За или против тестването с бърз антигенен тест на учениците

Искра Ангелова Последна промяна на 15 февруари 2021 в 11:52 6423 1

Искра Ангелова

Идеята за тестване с антигенен тест на учениците предизвиква бурно недоволство сред родителите. Много от родителите са в ужас, защото още не е ясно кой и как ще тества децата им. И това, съгласете се, е напълно нормално. Особено на фона на факта, че информацията по тези въпроси не е подадена съвсем систематизирано и реално категорични отговори няма. Анкетата до родителите се е случила набързо, без предварителна разяснителна кампания – те просто са получили един въпрос, на който е трябвало да отговорят в много кратки срокове.

Ана Алексиева, директор на асоциация „Родители“, казва пред Нова телевизия, че „голяма част от родителите отговориха с недоверие към теста. За съжаление, комуникацията, липсата на добър подход, особено когато сме в криза (защото ние наистина вече една година сме в криза, наречена Ковид-19, в която хората са изключително напрегнати, под стрес и в напрежение, поради изключително много фактори, но в тази криза не се подхожда като в криза…, а се подхожда с малко информация, само с един въпрос), няма как да не породи напрежение, плюс това става въпрос за децата ни и липсата на доверие, липсата на комуникация води до това.“

Лично аз опитвам да не травмирам дъщеря ми с гледане на новини, разказвам ѝ за „новата нормалност“ – да живеем постоянно с внимание да не се заразим или да не заразим околните, твърдо съм ЗА ваксините, за подробната разяснителна кампания, за тестването. Като родител не съм против да тестват детето ми, напротив. Но не съм сигурна, че бих приветствала ежеседмичното тестване. Децата наистина не харесват всякакви подобни манипулации и е трудно да ги убедиш да ходят на училище, ако има опасност да се почувстват некомфортно. От друга страна, бъркането с клечка за уши в гърлото и носа не е кой знае колко инвазивна или притеснителна манипулация, не е и опасно за дете над 7 години – то да мръдне рязко и така да се получи някаква драскотина – и не предизвика никакви брожения през лятото, когато цели фамилии се тестваха с PCR тест, за да заминат на почивка зад граница.

Засега в България очакваме тестването на учениците да е еднократно и доброволно – целта е да се види някаква моментна картина на ситуацията, да се направи статистика. Нека не забравяме, че голяма част от родителите, притиснати от обстоятелствата, с риск да загубят работата си, докато отглеждат децата си вкъщи, са по-скоро ЗА присъственото обучение на децата в училище и са по-скоро ПРОТИВ носенето на маски от малките. Преди самата аз да се заразя от Ковид-19, бях подложена на другарско смъмряне сред родителите на съучениците на моето дете, защото ги молех активно да не пускат децата си със сополи или температура на училище. Т.е. може да се каже, че голям процент от родителите избират да се държат като щрауси, които отказват да приемат наличието на подобна опасност, и съответно отказват децата им да взимат мерки за предпазването си от нея. По тази причина отварянето на училищата през септември 2020 г. доведе до рязко покачване - до десетократно по-високи нива на заболеваемост у нас – цифрите през ноември (около 5000 нови случая на ден) подложиха на огромен натиск здравната ни, издишаща и бездруго, система и съвсем реално отнеха живота на много учители, редом с лекарите, които изгубиха битката с новата болест. Не е много справедливо да се иска от учителите, които са на първа линия от началото на епидемията, да рискуват живота си в името на професията и удобството на родителите, а един систематично прилаган, съвсем невинен антигенен тест сред ученици и учители би променил тази ужасяваща статистика.

В същото време, родителите се притесняват най-вече за психическото здраве на децата си и се безпокоят от стреса, на който те ще бъдат подложени, ако ги тестват често. И това е съвсем разбираемо. Тук няма да се спирам на абсурдните фалшиви новини, които се тиражират из социалните мрежи за починали след ваксинация или дори след тест – те са в сферата на някаква зловеща научна фантастика, слава Богу, в България досега няма такива случаи.

Дали в досегашния ни живот сме подлагали на толкова голямо съмнение задължителното и многократно ваксиниране на бебетата ни или всички онези антибиотици и лекарства, които се предписват от педиатрите? Не, нали? Нито сме имали избор коя ваксина за грип да си сложим, нито ни е интересувало много. Модата на „антиваксърството“, разбира се, отхвърля изобщо имунизациите, като по този начин поставя под риск не само самите деца, които могат да умрат от морбили утре, ако се срещнат с някой, който е пътувал до Африка и носи болестта, но и защото колкото по-малко са ваксинираните срещу една болест в едно общество – толкова повече са заразените. А медицината, нека не забравяме, е възприета и от Религията още през Средните векове. И ако – като пушим по една кутия цигари или пием по 200-300 грама твърд алкохол дневно (ето нещо, по което сме първенци в Европа), ние рискуваме само своя си, личен живот, то като не се ваксинираме или тестваме, като отказваме да носим маски или да мием ръцете си редовно – ние рискуваме живота на другите.

Този тънък етичен момент някак убягва на родителите, които нададоха вой до небесата, когато децата им бяха помолени да носят маски в училище. 66 починали учители по-късно – а това е статистиката от декември м.г. – ми се струва, че трябва да се подходи малко по-отговорно както към тестването на деца и учители, така и към съображенията за отказ от него. И най-вече – да се обърне специално внимание на хората, които ще го извършват, те да бъдат обучени за работа с деца и то да става по най-невинния и лек за възприемане от децата начин – например под формата на игра. Защото едно от основните опасенията сред родителите е дали медицинските лица, които ще вземат тестовете, ще са достатъчно спокойни и подготвени за работа с деца… В страната на истеричните и крещящи за всичко, изнервени, озлобени и мрачни хора това опасение е съвсем резонно. На този етап тестването ще бъде доброволно, което реално го обезсмисля. Тестване няма да има в детските градини.

Лично аз бях много против връщането на учениците в училище, защото имам и ученичка, и учител вкъщи, а и – именно поради това – бях заразена от Ковид-19 почти веднага след началото на учебната година и го изкарах доста тежко. Според мен здравето е най-важно и всеки риск, който се поема в името на комфорта, работата, доходите и „нормалния живот“ от мнозинството, което продължава да „не вярва“ в коронавируса, е престъпен. Особено ми е мъчно за самите учители, защото – за разлика от родителите, на които бе даден избор да пуснат или не децата на училище – те нямат такъв.

Учителите не могат да изберат дали да отидат на работа или не.

Те рискуват да бъдат уволнени и да няма с какво да се препитават, ако откажат да преподават присъствено. Затова е толкова важно да се ваксинират масово. Което… отново парадоксално, те пък в по-голямата си част не искат да направят. Същото важи, между другото, за актьорите, които продължават да играят, макар и с 30% зрители в залите; за оперните певци, за класическите музиканти, за балетистите – изобщо за целия държавен сектор в изкуството, както и за артистите на свободна практика. Неясно защо последните пък дори нямат право да рискуват живота си, упражнявайки професиите си и са оставени изцяло на улицата, като от една година не могат да работят, тъй като е забранено струпване на много хора на концерти, събития или в клубове, докато в същото време фитнес-центрове, зали за танци и молове вече са отворени. Изглежда, че от 1 март ще отворят и всички заведения…

Очевидно е, че това се прави предизборно, отпуска се напрежението сред бизнеса, както и сред самите хора, които много се измориха да живеят затворени, без никаква глътка въздух или възможност да правят планове за бъдещето, да имат каквито и да било удоволствия и да водят нормален социален живот. Но то отново ще доведе до рязко покачване на заболелите и до, за съжаление, нови смъртни случаи. Който не вярва – може да говори с някой доктор от спешно отделение. Една позната, която работи на 72-часови смени на първа линия ми, каза, че сега критичните случаи отново рязко са нараснали и че никога в практиката си на лекар не е виждала толкова много умиращи и борещи се за живота си хора.

Редом със затягането и отпускането на мерките на парче… по мои лични наблюдения всички хотели в България в момента работят и като ресторанти, а през уикендите там никъде няма никакви места. Това означава или че по-голямата част от населението вече е преболедувало и не се безпокои да отиде да почива или че просто не вярва в съществуването на вируса, което пък е един своебразен тест за интелигентност и той, да си признаем, не е в наша полза. Друга тема е, че у нас ние рискуваме живота си много по-често и с много по-голяма лекота, отколкото това се случва в развитите европейски държави – изключително ниските доходи сред цели прослойки от населението (например – сред пенсионерите или сред хората на изкуството), липсата на социални политики и живеенето ден за ден е притъпило усещането им за опасност и тези хора живеят на ръба на бръснача, под екзистенцминимума, в тотална бедност, без да могат да си платят лекарствата и режийните, или да се погрижат за здравето си. И това е така от много години.

Несъразмерната и абсолютно нелогична строгост, с която се прилагат мерките към едни, а за други не важат, не води до по-голямо доверие към институциите у нас. Напротив. А и ние не сме Германия, нито Гърция, където хората в момента нямат право да си покажат носа навън и спазват новите правила поради изключително солените глоби за нарушението им – тук в момента реално няма почти никакви мерки за сигурност. Т.е. има, но само за най-безпомощните – за самоосигуряващите се, за артисти и музиканти например. Които у нас, за разлика от колегите им в Гърция и Германия, не получиха безвъзмездни социални помощи, като изключим една сесия на Национален фонд "Култура", която бе раздадена през юли – самоосигуряващите се с доход под 1000 лв. на месец през 2019 г. в сферата на изкуствата, които кандидатстваха, взеха еднократно по 2000 лв. през 2020 г. И това беше.

Темата с „оня списък“ и с абсурдните критерии, по които някоя анонимна комисия е решила да раздава тригодишни месечни стипендии/помощи на победителите в Златния Орфей през 70-те и 80-те години) е безспорно част от скандалната липса на стратегия за справяне с икономическите последствия от кризата Ковид-19 у нас. А унизителното положение, в което огромни звезди и професионалисти от ранга на Щурците са поставени – да се оправдават и обясняват, че пенсиите им са по 250 лв. на месец – е непоносимо и много, много показателно. За нашата си, българска и съвсем не нова или непозната болест. Същите наши сънародници, които не са отворили вратите си и не са тръгнали след Ботева, когато е слязъл от Радецки, днес естествено няма да излязат да защитят и „Щуреца“ от приказката – не защото самите те са много трудолюбиви „мравки“, а защото просто у нас липсва изцяло чувството емпатия, няма критерий за справедливост, всеки си е сам за себе си, и тъне в личния си ад, често неспособен да изпита нищо друго освен нашенска си, дълбока завист. „А така му се пада на тоа!“

Но истината е, че навсякъде в Европейския съюз се погрижиха за хората на свободна практика – общо взето, огромните пари, които се наляха в държавите членки за справяне с кризата, се използваха така: ако човек има малък бизнес или е на свободна практика – получава помощи с размера на месечното си възнаграждение. Или поне – с размера за минималната работна заплата. Или – с размера на щетите, които ще понесе бизнесът му. Няма списъци на заслужили. Няма противопоставяне на едни бедни звезди на други още по-бедни. Няма я тази абсолютна липса на държавна визия и културна политика.

Но нека изоставим нашата печална реалност и се върнем към числата и ползите от евентуалното редовно тестване на ученици и учители.

Според едно ново изследване на фондация „Рокфелер“ седмичните тестове сред учителите и децата в училище ще намали заразата в училищата с 50%. Проучването установява, че тестването може да намали предаването на коронавирус в училище, но само ако е направено акуратно. Знае се, че антигенните тестове не са толкова точни, колкото са PCR тестовете. Тестването само на учителите е доста неефективно, особено ако се прави рядко. Дори тестването на учители два пъти седмично в САЩ води само до 19% намаляване на риска от зараза в гимназиите и 7% в началните училища. Редовното (седмично) тестване на учениците обаче увеличава тези цифри до около 50% в гимназиите и 35% в началните училища. Президентът Байдън възнамерява да върне 100% от учениците в клас в първите 100 дни от управлението си и затова САЩ инвестират в различни начини да ограничат заразата, защото се оказа, че училищата са инкубатор за Ковид-19. В Австрия всички ученици се тестват с PCR тест преди да се върнат на училище, в Бостън пък учениците сами си взимат проби от носа. Така че тази идея надали е лишена от смисъл.

Истината е обаче, че опасността от зараза ще бъде наистина намалена… с увеличаване на броя на ваксинираните. По последни статистики 41% от учителите вече искат да се ваксинират. Да се молим броят им да порасне. Така няма да се тревожим поне за тях. Поне за тях.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

3074

1

WOW

15.02 2021 в 12:47

Много бла-бла. Ако се абстрахираме от терзанията на родителите и вайкането на "партията на страхливците" трябва да се търси медицинската, епидемиологичната полза от тестване с антигени. Антигенните тестове са създадени за хора със симптоми. За безсимптомните те са твърдо безмислени! Те хващат инфекцията в един кратък период от няколко дена, и пропускат ако няма натрупване в носоглътката на вирус, както често е особено при децата. Освен това антигенните тестове дават около 1 до 2% фалшиви положителни резултати - точно това се получи ако помните при тестването на учителите! Така че полза от подобно тестване на здрави деца няма! Защо тогава да се травмират децата заради истерията на някаква малка група страхливци?