Самолетът бавно се издигна и направи плавен завой над летището. В него пътуваха сто шейсет и пет пътници, а за тях се грижеше петчленен екипаж, включително и двамата пилоти.

Авиаторите получиха нареждане да достигнат осем хиляди метра височина.

Сякаш всичко беше наред, когато аеропланът се разтресе и от седем хиляди метра започна да пада надолу, като се въртеше около оста си и се поклащаше леко от носа към опашката и обратно. Това се наричаше „срив на потока“. Нужни бяха големи умения, за да се овладее машината в тази ситуация.

Настана паника. Всичките сто шейсет и пет човека, както и трите стюардеси в салона крещяха неистово. Над главите на хората падаха кислородни маски, хвърчеше ръчен багаж, а по лицата им се размазваха приготвените напитки и храна, които трябваше да бъдат сервирани по-късно. 

Пилотите в кабината се бореха мъжки да овладеят срива на самолета, но сякаш всичко беше срещу тях. През илюминатора виждаха как земята бързо се приближава. Искаха да наведат носа на аероплана надолу, за да влезе достатъчно въздух в двигателите му, който да се смеси с горивото, да получат по-голяма мощност и може би щяха да се стабилизират. И да, те успяха да го сторят, но на няколкостотин метра над земята вече беше късно. Нямаше достатъчно разстояние да маневрират.

ХХХХХ

Но се случи нещо странно и необяснимо. Преди обречената машина да се удари в земята и да последва взрив, тя се закова в пространството. Пътниците и стюардесите в салона обаче не изпадаха поради така създалия се наклон и сякаш за тях гравитацията нямаше значение. Даже спокойно седнаха на местата си и учудено се заоглеждаха. Пилотската врата се отвори и при тях припряно нахълтаха летците, които доскоро се мъчеха да управляват самолета. И те безмълвно и уморено се настаниха на най-близката свободна седалка.

Тогава предният и задният пасажерски люк на машината се отвориха широко. Пред изумените погледи на хората в пътническия салон влязоха двама мъже. Бяха красиви, около трийсетгодишни, изглеждаха прилично, носеха модерни дънки и тениски с надписи. Единият беше рус, а другият тъмнокос. Тъмнокосият извади пакет цигари и запали спокойно. Русият изгледа хората пред себе си и каза:

– Здравейте, аз съм Господ, а този до мен е Сатаната. По традиция идваме, за да вземем душите ви, преди да умрете.
Тъмнокосият кимна и плахо потвърди:

– Да, да… по традиция…

Господ се пресегна, взе си от цигарите на Сатаната и също запали. Замисли се, погледна към изумените пилоти и обясни:

– За протокола, вие нямате вина за случилото се. Направихте каквото можахте. Имахте проблем в системата за подаване на гориво към двигателите. Механиците по поддръжката, които преди месец са работили по самолета, не са си свършили докрай работата.

Сатаната се намеси, като тупна с длан гърдите си:

– Кълна се, че нямам участие в това. Ония некадърни идиоти в хангара са сменили някаква част с друга, по-малка.

Русият прекъсна тъмнокосия:

– Точно заради това решихме, че ще ви дадем „право на избор“. Естествено ще умрете, но идеята за това ми хрумна точно в мига, преди да се разбиете. Спряхме със Сатаната времето и земята да се върти. Ще ви позволим да изберете къде да отидат душите ви: в Рая или в Ада. Тук, откъдето влязохме преди малко, е вратата за Рая, а другата врата води направо към Ада. Изборът е ваш.

Пътниците в салона на самолета се споглеждаха, невярвайки, а Сатаната им извика разгневен:

– Неверници, погледнете през илюминаторите и се убедете сами.

Хората го сториха незабавно. Видяха, че самолетът се намира във вертикално положение и че са замрели в пространството, на около пет метра над земята под тях. Нямаше никаква измама.
Пръв вдигна ръка вторият пилот и посочи вратата за Рая. Господ и Сатаната му кимнаха. Сякаш сянка се отдели от тялото му и излетя покрай тях, през първия люк, след което главата му клюмна настрани. Всички обречени на смърт избраха пътя към Рая.

Накрая Господ се обърна към Сатаната и се засмя:

– Казвах ти, че все искат да са при мен – грешни или не. А сделката ни беше почтена и ние я спазихме.
Обърна се и реши да си ходят, когато тъмнокосият го спря.

– Нещо не ни излизат сметките. В самолета трябва да са сто и седемдесет човека, пътници плюс екипаж. Оттук излетяха сто шейсет и девет човешки души.

