'Където улиците на света пресичат булевардите на ума...' *

Роси Михова 11 октомври 2017 в 11:00 9089 1

Снимка Роси Михова

Разгърнатите страниците носят отпечатъците и бележките на отдавна отишли си читатели. За момент човек усеща гузното вълнение от надникването в нечии чужди мисли и фантазии. Посягам към рафта и избирам произволно един том. Оказва се библейски коментар на латински от 1736 г. Държа в ръцете си книга, съвременничка на Паисий Хилендарски.

Търся с поглед Катерина, чийто баща отваря магазина преди 60 години. Искам да ми обясни какъв човек, с чисто психиатрично досие, би пожелал да купи християнски трактат на латински от първата половина на 18-ти век. Отговорът е прост – колекционерът. За разлика от повечето хора той още с влизането си в книжарница дели книгите на такива, които иска да прочете и такива, които иска да притежава. Любопитствам доколко подобна инвестиция на средства е оправдана. Според събеседничката ми единствената сериозна възвръщаемост от подобни начинания е удоволствието да си сред любими същества (каквито са книгите). Макар, че интернет и онлайн търговията не са чак толкова сериозен конкурент на пазара на стари книги, магазинът се издържа основно чрез продажбите на стари илюстрации и рисунки.

„Светът се промени много – продължава Катерина. Само допреди десетина години кварталът беше пълен с антиквариати за картини, мебели, керамика и книги. Сега заради туристите повечето от тях се превърнаха в кафенета и магазини за козметика.“

Поглеждам през прозореца към стената отсреща и разбирам, че не е единствената, която мисли така.

Livraria Buchholz и изкуството да оцеляваш

Livraria Buchholz е създадена през 1943 г. в разгара на втората световна война благодарение на вдъхновението и усилията на немски преселник. В продължение на десетилетия това е мястото, където могат да се намерят странни заглавия и некомерсиални текстове върху периферийни за вниманието на обществото теми – езотерика, алтернативна медицина, спиритуализъм, гей литература. През 2008 г. магазинът е принуден да затвори врати, защото не издържа на натиска на дигиталната конкуренция. След две години на безвремие новият собственик променя изцяло облика му. Днес Buchholz предлага най-вече задължителни учебни пособия и се справя повече от добре. Специално внимание е отделено на ВИП клиентелата, която все още не се интересува от електронни книги и не може да ползва ефективно Kindle и таблети (нямаме предвид депутатите). Според касиерката Кристина, подобна преориентация е била животоспасяваща.

Livraria Palavra de Viajante и куража на пътешественичката

Palavra de Viajante означава в превод „Словото на пътешественика“. Но другото, истинското име на тази книжарница е Ана. Преди 9 години, в разгара на световната финансова криза, тя има лудостта и мъдростта да се захване с превръщането на една мечта от приказки на чаша вино в реално действие. С финансовата помощ на няколко близки приятели Ана започва своето голямо лично приключение и открива книжарница за пътешествия. Магазинът е разчертан като глобус – отделните континенти имат свои обособени места. На тези материци в азбучен ред са подредени отделните страни. Не издържам на сърбежа на любопитството и веднага искам да проверя дали сред тях присъства и моето отечество любезно. Ана ме повежда през острови и океани и спира пред няколко заглавия.

Моето патриотично чувство е удовлетворено, но и малко сконфузено, защото водачката ми подробно ми обяснява колко трудно е да се намери добра преводна литература, която да представя всяка страна, а след това ми разказва с каква мъка преди няколко години открила къщата на Елиас Канети в Русе. Нямало никакви обозначения. Докато всички зъбчати колелета в мозъка ми се въртят и щракат в опит да измисля някакво прилично обяснение, тя се смилява над мен и ми казва, че и в Португалия често се случва така – патриотизмът се излива в грешния съд. Аз кимам енергично с глава.

Palavria de Viajante също има своя малка зала за фотографски изложби и срещи с читатели. Последната е била посветена на Иран. Следващата е за Йордания. В скоро време не се предвиждат такива за Ибиса и Слънчев бряг, смее се Ана. Смея се и аз (и въздъхвам с облекчение). Понякога смехът е единственото нещо, което има смисъл и значение.

