Гошовците, които белязаха живота ми

Венци Мицов Последна промяна на 06 май 2020 в 12:26 5185 2

Скъпи приятели, честит Гергьовден!

За мен този ден е наистина странен. Първо - не ям агнешко. Но и да хапвах агнешка мръвка, пак нямаше да го направя, защото, уви, страдам от подагра и имам забрана да хапвам агънце-багънце.

Второ - не ям дроб сарма.

И трето - не мога да понасям военните паради.

Нещо повече - готов съм моментално да се облека като хипи, да изляза на площада и да пея "Харе Кришна, Харе Рама", докато на жълтите павета преминават танкове, а президент, премиер, военен министър и още куп клети хорица се надпреварват кой да произнесе най-тъпата реч на десетилетието.

Имайте предвид, че тая битка е неравна. Толкова са им тъпи речите, че всяка една от тях е победител в отделен конкурс на тема "Как, като погледнем нагоре и виждаме дъното".

Но не това е темата на днешния ми текст.

Днес всички с имена Георги празнуват имен ден. 

И днес, понеже нито ще ям агнешко (минимум 13 лева на кило, вие луди ли сте в тая криза бе?), нито има военен парад, за да хейтя, нито ще набивам дроб сарма с люти чушки и пресен чесън, мисля да отдам почит на хората с име Георги, които по някакъв начин белязаха краткия ми, но за сметка на това не особено смислен живот.

Защото името Георги дава особена закваска на всеки, който бива кръстен така от родителите си.

Но, понеже е празник, приключвам с празното философстване (не че мога друго, както знаете, не съм от най-умните пичове в KLETA MAJKA BALGARIQ) и мисля да се гмурна в същността на самия текст (то па един текст, ум да ти зайде).

Георги Димитров

Вожда и учителя, другаря Димитров...

Повярвайте ми, от първи до седми клас съм чувал името на другаря Димитров повече от това на мама.

Как научил немски за 2 часа и 26 минути, как сразил Гьоринг, как казал, че германците са говорили на немски само с конете си.

Другарят Димитров беше герой. В бръснарницата, в която ме водеше тате, за да се подстригвам, на стената седеше другарят Димитров и когато предявявах претенции за прическа (отпред късо, отзад - модерно) другарят Димитров ме поглеждаше със строг поглед и аз разбирах, че това е в противоречие с правилната марксистко-ленинска линия в прическите. И мълчаливо, стискайки устни като ремсист на разпит, се подчинявах на бръснаря, който обикновено ме докарваше в такъв вид, че после две седмици ме беше срам да ходя на училище.

До ден днешен си спомням, че изкарах шестица, запаметявайки наизуст следната приказка - когато другарят Димитров бил малък, занесъл баница, омесена от майка му в пекарната. Там опекли баницата, но когато другарят Димитров тръгвал с печивото към дома си, я изпуснал. Криво-ляво я събрал, даже въобще не си личало. Но, когато се прибрал, оставил баницата и си признал - "Мамо, аз изпуснах баницата, но я наместих отново в тавата".

А майка му погледнала с топъл поглед и рекла: "Ето, от това момче ще стане голям комунистически лидер!"...

Как да продължа тоя текст? Може би, че насилствено са ме водили поне два пъти в мавзолея му и аз всеки път се чудех що за безумие е да бъде изложен за 40 години мъртъв човек...

Но да оставим това за някой друг анализ и да продължим напред.

Георги Иванов - Гонзо

Като заговорихме за травми, е време да поплача на рамото ви...

Аз съм потомствен фен на ЦСКА. Тате беше армеец, аз също наследих любовта към червения отбор.

В този ред на мисли споделям с вас един Георги, който е нанесъл много травми на моята армейска душа.

По-точно - 15 травми. Толкова са головете му в червената мрежа.

С ръка на сърцето на тоя свят ден ще си призная, че в арсенала си от нецензурни възклицания имам толкова много именно за Гонзо, че днес ме е срам.

Но признат грях - половин грях.

Прощавай, Гонзо. Макар че ти не ми прости нито веднъж...

Георги Първанов

Не че с нещо президентът Първанов ме е наранил особено. Слагам го тук, защото, първо, има имен ден. И второ - защото, като се замисля, това бе поредният президент, за когото не съм гласувал. Макар че, като се замисля, имаше един кратък нездрав миг на колебание, когато Първанов беше на балотаж срещу Волен. Бая се замислих дали да не ида да му ударя един глас, опасявайки се, че Волен ще дойде, а после ще тръгнем към Полша...