Сатаната се разходи между полегналите в различни пози тела и с пръст започна да брои. Направи го два пъти и накрая каза:

– Между всички трупове има някой, който или се прави на умрял, или просто не е разбрал какво се случва.

Господ се включи в броенето, но този път долепяше ухо на гърдите на мъртъвците. Стигна до последния ред от седалки и вдигна ръка. Тъмнокосият дотича и се доближи до него. На последната „тройка“ в салона седеше сам мъж, вързан с колан, който спеше дълбоко и даже леко похъркваше. Сатаната се изправи и с две ръце приглади назад хубавата си коса. Погледна към Господ и му обясни:

– Тоя го познавам. Грешник и половина е. Още откакто се е родил е в моите списъци.

Светлокосият също го огледа и допълни:

– Вярно! И аз го знам. Преди седмица реших да му дам шанс и му помогнах да спечели няколко милиона на лотария. Имай предвид, че никога не беше играл преди това. Да го събудим и да видим какво ще го правим.

Тогава двамата едновременно духнаха в лицето на спящия. Той веднага се събуди, погледна ги и попита?

– Пристигнахме ли?

Господ седна от едната му страна, а Сатаната от другата. Обясниха му внимателно ситуацията, като му показаха мъртвите пътници наоколо и накрая го накараха да погледне през илюминатора какво е състоянието на самолета. Грешникът, също млад мъж, преди четирийсетте, се освободи от колана и им каза:

– Преди да се кача на самолета, изпуших поне два грама марихуана и затова не съм разбрал какво се е случило тук. Много здрава марихуана беше, признавам си! Пътувам към моята приятелка, която живее в другия край на страната, за да й предложа да се оженим. Спечелих пари от тотото и вече мога да се представя пред нея в хубава светлина. Тя открай време ми е казвала, че за нищо не ставам. А аз съм си такъв, само в неприятности се забърквам и правя бели, откакто се познавам. Преди да ме споходи късметът, ми обяви, че не иска да има нищо общо повече с мен, защото съм непоправим. Пък тя била направила толкова за мен…

Сатаната и Господ се спогледаха. Тъмнокосият събра дланите на ръцете си и ги отвори пред очите на Грешника. Получи се хубав екран. Заредиха се сцени. Господ обясни:

– Ето това е „като на филм“ – терминът , който използват хората, които са се върнали от другия свят… по една или друга причина. Малко е на бързи обороти, но поне виждаш и другите около теб какво са ги вършили. Имаш ли вече ясна представа какво си спечелил и какво пропуснал досега през живота си? Сега имаш и ти „право на избор“. През едната врата на самолета се влиза в Ада, а през другата в Рая.

Грешникът докосна челото си и се замисли. След малко помоли:

– Може ли пак да ми пуснете финалните кадри от „филма за моя живот“. След това ще ви кажа какъв ще е моят избор.
Сатаната разтвори дланите си за около половин минута и позволи на мъжа до себе си отново да види какво се е случило преди края на живота му. Грешникът бързо обяви:

– Категорично, след като видях всичко и размислих добре, ще ви обявя решението си. Аз не искам нито да влизам в Рая, нито в Ада. Искам просто да съм мъртъв и това е.

Господ и Сатаната се спогледаха изумени. На всякакви случаи бяха попадали, но не и на такъв. Все пак решиха да се оттеглят, за да вземат решение по казуса. Станаха, прекосиха самолета и се усамотиха в пилотската кабина. След десетина минути се върнаха обратно и накараха Грешника да си седне на мястото. Господ се обърна и му заговори, докато му закопчаваше собственоръчно колана:

– Добре, така да бъде. Ще изпълним желанието ти, но ще бъде по наш начин. Досега не бяхме срещали подобна личност. Бъди благословен!

Сатаната допълни кратко, но строго:

– Бъди прокълнат! Засега ще си между „Горе“ и „Долу“.

А русокосият поясни:

– Нито ще си при мен, нито при него.

ХХХХХ

За около два часа спасителните екипи пристигнаха до мястото на катастрофата. При удара си в земята самолетът беше изкопал огромна дупка, а после се беше взривил. Виждаше се оцеляла само малка част от корпуса му. Спасителите започнаха да събират цели тела, както и парчета от труповете на загиналите.

Единият от пожарникарите изкрещя неистово и замаха с ръце. Теглеше от оцелялата част на самолета с ръце мъж, така, както беше закопчан за седалката. Парамедиците се втурнаха с носилка. Един от тях викаше, че е мъртъв, а друг, че усеща признаци на живот…

ХХХХХ

Едуард Рокуел беше единственият оцелял след катастрофата на самолет на компанията „Еър Голд“ в пуста нива край град Нокстаун, щата Аризона. През първите четири дни след трагичния инцидент беше изпадал няколко пъти в клинична смърт и лекарите го бяха връщали от оня свят. Стабилизираха го и скоро той вече беше контактен и нямаше опасност за живота му. В кръвта му откриха следи от марихуана. Според изследванията му е бил толкова дрогиран по време на полета и катастрофата, че едва ли е разбрал какво се е случилото. Медиите обясняваха как новият щатски милионер е имал отново късмет, както и на лотарията отпреди няколко седмици, когато за пръв и единствен път бил попълнил фиш.

Едуард Рокуел вече можеше да седи сам и да се обслужва без чужда помощ. От момента, когато дойде в съзнание, не беше продумал. Все пак беше с акъла си, защото клатеше глава в знак на съгласие или отрицание, а също така четеше вестниците, които му носеха. Категорично не желаеше да види родителите си.

Една сутрин надраска на салфетка, че иска среща с адвокат и нотариус и такива скоро дойдоха при него. Той им връчи лист хартия, изписан на ръка, който те подпечатаха и завериха почтително.

На осмия ден пуснаха при него приятелката му.

Тя се беше превърнала в медийна звезда. От нейните интервюта давани на различни журналисти, от седмица насам, се знаеше, че новоизлюпеният милионер се е качил на злополучния самолет, за да отиде именно при нея.

Всички очакваха Едуард да проговори, когато се срещнат.

В присъствието на лекари и полицаи тя почти се хвърли върху него и едва не го сплеска, докато се опитваше да го целуне. 

Едуард Рокуел леко я отблъсна и бръкна ловко под дюшека на леглото си. Извади остър скалпел, който беше откраднал от операционната зала преди няколко нощи, докато обикаляше тайно болничното отделение. Пред смаяните погледни на хората в стаята го заби няколко пъти във врата на младата жена и я уби на място.

ХХХХХ

Едуард Рокуел проговори веднага след смъртта на приятелката си. Обясни спокойно на лекарите и полицаите, които го бяха вързали отново за леглото, че е напълно нормален и е пътувал към нея с единствената цел да я убие. Не каза каква е причината да извърши престъплението. Тогава гръмна и новината, че ден преди убийството, по негово разпореждане, са били прехвърлени милионите му, спечелени на лотария, в три фондации с благотворителна цел.

ХХХХХХ

В щата Аризона има смъртна присъда. Изпълнява се чрез смъртоносна инжекция.
Година по-късно Едуард Рокуел беше признат за виновен в предумишлено убийство, като щеше да бъде умъртвен, както законът на щата повеляваше.

За правосъдието и медиите беше изумително, че той дори не се опита да се защити.
Продължаваше да не желае да контактува с родителите си.

ХХХХХХ

Няколко месеца след издаването на присъдата, Грешникът лежеше на специално легло, пристегнат със здрави кожени колани, и във вените му всеки момент щяха да инжектират отрова.

Скоро щеше да е мъртъв.

Първо щеше да заспи, а после химикалите щяха да накарат дробовете му да спрат да работят и той щеше да умре.

Когато вливаха първо сънотворната доза в тялото на Едуард Рокуел, той си спомни за разтворените длани на Сатаната. Тогава там видя приятелката си да прави секс с баща му. Чу и разговор по телефона между нея и стария мръсник дни, преди да се качи на злополучния самолет. Разбра, че баща му е разработил подробен план как да премахне майка му, а после младата му любовница трябваше да направи същото и с Едуард. Приятелката му и баща му след това щяха да бъдат заедно и да заживеят нов живот с парите, спечелени от него на лотария.

И един цент не остана по сметката му от милионите, точно както го пожела… 

Когато вливаха втората – смъртоносна доза и преди да спре дишането на Грешника, от двете страни на леглото му застанаха двама млади мъже – рус и тъмнокос. Виждаше ги само той.

Сатаната го хвана за лявата ръка, а Господ за дясната.

Погледите им се срещнаха над тялото на екзекутирания и тъмнокосият рече:

– Все още не знам…

Русият продължи:

– Дали е за Рая или за Ада… „Долу“ или „Горе“? А дали да не…?

Сатаната се усмихна и протегна свободната си ръка към Господ.