Mитове и легенди за българската икономика. Част 2: Банки, фалити и лихви

Владимир Каролев Последна промяна на 15 април 2015 в 15:36 20309 39

Съществуват много малко неща, в които българите сме наистина едни от най-добрите в света. Едно от тях е негативизмът. Според повечето проучвания на щастието на нациите и тяхното икономическо развитие ние сме едно от не многото големи черни изключения извън формираната от целия свят корелация. Тоест, ние сме много по-нещастни, отколкото би трябвало да бъдем и отколкото са повечето други държави с подобна степен на икономическо и политическо развитие.

Логично, когато значима част от народа се чувства нещастен, той се превръща и в шампион по нихилизъм и негативизъм – ежедневно отвсякъде ни облъчват приказки, че сме най-бедните в света (когато 2/3 от държавите са по-бедни от нас), че сме най-корумпирани в света (когато 60% от държавите са по-корумпирани от нас), че икономиката ни е унищожена (когато до световната криза от 2009 сме били в Топ 3 на най-бързо растящите икономики в Европа и дори днес имаме ръст над средния за ЕС) и т.н. Даже и през сгъстените облаци да пробие някой твърде светъл български бизнес лъч (като Уолтопия или Телерик), веднага се намира народно „вдъхновение“, което да го помрачи.

Ето защо реших да напиша една поредица от статии, развенчаващи с твърди и неоспорими факти много от нихилистичните митове и легенди, които с необяснима мазохистична радост, с вреден политически популизъм или с прикрити лобистки/рекетьорски намерения се разказват из нашето общество. Първата беше за туризма (виж тук), втората е за финансите и финансовата система.

Мит 1: Лихвите в България са много високи

Всяко твърдение, че нещо е високо или ниско, без да се определи методът за сравнение, е някакъв опит за манипулация, тъй като „ниско“ или „високо“ са относителни понятия. Например ако сравняваме жилищните кредити в България и Австралия, няма да видим някаква шокираща разлика. В нашата страна лихвите по новоотпускани жилищни кредити са от порядъка на 5-7%, докато в Австралия са от порядъка на 4-6%. Картината става друга, ако се сравним със Съединените американски щати, където лихви по ипотечни кредити от порядъка на 2.5%-3.5% са често срещано явление днес. Съвсем друг ще е резултатът при сравнение между България и Турция, тъй като в нашата югоизточна съседка се виждат годишни лихви от 9-12%, или пък в Латвия, където лихвите по жилищните кредити започват от 7%. Разбира се, може да се разходим и до държави като Аржентина, Беларус или Бразилия, но там вече гледката е шокираща (в десетки проценти).

В обобщение, от няколкото сравнения по-горе, можем да заключим, че лихвите по жилищните кредити в България са (горе-долу) колкото тези в Австралия, по-високи от тези в САЩ, по-ниски от тези в Турция и Латвия и в пъти по-ниски от тези в Аржентина, Беларус или Бразилия. Такова твърдение е коректно, но висящи твърдения, като „лихвите са ниски“ или „лихвите са високи“ са абсурдни сами по себе си. А иначе лихвата в една страна се определя според закона за търсенето и предлагането. Защото лихвата не е нищо друго освен цената на стоката „пари”.


Мит 2: Парите в банките спят и някой трябва да ги събуди

Друг често повтарян мит, който е любим на много неграмотни във финансовото дело политици, е, че парите в банките „спят“. Всъщност, съотношението на кредити към депозити в България е около 95%, като сме имали години, при които е било дори над 100%. Тоест, в банките не „спят“ никакви пари. Де факто това е и цялата функция на банките и неотменимата им роля като стълб на капитализма – да осигуряват възможност за спестяване и да посредничат между имащите пари спестители и нуждаещите се от пари предприемачи и потребители.

Мит 3: Държавата трябва да регулира лихвите

Този мит идва от една друга измама, а именно, че е възможно държавната власт, в лицето на една шепа политици, да бъде всезнаеща и практически да борави с повече знания и умения, отколкото цялото общество съвкупно в проявлението му, наречено „пазар“. Съответно и не съществува никакъв аргумент политиците да регулират лихвите, но да не регулират всички останали цени (на хляба, арпаджика и т.н.). Ако ли пък държавната власт реши да регулира или манипулира лихвите, резултатите са почти идентични с това, което се случва, когато регулира други цени – недостиг на едно място и излишък на друго, от които повечето хора само губят. Например опитите на Федералния резерв и американското правителство през периода 2002-2007 да задържат изкуствено ниски лихвите по жилищните (и не само) кредити доведоха до неадекватно оценяване на риска от желаещите да купят жилища и до срива на техния ипотечен пазар.

В България не сме имали такъв колосален финансов апокалипсис вследствие на манипулиране на лихвите (за хиперинфлацията виж следващия мит), но и този вид провали не ни е чужд. Последният случай беше абсолютно проваленият закон на Георги Кадиев, който тръгна да регулира годишния процент на разходите (ГПР) на т.нар. бързи потребителски необезпечени кредити. Въпреки многобройни предупреждения на потребителски асоциации, на самите компании, на икономисти и юристи, законът мина с почти коалиционно мнозинство и в крайна сметка... се провали тотално на практика (което говори и за грамотността на депутатите, които избираме). Причината за провала е тази, с която започнах – незнание. Кадиев и другите депутати не разбраха, че голямото оскъпяване в някои казуси идва от наказателните такси и лихви при просрочие, които нямат нищо общо с ГПР-то или месечната лихва по един „бърз” кредит. Практически, дори подцениха българския потребител и го сметнаха за прекалено тъп – българинът винаги пита колко ще върне, когато вземе 100 лева, но 2-3 фирми за бързи кредити го мамят с дребния шрифт, че ако закъснее с вноска, дължи по стотици левове на ден наказание. И вместо да регулират там, депутатите се юрнаха да правят глупости.

Мит 4: Хиперинфлацията се направи с цел да се откраднат спестяванията на хората

Абсолютен и безспорен факт е, че чрез различни методи (необезпечени кредити и последвали банкови фалити) определени бизнесмени, и вероятно политици, замъкнаха значителна част от спестяванията на българите през 1996-1997. Но това беше по-скоро опортюнизъм, паралелно течащ бандитлък и в някаква степен следствие от истинската причина за хиперинфлацията и последвалата икономическа катастрофа.

Причината за хиперинфлацията се корени в паричната политика на БНБ и твърде голямата по онова време доминация на политическата воля и държавната собственост в банковата система и икономиката. Въпреки че към 1996-а повечето от другите бивши социалистически държави вече бяха приключили или приключваха ядрото от приватизационни програми и преходни реформи, в България бяхме почти до никъде и големите държавни мастодонти продължаваха да съществуват – постоянно губещи пари и източвани от частни дружества с политическа протекция на входа и изхода. Губещите пари държавни мастодонти бяха кредитирани от държавни и частни търговски банки, за да съществуват. От своя страна, БНБ печаташе пари и наливаше в тези банки, за да имат какво да дават на отворилите се „черни дупки“. В крайна сметка, прекаленото много напечатани пари създадоха галопираща инфлация, която създаде паника, обезцени спестяванията и в крайна сметка помете българската финансова система.

Мит 5: От КТБ „изчезнаха“ 4 милиарда

Въпреки че все още не можем да твърдим нищо със сигурност, тезата, че в страна-членка на Европейския съюз е възможно 4-ата най-голяма банка да раздава 10 години огромни кредити без обезпечение граничи с абсурда. Така че да се ползва думата „изчезнали“ за определени за проблемни около 3-4 милиарда лева отпуснати кредити е меко казано подвеждащо. Няма как да са изчезнали пари от КТБ или която и да е банка. КТБ е раздавала кредити срещу документация и парите не са раздавани с чували, а са прехвърляни електронно. И се знае всеки лев или евро в коя сметка е отишъл. И ако политическата управляваща класа иска да разбере къде са отишли кредитите може да го направи. И ако по някои кредити има краен получател офшорно анонимно дружество, което не връща отпуснат кредит, прокуратурата може да поиска от съответната офшорна зона да разкрие т.н. краен бенефициент (тоест истинският собственик на анонимната офшорна фирма), позовавайки се на опасения за пране на пари, финансова измама и/или неплащане на данъци в особено големи размери. Дали ще го направят? Както се казва, ще поживеем ...ще видим.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!