Калин Терзийски: Свободата води народа към затлъстяване

Калин Терзийски Последна промяна на 20 август 2020 в 16:07 4876 1

О, да. Преди не беше ли по-различно?

Картината на Дьолакроа не се ли казваше всъщност "Свободата води народа на барикадите"?

Тук ще очертая веднага един проблем: Четящите днес съвсем спокойно може да не знаят какво е Дьолакроа и какво е „Свободата води народа на барикадите”, но също е възможно да не знаят и какво е „картина” – в смисъл платно, масло, поставена в музей. Буквосъчетанието „картина” у тях спокойно може да събужда само асоциации с телевизори с плосък екран.

Проблемът е: сега никак не е неприлично да не знаеш КАКВОТО И ДА БИЛО.

Ако не знаеш кой е Христофор Колумб, няма страшно. Човек не е длъжен да знае. За тая работа си има гугъл. Да си напълно невеж в наше време не е неприлично. По-нататък ще го повторя още няколко пъти.

И се страхувам, че някои ще възприемат това изречение не като укор, а като добронамерена констатация. В смисъл – да, наистина, какво хубаво време! – никой никого не обвинява за нищо, ние сме толерантни – и най-толерантни сме към глупостта, тъпотията и невежеството, т.е. всичко си е едно голямо ОК. Да си невеж в наше време си е напълно ОК.

А ето още едно проблемче. Както е напълно възможно някой да не разбере нищо от това – Дьолакроа и т.н., така и не малко хора ще се възмутят страшно: Ти нас за прости ли ни имаш?

Сега клиентът, ако ще да е чудовищно прост, има правото да бъде приеман само за много умен! И никой няма абсолютно никакво право дори да си помисля да намеква, че клиентът може да е прост. А читателите, както и всички ние, до един, от хора се превърнахме именно в клиенти.

Имаме право да сме си прости. Това е ОК!

Ура. Консуматорската епоха върлува наоколо и Нахалното и Самонадеяно Невежество е нейният пророк!

Но – забравете тези укоризнени мои брътвежи. Аз искам да разкажа следното:

Барикадирали се бунтовници чупят стъклата на кола. В колата има деца.

Надига се обществен спор.

И аз се връщам към Дьолакроа.

Свободата, Санчо, е на върха на салама.

Консуматорската епоха, братя и сестрици, върлува; и да си див, прост и самонадеян (като учителя на народа Слави Трифонов или като водача на народа Бойко Борисов) е някак... как да го кажа по-изискано и по-сложно (в чест на бате Нойзи)... ще го кажа така, дано е достатъчно изискано: да си див, прост и нагъл е просто ОК!

Дьолакроа, Дьолакроа. Ние учим също така и за Гаврош. Нима, мисля си, всички в Париж от 1830-та са се (сега ще използвам една велика консуматорска дума) кефели на барикадите?!

Инджойвали ли са ги?! Дали всички в Париж на Юго и Клетниците са припадали от възторг, виждайки натрупани павета и обърнати екипажи? (Тук пак ще подсетя, че за не малко читатели „екипаж” не означава нищо друго освен екипажа на самолета на Райънер; не означава, примерно, каляска с коне). Дали всички са се кефели и инджойвали от съществуването на барикадите, на една от които е умрял Гаврош? (Дали е политически коректно да казвам „умрял”?)

И сега – въпрос.

Как живеем с тая бъркотия от ценности? И от ценностополагащи източници, заложени в образованието. Как живеем?

Добър ли е Гаврош? Който така грубо нарушава правата на другите? Като им пречи да минават по улицата? И хаха, като не носи маска? Нима не знаете, че холерата по времето на Юго е върлувала страшно? (Тук се ужасявам от читателите, които бърчат носове и не разбират какви такива оплетени ги плещя; защото клиентът има право да е и ленив – той смисъл не иска да търси – той го иска смлян на пюре в туба, на която има надпис и за съдържащите се алергени!)

Добри ли са Гаврошите, правещи барикади във всички наши възторжени литературни спомени? Йохан на Смирненски? Той... аха – той отпадна. Вероятно ще отпадне и Гаврош...

Ами Свободата? Свободата, която води народа на барикадите? На Дьолакроа? Тя... тя не е ли политически некоректна...?

И дали не е редно да отпадне от образователните програми?

Дали всяка свобода, която по някакъв начин нарушава удобството и (сега дума-поздрав за скотовете-консуматори) комфорта на консуматора... не е ли редно да бъде забранена?

А то е ясно – всяка свобода по някакъв начин нарушава комфорта на консуматора. Неговият комфорт се простира на огромни площи и е невероятно лесно да бъде нарушен. От дори микроскопична свобода.

Не ми нарушавайте комфорта, ей! – вика консуматорът. И насреща стои Петлешков. Стои и Ботев (който е нарушил комфорта на куп мирни консуматори от Козлодуй до Околчица). И Левски стои. Левски си казва: Дали не нарушавах комфорта на моите мили, богати съотечественици, като им исках пари за делото? Че им ги исках и доста... строго, без да приемам отказ... Хм...

А да се трошат стъклата на коли с деца в тях си е простащина, каквото и да си говорим.

Но пак да помислим: ако пренастроим ценностната си система, като изключим напълно от нея Гаврошите и Левски-те – дали няма да станем едно много хубаво гойно стадо от страстно блеещи и потънали в съвършен комфорт свине?

Тук за всеки недоволен от моите блеещи свине ще отговоря като Мирча Кришан (велик хуморист от 20-и век): Че нямат ли право да говорят чужди езици?

И така нататък.