Нов световен ред ли?

Напоследък в публичното пространство у нас често се говори – дори на най-високо държавно ниво – за предстоящо настъпване на епоха, в която ще се установи „нов световен ред”. Нещо повече, твърди се, че има нужда от налагане на такъв. Неговото възникване се привижда едва ли не като историческа необходимост.

Редно е да се запитаме за какво става дума и дали наистина днешните хора сме обречени да пристъпим към създаване или поне да наблюдаваме как наши съвременници изграждат тази нова конструкция на организация на човешките дела на нашата планета. Според мен и трите понятия в този израз предизвикват съмнение в контекста, в който се употребяват. Ще се спра накратко върху смисъла, който им се придава именно в този контекст, за да покажа несъстоятелността на тезата, изразявано чрез визирания израз.

Ще започна с понятието „ред”, тъй като останалите две понятия са използвани като негови характеристики.

Обичайно говорим за ред, когато взаимоотношенията между хората са регулирани от трайни правила, които всички познават и спазват. В съвременната действителност тези правила са два основни вида: морални норми и юридически закони, респ. подзаконови правни актове. В основата на тези правила своят споделени ценности и принципи. Промяната на правилата става чрез приети в дадената общност – локална, национална, международна – процедури след постигане на съгласие от страна на нейните членове. Нарушаването на правилата се смята за неприемливо и представлява акт на вкарване на безредие в човешките взаимоотношения. В цивилизованите общества хаосът се смята за опасен, тъй като предизвиква несигурност в живота на хората. Нарушители на правилата се определят като нравствено покварени хора и/или юридически престъпници.

В настоящата политическа, стопанска и по-общо социално-културна ситуация на много места по света едновременно действат поредица от ръководители – държавни, фирмени и пр., които възприемат наличните правила за регулация на междучовешките отношения за неприемливи. Те виждат в тях ограничения за реализация на свободната им воля и пречка за осъществяване на собствените им планове за установяване на безконтролна от други хора или институции власт. Смятат, че всяко тяхно начинание следва непременно да се реализира, дори ако това значи използване на принуда и ограничаване правата и свободите на гражданите. Другояче казано, у тях се проявява стремежа за налагане на собствената воля и пълно подчинение на себеподобните.

Дали този способ за управление обаче е нов?

За всеки що годе интелигентен човек е ясен отрицателният отговор на този въпрос. На човечеството отдавна са познати диктаторските увлечения на самозабравили се ръководители. Отдаването на поривите, капризите и прищевките на хора с голяма власт – политическа, икономическа или административна – съвсем не е оригинално явление. Днес богатството и силата на народите са много големи, съответно много по-големи са възможностите за влияние на тези, които ги управляват. Главозамайването на автократите е значително по-страшно, тъй като белите, които могат да сторят, са особено опасни. Най-голяма тревога следва да будят съгласуваните действия на днешните „господари”, които са в състояние взаимно да се подпомагат за разрушаване на балансите между различните социални общности и тяхното превръщане в „роби” както в отделните страни, така и на глобално равнище.

Добре известно е, че наличния международен ред е създаден след Втората световна война, като е силно повлиян от желанието на неговите строители занапред да не случва подобна трагедия. Водени от този стремеж няколко поколения публични ръководители и активни граждани изграждат сложна мрежа от транснационални институции и система от международни договори. Техните усилия са насочени към създаване на общи правила за съвместно съществуване на хората от цялата планета Земя, които да им гарантират мира и възможностите за пълноценна изява на човешките им способности. В основата на този тип „световен ред” стоят ценностите на хуманизма, третиращи всички представители на човешкия род като равноправни, имащи универсални права и свободи.
Радетелите на новия „световен” ред атакуват именно неговата „световност”. Те отхвърлят всеобщата валидност на лежащите в наличния световен ред хуманни ценности, общопризнати правомощия на международните институции и вече сключените договори. Полагат усилия да парцелират и обособят свои части от цялостния и единен свят като отделни „светове”: „руски”, „китайски”, „американски” и пр. По такъв начин обезсмислят самото понятие за „свят”, доколкото то предполага тъкмо универсален поглед към споделената от целия човешки род действителност. За сметка на това в тези свои „светове” новите властелини се стремят да постигнат абсолютно подчинение на населението и смазване на всяка възможна опозиция. Отричат правото на обитателите им да бъдат „граждани”, като ги превръщат в безправни „поданици”.

Какво следва от казаното дотук?

В днешната ситуация заплахата не просто от разрушаване на съществуващото глобално социално-политическо и икономическо устройство, но и на цивилизацията е съвсем реална. Зачеркването на дългогодишните усилия на няколко генерации от човечеството да изградят един мирен и благоденстващ свят е възможно. Перспективата за връщане към варварството, в което оцелява по-силния физически се възражда. Както гласи клишето „Силата на правото е на път да се замени от правото на силата”. Нещо повече, става все по-ясно, че пропадането от варварското към животинското състояние е лесно. Изтриването на културния пласт у хората – особено по време на неизбежните конфликти помежду им – в ситуацията на „борба на всеки срещу всеки” става бързо. Водените днес войни – особено тази в Украйна – показват колко неусетно въвлечените в тях човешки същества се озлобяват и озверяват. Свличането до скотското състояние е логично следствие от разпалването от автократите на ненавист между хората. А добре известно е, че омразата подтиква към агресия спрямо себеподобните.

Изводът за мен е ясен: на носителите на високомерие, нахалство и арогантност нови диктатори следва да се даде отпор. Невъзпитаните, невежи и подвластни на простащината ръководители – дори и свръховластени – трябва да се противодейства в рамките на най-високите постижения на човешката цивилизация: политическа демокрация, правова държава, гражданско общество и пазарно стопанство. Ако ценят своите чест и достойнство, права и свободи, гражданите е нужно да се противопоставят на новите деребеи, които залагат на принудата, а не на съгласието между осъзнати личности. Постигнатите договорености трябва да се спазват, а ангажиментите да се изпълняват. Чуждите ценности, възгледи и стремежи да се уважават, а интересите да се отчитат, когато са съобразени с възприетите международни стандарти. В противен случай – при победа на „новият световен ред” – човечеството ще се върне към „старото локално безредие”. Хаосът неизбежно ражда насилие, носителите на което днес разполагат с толкова мощни средства, че са в състояние да унищожат напълно живота на нашата планета, не само на човешкия род.

Следете новините ни в GoogleNews