В крайна сметка не можах да се мотивирам докрай, но истината е, че от 1997 насам всеки кандидат-президент, за когото съм гласувал, не стана президент.

А на последните избори така и не се мотивирах да гласувам, но това е друга тема. Ще я оставя за друг текст, ако дотогава не съм се гътнал я от COVID-19, я от някой извънреден брифинг на премиер-министър Борисов...

Георги Пирински

Като дете на прехода не пропусках преговорите между опозицията и управляващите малко след 10 ноември 1989 година.

Никога няма да забравя един Георги - Георги Пирински. Това е човекът, от когото научих как се протака, как се преговаря и как може да се говори около час, приспивайки всички опоненти наоколо.

Слагам го тук, защото това умение никога не можах да добия и защото неговият неподражаем стил години по-късно срещнах на много места в институциите на KLETA MAJKA BALGARIQ, но никъде тези умения не бяха на това ниво.

По едно време той май беше вариант за президент, но се оказа, че не е български гражданин. Това му попречи да се кандидатира. И те така...

Ексдепутатът Гошо с особения псевдоним

Емблематичен депутат от времето на прехода. Георги Петров, кой знае защо, бе "награден" от народа с особен псевдоним. Да кажем, че този псевдоним е обратното на "умното".

Освен че човекът бе, ако не ме лъже паметта, два мандата депутат, той стана известен и с една история, в чиято достоверност не мога да се закълна. Историята бе, че през 1994 той отишъл в USA, за да бъде нещо като парламентарен талисман на Българския национален отбор по футбол.

Убеден съм, че именно присъствието на господин депутата е повлияло на класирането ни, но по-интересното бе, че в хотела се случила конфузна ситуация - климатикът бил настроен на много ниска температура и господин депутата простинал, защото било много студено в тоя пуст хотел...

Ето, виждате какви жертви правят нашите депутати, когато трябва да работят за MAJKA BALGARIQ...

Гошо от Почивка

Вижте какво...

У нас хип-хоп сцената е във възход.

Дори, както би казал генерал Мутафчийски, там наблюдаваме пик.

Но има един Георги, който винаги е бил в пик. Това е легендата на нашата ъндърграунд хип-хоп сцена, фамозният Гошо от Почивка.

Дали ще пее песен за изоставилата го любима на име Мирела... Дали ще възпее Бербатов, дали Стоичков - Гошо е все така единствен на върха.

Бащата на така наречения шит хоп тръгва от панелката си във варненския квартал "Почивка" и - според мен - до момента има поне 10 албума. За Гошо няма значение дали има студио. Дали има или няма финансиране. Дали има продуценти, пиари - той твори непрекъснато и снима клиповете си с камерката от компютъра.

Днес, с новите, далеч по-качествени камери на телефоните Гошо е направо звяр - снима клипове по поръчка, записва песни по поръчка. Има си тарифа, която е тънка, като за свои хора, и можете да зарадвате кой ли не за неговия празник, поръчвайки си на Гошо песен. Например:

"Жоре, Жоре
ще се кача горе
ъхъ
чегераут
ю хърт ми, бейби"

С това Гошовците в моя списък приключват.

Впрочем, убеден съм, че пропускам поне 20. Но в едно съм сигурен - носителите на името Гошо са великодушни, пичове са и ще ми простят.

А сега, в края на този текст, ми се иска да кажа, че сядам на трапезата, но, уви, няма да го направя, защото не разбирам какво ви харесва това агнешко.

Но това си е моя фиксация, която ще отнеса в гроба.

Честит Гергьовден, скъпи приятели!

Тоя змей най-накрая трябва да го убием.

А после - в тавата, с ориз и дреболийки.

И запомнете - трябва да шпиковате змея и да го запечатате, а след това да деглазирате тавата и да го плейтнете както подобава...

Хайде, наздраве и да сме живи и здрави.

Честит Гергьовден!!!

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

2

Georgi Drenski

13.05 2020 в 02:44

Когато си тъп и дебел олигофрен като Венци Мицов - ще напишеш подобна статия на Гергьовден.
Ще се сети за Гошо Тъпото , но няма да се сети за Георги Иванов.
Ще се сети за Гонзо , но няма да се сети за Георги Аспарухов - Гунди.
Не е лесно да си Венци Мицов . Особено на Гергьовден, когато хората хапват агнешко , а той преглъща слюнки и хвърля плюнки. Не е лесно Венци. Тъп .Дебел. Олигофрен.

8007

1

Хараламби

06.05 2020 в 14:16

Е къде забрани "Геоооргиии, първия обичан мъж..." ;)