Паметник на жертвите на държавния произвол

Добрин Тодоров Последна промяна на 07 юли 2021 в 19:25 5124 0

Напоследък публичното пространство е залято с информации за злоупотребите с власт на доскоро управлявалите в продължение на повече от десетилетие „граждани за европейско развитие на България” и техните партньори във властта. Бял свят виждат най-вече сведения за кражби на огромни обществени средства. Тези данни няма как да не стреснат гражданите и да не предизвикат възмущението им. В публичното пространство се говори – макар и не толкова гръмогласно – и за друг вид прегрешения на бившата власт: преследването на неудобни лица, оказали съпротива срещу незаконните ù действия. Този вид тормоз е не по-малко достоен за осъждане от прякото материално облагодетелстване на властимащите и приближените до тях. За жалост притискането и преследването на опонентите не е откритие на доскоро управлявалите. Подлагането на репресии на представители на множество политически сили от страна на техните врагове, е доста жилава „традиция”, която съпътства почти непрекъснато политическия живот на модерна България. Срамната практика за използване инструментите на властта за потискане на инакомислещите и смазване на всяка съпротива срещу диктата на силните на деня, е една от основните причини за критично ниските нива на доверие към държавната власт у нас, проявявано от населението през почти целия следосвобожденски период. Смятам, че е дошло време на това позорно явление да се сложи край. Затова и си позволявам да направя тук предложение за символното му противопоставяне, с надеждата за неговото последващо реално изкореняване от нашия съвместен живот.

Предложението не е ново и под различни форми е правено през годините след началото на демократичните промени в нашата страна. Става дума за отдаване почит и съхраняване паметта на дръзналите да се опълчат срещу официалната власт чрез изграждане в центъра на столицата ни на монумент на жертвите от държавния произвол. Пострадалите от облеченото в „законна” форма институционално преследване са многобройни. Почти всички режими в модерната ни история са се саморазправяли жестоко с посмелите да се възпротивят срещу своеволията им. Жестокото преследване на опонентите и съсипването на техните и на близките им съдби обаче не бива да бъде забравяно. Днешните български граждани следва да си спомняме с уважение и признателност за тези наши сънародници, тъй като с примера си те са съхранили за идните поколения непримирия дух на съпротива против безобразията на властта. Същевременно е добре да помним и насилниците на кръвните си братя и сестри, за не допуснем появата на техни последователи, готови да унижават и накърняват човешкото достойнство на днешните и бъдещите поколения българи. Създаването и поставянето на видно място на подобен паметен знак за делото на родните мъченици за правдата ще бъде и нагледно предупреждение към склонните отново да потъпчат основните човешки права.

Правя това предложение неслучайно в настоящата предизборна ситуация, в която страстите са нажежени, а партийното противопоставянето е в кулминационната си точка. Смятам, че тъкмо в този момент на ожесточени сблъсъци за овладяване на политическата власт, е важно да помислим за бъдещото си съвместно съществуване, надявам се неизпълнено с омраза и насилие. Отварянето на дебат за изграждане на визирания паметник, тъкмо когато битката за държавната власт е в своя апогей, би било израз на помъдряване на българските граждани и готовност за съвместни действия в името на общочовешките ценности и идеали (свобода, справедливост).Подкрепата за този проект от страна на водещите политически сили би било показателен акт за готовността им да се ангажират с отказ от използване занапред на държавната власт за саморазправа със своите опоненти.

Евентуалната реализация на предлагания проект би способствала за постигане на няколко конкретни благородни цели: 1) издирване на сведения и съхраняване на паметта за делото на хората, проявили кураж да се възправят срещу всесилните властници; 2) отдаване на почит на тяхната саможертва в името на общото благо; 3) увековечаване на примерът им и демонстрация на уважение към тяхната вечна кауза – да се търси отговорност на властниците за безобразията им и недопускане на такива занапред; 4) търсене на прошка от наследниците на проявилите гражданска доблест наши сънародници; 5) покаяние пред своите и чуждите жертви, отдали живота си в името на свободата и справедливия социален ред на родината; 6) отказ от отмъщение, но не и от търсене на отговорност от виновните за насаждането на омраза между сънародниците; 7) насърчаване на съпротивата и формиране на нетърпимост към беззаконието у днешните и бъдещите поколения българи.

Същевременно изграждането на подобен паметник би било знак, че днешните български граждани са достатъчно зрели, за да пристъпят към национално помирение около хуманистичните принципи, в името на които техните предходници са понесли страдания и нерядко са загубили живота си. Подобно помирение би имало и по-дълбока последица – укрепване на разкъсаната обществена тъкан и преодоляване на недоверието на всеки към всеки, което трови днешния ни социален живот. То би изградило увереност, че съществува основа за идейно разбирателство и единение около съвместно създадени и осъществени начинания в името на общото благо.

След няколко дни ще се проведат поредните демократични избори за нов парламент в нашата страна. Каквито и да са резултатите от тях, пред новото управление на страната като основна задача ще застане преизграждането на държавата върху принципа за служене на гражданите, а не на този за консумиране на благата от заемането на високи властови позиции. Ако бъдещото управление се заеме с преосноваване на прогнилите от поквара държавни институции върху идеала за честното служене на обществения интерес, то може да започне тази си дейност с един символичен акт – да оглави процеса по създаване на паметник на жертвите от държавния произвол.

Добрин Тодоров, преподавател по философия

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови