От Кейптаун до Кайро с влак. За Нийл Шоу с любопитство и възхищение

Диана Маркова 30 януари 2022 в 07:25 5474 0

Ставаш по-умен: разказ от Здравка Евтимова

Един мъж, една раница, една видео камера. И всички онези 12 500 км разстояние за изминаване през Африка по дължина.
Нийл Шоу е режисьор на документални филми, но и оператор, монтажист, продуцент, журналист и какво ли още не – всъщност всичко, което му позволява да снима цели продукции със собствени сили. Ние обаче го опознаваме – и обикваме! – и в ролята му на пътешественик и филантроп. Човек със сърце, жадно за гледки, истории и каузи.

Действително, необходима е невероятно устойчива воля, здраво тяло, силен дух и отворени към непознатото възприятия, за да предприемеш пътешествие като това, което Нийл Шоу прави във филма „От Кейптаун до Кайро с влак“. В пълнометражната документална творба на южноафриканския ентусиаст (но и професионалист) откриваме един вълнуващ начин да се придвижим от ЮАР до Египет, използвайки единадесет влакови линии, няколко автобуса – за местата, където железницата е още на етап проект, както е в Източна Африка, – такси и самолет. Заедно с Нийл ще прекосим ЮАР, Зимбабве, Мозамбик, Замбия, Танзания, Кения, Етиопия, Судан и Египет, докато слушаме автентична музика, навяваща усещане за тайнствено пренасяне сред екзотични растения, животни и хора.

Повечето от влаковите линии в Африка са стари, построени от китайски инвеститори през седемдесетте години на миналия век, когато никой друг не проявявал интерес към подобни рискови инвестиции. Предвижда се обновяване и разширяване на влаковата мрежа с изграждане на връзки, които да свържат всички точки на континента, дори и населените места от Източната част. Това обаче засега е просто една идея; един добре изглеждащ проект; една несбъдната мечта за африканците.

По пътя си Нийл Шоу ще срещне местни хора, които ще му разкажат за това накъде са тръгнали и как се препитават. На първия въпрос хората, с които главният герой разговаря, обикновено отговарят, че отиват да се срещнат със семейството си, което не са виждали от пет, шест, седем или повече години. Вторият въпрос – този за препитанието – ни отвежда до тежка работа в мините или трудова миграция към по-богати страни.

Едно момче обаче, на вид будно и енергично, споделя, че е студент по Агрономия. Това е може би най-непривлекателната професия тези дни в Африка. Повечето млади хора се борят да получат някаква държавна работа, защото тя е добре платена и предлага осигуровки за пенсия. Този младеж обаче иска да се върне у дома, където в двора си отглежда зеленчуци. И да се грижи за тях.

Въпреки многото магични срещи и случки, не всичко по време на експедицията на Шоу минава леко и безпроблемно. Във филма той споделя, че и преди е правил подобни опити да прекоси Африка с влак, но при един от тях бандити откраднали целия му багаж – заедно с камерата, в която се намирали всички видео записи, необходими за филмовия му проект. Сега, когато снима „От Кейптаун до Кайро с влак“ и ние знаем, че този опит е успешен, се налага да се бори с непосилната жега, ограничения избор на храна във влаковете и подозрителните погледи на местните пътуващи, които често го питат защо е сам.

„Радвам се, че срещнах всички тези хора, докато пътувах. Ако не бях сам, може би нямаше да успея да се запозная и да поговоря с толкова интересни личности“, казва Нийл Шоу в един от финалните кадри на филма. А ако сред нашите читатели има и такива, на които са им необходими само здрави обувки и шише вода, за да тръгнат на далечен път, то те със сигурност биха разбрали нуждата от самота на пътешественика.

И все пак едно такова странстване, освен изпитание на волята и смелостта, е и пленително приключение. Пъргав павиан ще се покатери до покрива на влака, търсейки храна или забавление. Африкански жени ще ти продадат ананас или чепка банани през прозореца на гарата. Няколко мъже, които по всичко личи, че се занимават с търговия, ще натоварят клетки с пуйки в купето. Ще видиш водопада Виктория, край който чуждестранни любители на силните усещания скачат с бънджи от големия прилежащ мост. Ще съзреш хипопотам, който се къпе в калната вода, зебри, които пасат встрани от пътя и малка група биволи, които едва не се блъскат в предницата на таксито. Ще опиташ хляба и разядките, които хората от Африка произвеждат, предлагат и консумират. И ще си поговориш с полицая, докато чакаш… о, да…, докато чакаш с часове да дойде закъсняващият влак.

Всичко това, разбира се, е в пъти по-достъпно, погледнато от финансовата му страна, отколкото една екскурзия до някоя от популярните световни туристически дестинации, които повечето хора избират за себе си. Билетите за влака в Африка са съвсем евтини. А и тръпката е много по-мощна. Остава само да не се страхуваш, че ще останеш без вода при близо четиридесет градусовата жега.

Но и това не е такъв проблем, защото все някой ще ти подаде бутилка бира. Вагон-ресторантите не биха задоволили вкуса на повечето туристи от Запада. Но бира се намира.

Околна среда и природа, туризъм и пътешествия, дива фауна и флора, и свобода – това са част от темите, които вълнуват Нийл Шоу като кинодеец. Сред останалите сфери, в които той работи, са бежанци и мигранти, демокрация и развитие, енергия и устойчивост, изкуство и приключения. Винаги е готов да разкаже поредната впечатляваща история и ще го направи с необходимата еуфория и креативност. Завършва Университета в Кейптаун с дипломи по няколко специалности – „Английски език и международни отношения“, „Африканска политика“ и „Кино и телевизия“. От 1999-та г. досега е заснел шестнадесет документални филма и над двеста кратки филма за UNHCR (Върховния комисариат на ООН за бежанците), UNICEF (Детския фонд на Обединените нации), UNAIDS (Програмата на ООН за ХИВ и СПИН), UNDP (ПРООН – Програмата за развитие на ООН), Associated Press TV News, Al Jazeera English и редица други организации, медийни проекти и правителства.

У нас филмът „От Кейптаун до Кайро с влак“ бе преведен и излъчен на големия екран и онлайн в рамките на филмовия фестивал Sofia MENAR, чийто стопани Ангел Хаджийски и Здравко Григоров, известни повече като Ангел и Здравко от „Позор“ (тяхното филмово сдружение се нарича така), пътуват, опитват, гледат и носят у дома. Фестивалът гостува и в салоните на Стара Загора, Велико Търново, Пловдив, Варна и Асеновград, а в сложната пандемична обстановка ние, зрителите, сме улеснени и от възможността за онлайн гледане чрез платформата на Neterra.TV.