Всяка затворена БГ електроцентрала означава внос и зависимост от руски и китайски АЕЦ в Турция

Владимир Каролев Последна промяна на 27 февруари 2021 в 09:27 21756 0

След последната ми статия за Зелената сделка и българската енергетика излязоха доста коментари, че затварянето на тези или онези български електроцентрали не е толкова опасно.

Имало как да го компенсираме с някакви умни и иновативни технологии, европейски механизми за капацитети, революционни енергийни решения, и какво ли не. Само че в държава, която 15 години не може да построи нито един лифт, 30 години не може да привлече производител на автомобили и 65 години не може да довърши една ядрена централа, наистина ли някой смята, че е възможно да направим високотехнологична енергийна революция за 4 години и половина (ако такава съществува)?

Има ли изобщо мегдан за затваряне?

През януари 2021 г. България е произвела 4.14 TW/h електроенергия и е потребила 3.87 TW/h като сме изнесли разликата от 0.275 TW/h. През януари 2020 г. ситуацията е била почти същата с малко намалено производство и малко увеличено потребление като тогава сме внесли 88 000 MW/h.

Тоест, България произвежда горе-долу толкова електроенергия, колкото и потребява дори в най-критичните месеци като зимния януари. Имайки предвид и че нямаме особено значими нови мощности в процес на изграждане, то е нормално да предположим, че към годината на влизане в сила на „Зелената сделка“, нашият баланс ще продължи да бъде този.

Тук искам дебело да подчертая, че нашите отколешни мераци за нови ядрени мощности в Белене или Козлодуй по никакъв начин не могат да се реализират в близките 10 години. Най-бързо въведените в експлоатация ядрени реактори са били проектирани и изграждани между 10 и 15 години в арабските държави, а в развитите страни като ЕС, САЩ, Великобритания и Япония процесът отнема обикновено около 20 години (повече регулации, бюрокрация, обществени дебати, и т.н.). Следователно и надеждите ни да „оправим“ Зелената сделка с ядрена енергия могат да бъдат само и единствено предизборни лозунги.

Какво може да бъде затворено?

Основната опасност за затваряне стои пред въглищните централи, тъй като от 2025 г. натам Брюксел ще забрани на българската държава да покрива техните разходи за въглеродни емисии. Към момента около 40% от себестойността на електроенергията от въглищните ни централи са въглеродни емисии и ако те самите трябва да плащат за тях, то на свободния пазар няма да се намери кой да купи тази електроенергия.

Тъй като ЕК все още не е завършила работата по таксономията за горивата, съществува опасност и газовите електроцентрали и топлофикации да се окажат в риск. Ако Брюксел забрани всякаква държавна подкрепа за газови централи, емитиращи над 100 грама въглерод на KW/h, то всички български и европейски енергийни мощности на газ без изградени системи за улавяне на въглерод ще имат сериозен проблем.

Затваряме старо, но без да отваряме ново – ще има ли режим?

Преди около две седмици човешка грешка доведе до временно преустановяване на работата на един от реакторите на АЕЦ Козлодуй. За около 24-48 часа делът на произведената от АЕЦ-а електроенергия падна до около 25%, а ТЕЦ-овете бяха натоварени и техният дял мина 50%. Въпреки че това беше екстремен случай, всякакви решения за българската енергетика трябва да вземат предвид, че реакторите в АЕЦ Козлодуй невинаги ще работят на 100% мощност, а когато работят на максимум, между 25% и 40% от електроенергията ни идва от ТЕЦ-овете.

Следователно, ако поради Зелената сделка затворим ТЕЦ-овете си, трябва да търсим заместител на между четвърт и половината произведена електроенергия. Модерното напоследък „умно управление на потреблението“ означава в огромната си част частичен режим на тока – когато няма достатъчно налична електроенергия, ЕСО ще изключва заводи, зарядни станции за електромобили и в краен случай битови потребители от мрежата. „Умното“ на цялото нещо е, че това ще бъде планирано и изключените потребители ще бъдат овъзмездени за неудобството – с пари на данъкоплатеца. За да не се стига дотам, Европа въвежда т.н. „механизъм за капацитет“, който е европейското название за „студен резерв“. Само че за разлика от националния студен резерв, по механизма за капацитет ще могат да кандидатстват всички централи от Европейския Съюз да произведат в време на нужда електроенергия, както и големи индустриални потребители, които отново във време на нужда да спрат консумация на ток и срещу това да получат пари от данъкоплатците.

Имайки предвид огромния дял на ТЕЦ-овете у нас и потенциални гигантските амплитуди в производството и потреблението на електроенергия, тези механизми за капацитет могат да излязат или безумно скъпи, или да се случи нещо далеч по-логично...

Да виснем на врата на Ердоган

На фона на нашите енергийни неволи, турският президент Ердоган е пред въвеждане в експлоатация на руско-турската ядрена електроцентрала Аккую по план към 2025 г. Втората турска ядрена централа Синоп трябваше да бъде изградена в партньорство с японски доставчици, но те се оттеглиха точно преди година. И докато към момента бъдещето на Синоп може би е ясно само и единствено за турското правителство, третият турски АЕЦ почти със сигурност ще бъде осъществен в консорциум с китайските държавни ядрени компании.

И така, докато България се готви да затвори около 1/3 от енергетиката си, Турция ще увеличи значително производството си на електроенергия в близките 10-на години. На всичкото отгоре, трите АЕЦ-а ще произвеждат електроенергия с ниски емисии и средната въглеродна интензивност на турската енергетика ще падне от днешните 400 грама на KW/h може би на под 300 грама на KW/h (за сравнение, БГ днес е на 400 грама, както също и Италия и Германия). Това означава, че на българо-турската граница ще има изобилие от евтина и зелена електроенергия, която ще е налична по всяко време на деня и далеч по-лесна за внасяне откъм инфраструктура в сравнение с електроенергия от Чехия, Франция или Скандинавия.

Убеждаването на българския избирател, че ще му е по-хубаво да плаща скъпо за чешка или френска енергия в зверска конкуренция с други вносители като Германия, отколкото за евтина и даже по-зелена енергия от Турция, е изключително трудно.

Зеленикава геополитическа каша

Да виснем на врата на Ердоган за внос на електроенергия може и да бъде евтино и относително зелено решение, но ще ни докара сериозни главоболия. Дори в лицето на приоритизиращия двустранните отношения Доналд Тръмп, Ердоган не отстъпи пред САЩ за руските военни доставки и увеличението на американското влияние в южната ни съседка. Турският президент вероятно вижда в Байдън поредното прокси на Обама и висшите кръгове на Демократическата партия, с чиято директна или индиректна подкрепа части от турската армия се опитаха да го свалят от власт. Имайки предвид тази история и фактът, че до 8 години Китай ще е най-голямата световна икономика, Ердоган почти сигурно ще залага все повече руски и китайски „капии“ в икономиката и енергетиката си, а насреща ще има едни все по-изнервени САЩ, които като че ли по-ялово ще заплашват Турция със санкции, а току-виж наложат такива върху някоя друга съседна държава, която дръзне да си партнира с руски или китайски интереси там.

В този ред на мисли, затварянето на която и да било българска електроцентрала в рамките на Зелената сделка почти със сигурност ще отвори линия на зависимост към руски и китайски енергийни технологии в Турция. Тази зависимост от своя страна ще ни докара конфликти с американските държавни интереси и недоумение от Брюксел. Извън геополитическите дрязги, зависимост от полу-авторитарна Турция може да създаде и на пръв поглед незабележими, но сериозни икономически рискове. Вносът на електроенергия от Турция може да бъде относително евтин и зелен в бъдеще, но в критични моменти ще остане напълно зависим от своеволията на президента Ердоган. Ако отново се сборим с Турция за някоя стратегическа инвестиция като завода на Volkswagen, Ердоган ще може директно да заплаши инвеститора, че ще спре доставките на ток за България, ако бъдем избрани за победител.

Накратко казано - България нито работи за заместител, нито има откъде да внесе такъв за затварянето на въглищните и, не дай боже, газови ТЕЦ-ове след 2025 година. Все по-реалната алтернатива за превръщането ни в енергийна мющерия на Турция трябва искрено да уплаши, ако не българските политици, които традиционно са с хоризонт максимум 4 години, то българските избиратели.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови