега по-слабо са засегнати услугите (11 на сто), търговията (10 на сто), земеделието (6 на сто) и промишлеността (4 процента).

Обхватът на пряко засегнатите в материално отношение хора говори, че в голям риск от обедняване изпадат големи групи граждани, коментират от "Афис". 14 на сто от домакинствата представляват около един милион души, в това число 800 000 пълнолетни. Ако бъде допусната депресия, за нарастващ брой хора рискът да изпаднат през процепите на социалната защитна мрежа ще стане трагична неизбежност. Освен това, ако продължи да доминира очакването депресията да се проточи, това очакване ще се превърне в самосбъдващо се пророчество, смятат анализаторите. В такива моменти само държавата може да подкрепи фактора „търсене“ в икономиката, като не допусне да има спад на потреблението, оттам на поръчките, оттам на наемането на работна ръка, отбелязват социолозите.

По данни преди кризата реално безработните, включително трайните, които не посещават Бюрата по труда, са около 11 на сто, а от тях около 8 процента не се осигуряват. Приетият от правителството подход за подпомагане на изгубилите доходи обвързва извънредните компенсации с фактора „осигуреност“, докато значителна част от работещите хора не се осигуряват изобщо или се осигуряват върху намалена сума. Пример са надомните работници, неформалните работници в семейни стопанства, дребните земеделски производители, нередовно самоосигуряващите се, „прекариатът“, преводачите и „гурбетчиите“ в други страни от ЕС, които не могат да заминат поради ограничителните мерки.

Делът например на неосигурените не е никак малък, коментират от агенцията. По данни от национални представителни изследвания на "Афис" преди кризата само 44 на сто от пълнолетните са осигурени по трудов договор на пълен работен ден, 3 процента – на непълен, един процент – на граждански, два процента – от съпруг или родител, 25 на сто – от държавата (пенсионери), 6 на сто се самоосигуряват, но тъкмо сега сферата на услугите рязко се сви, и 16 процента изобщо не са осигурени.

В типичния случай жителите на страната очакват животът в нея да се върне към нормалния си ход “до няколко месеца“. Това е отговорът на 48 на сто. По-големи оптимисти, че това може да стане в рамките на месец са 15 процента. Мнозина обаче предполагат, че финалът на това изпитание ще видим чак към края на годината (23 на сто) или след това (15 на сто). Към момента на изследването това кореспондира с едно средно очакване в рамките на месец да започне снемане на ограниченията в придвижването, съвместното присъствие в едно помещение, посочват от "Афис".