Livraria do Simao, където размерът няма значение

Разположена в Алфама, най-старата част на града, Livraria do Simao се слави като най-малката книжарница в Лисабон, а може би и в цяла Португалия. Истинско предизвикателство е човек да забележи входа й, докато разглежда графитите наоколо. Още по-трудно е да се вмъкне в тясното помещение и да измъкне точната книга. Но както казва Тери Пратчет: „Добрата книжарница е просто една изискана Черна дупка, която умее да чете“. И естествено - да те погълне с лекота.

А такива черни дупки в Лисабон има повече, отколкото читателското търпение би издържало да бъдат описани. Пред много от тях човек спира уж само да погледне някой надпис на витрината, но след това хлътва подмамен от морето книги, понякога на цена 1 евро.



Все пак има още две места, макар и извън Лисабон, които задължително трябва да бъдат споменати, иначе Професор Албус Персивал Улфрик Брайън Дъмбълдор никога не би ни простил.

Livraria Lello & Irmão (Порто) – трета на Самотната планета

В началото на 1990-те една преподавателка по английски език в университета в Порто идва редовно в книжарница Lello & Irmão, за да изпие своето капучино. По-наблюдателните забелязват, че младата жена повече пише, отколкото чете под покрива на този „храм на буквите“. Но красивият витраж на тавана я насърчава да прави точно това. На него е изписано мотото на магазина – Decus in Labore – Красотата е в труда. Само след няколко години децата по света ще знаят вече всичко за извитата като тяло на змия стълба тук, за кулите от книги, наредени покрай стените, за мостовете между етажите и богато декорираните подпорни колони. Всяко от тях ще разпознае с лекота библиотеката на Хогуърт. Защото имено тук, в Lello & Irmão, Дж. К. Роулинг замисля сагата за битката на доброто с този, чието име не трябва да се споменава. И днес книжарницата е препълнена с Хари Потъровци от всякакъв пол и възраст, които идват тук като пилигрими и вместо вълшебни пръчки размахват стикове за селфита, за да увековечат момента.

Lello & Irmão заслужава вниманието ви дори да не сте почитатели на Роулинг. Магазинът е открит през 1881 г., но настоящата сграда е построена през 1906 по проект на архитект Xavier Esteves. Интериорът се счита за емблематичен пример за комбиниране на неоготика с ар ново, а Lonely Planet обявяват мястото за третата най-впечатляваща книжарница в света. Може би затова днес тя все повече се превръща в туристическа атракция, отколкото тихо убежище, където бихте могли да почетете на спокойствие и да се захванете да пишете първите глави на своята лична сага. Освен, разбира се, ако не знаете някое тайно заклинание, което да ви реши проблема с тълпите себеподобни скакалци ...
Изобщо, ако има нещо, на което ни учи четенето, то е да бъдем сами. А ако има нещо, на което ни учат книжарниците, то е, че не сме сами в това си занимание.

Obidos – незабранения плод

Това, което е Ню Орлеанс за блус музиканта и Ню Йорк за хип-хоп танцьора, това е Обидос за страстния читател. Градчето се намира на около 80 км от Лисабон и е не голяма, но особено сладка ябълка за всеки книжен червей. Тук ще откриете, че магазините за плод и зеленчук продават предимно книги. Амвонът на църквата е превърнат в щанд на книжарница, стаите за гости се предлагат изключително за любители на литературата, а най-големият хотел в града се нарича The Literary Man (Литераторът).


Огромната му трапезария, кухня, коридори и фоайета, както и всяка отделна стая, са претъпкани с книги. Общо над 40 000 тома ви правят компания денонощно. Можете да четете всичко, което пожелаете макар, че романите на Нора Робъртс, Гришам и Даниел Стийл са в подчертано изобилие.


Напускайки хотела имате право да си изберете една от 10 000-те книги в ресторанта и да си я отнесете за спомен у дома. Аз лично се спрях на великолепна антология с поезия за деца.

След всичко казано дотук, ако случайно някой ден се изправите пред огледалото и се запитате – Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница, с таз малка книжица? – един нелош отговор би бил: Лисабон, Португалия. Събирайте куфарите и тръгвайте – разбира се, след като първо си дочетете главата, която сте започнали...
…………………………………………………
* “Как описа книжарницата – като място, където улиците на света пресичат с булевардите на ума.“ (Jen Campbell, The Bookshop Book)

Страница на статията : 0102
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови