- Изабело, трябва веднага да ме заведеш при доктор Господинова. Я ела по-близо. Мириша ли на лошо?

- Вониш, госпожице Мана. Цял ден язди Боздуган. Сега миришеш и на Боздуган, и на седлото му.

- Стопли ми банята веднага.

- Защо искаш да ходим при доктор Господинова, госпожице Мана? Да не си болна? Вчера отсече оня изсъхнал бряст само за два часа, удиви ме. А пък онзи ден Тано не можеше да се изправи на крака си след тебе. Хич не си болна. Гарантирам ти.

- Ако беше по-близо, щях да те изритам, италианска дървена философка такава.

- Ще те водя, госпожице Мана, ама защо да те водя? – продължи да разсъждава Изабела. - Здрава си като паветата по пътя към Перник. Според мене си по-здрава от жребеца Боздуган, дето вчера го язди и му изцеди десет ведра пот под опашката!

- Имам едно голямо съмнение - каза Мана Яловата.

- Рак ли? - Изабела замръзна на място като простреляна. - Ако е рак, доктор Господинова в лечебницата няма да те излекува. Дай да те водя при баба Райна билкарката.

- Имам друго съмнение - каза Мана. - Я ме погледни хубаво, Изабело. Виждаш ли промяна в мене?

Изабела отстъпи две крачки назад и започна втренчено да изучава високата едра жена, чието румено лице светеше като истинска реклама на здравословен начин на живот, пропагандиран от всички брошури в кабинета на доктор Господинова.

- Снощи като опитвахме онова вино за дойчетата, ти си се форматирала и си се ударила по главата от рамката на кревата… сега те боли - предположи несигурно Изабела. - Имаш цицина и искаш да я намажа с риванол?
- Не - прекъсна я Мана Яловата. - По-надолу гледай.

- Ухапал те е комар по врата. Сърби те и искаш да го намажа с риванол?

- Задръстена жена си, да му се не види, Изабело. Язък, че виках италианец да те обучава на италиански и му платих един вагон пари. Или гледай по-надолу, или ела по-близо да те ритна в таза.

- Докато язди Боздуган, си се натъртила. Сега ще трябва да ти наместя изкълчената става и да те мажа с риванол? - отново предположи Изабела.

Тогава Мана яловата измъкна блузата, която бе загащила в джинсите си, вдигна я високо, така че пред асистентката ѝ се показа бел корем. Мана Яловата бе написала бизнес картичка на Изабела. Беше поръчала да я напечатят със златно мастило и готически шрифт в пернишката печатница: „Изабела Илиева, главен експерт, бизнес асистент”. Не беше пояснено чий бизнес-асистент е Изабела, но всички край река Струма знаеха, че Изабела е бизнес-асистент и главен експерт на Мана Яловата.

- Изабело, пак блееш! – ядоса се Мана. - Хубаво ми огледай корема. Виждаш ли нещо различно?

Изабела се наведе ниско над стегнатата като тетива на лък кожа и заговори внимателно:

- Ами преяла си ония пържоли, дето ти ги готвих сутринта. Казвах ти да не нагъваш толкоз, но ти изгълта три. Сега ти е тежко - Изабела поклати глава и предложи: - Дай да те разтрия с риванол около пъпа.

- Не. Закъсня ми. Вече десет - двадесет дни. Нали знаеш - аз не следя тая работа. Ама...

- Друг път! - възкликна Изабела. - Ще закъснее, когато цъфнат костите на умрелите.

- Ходи ми донеси календара. Нали ми отбелязваш датите? - каза Мана Яловата.

- Пак ли почваш? - възкликна кисело Изабела. - Таман бяхме мирнали. Що не си сечеш дъбове като нормална жена?Що не си плуваш в езерото? Ако искаш ще пусна кучките Фъртуна и Виелица да плуват с тебе да не си самотна - да дишат до главата ти, докато се давиш.

- Давай календара! - викна Мана яловата.

- Чакай де - Изабела забърка в многобройните джобове на дънките си, които бяха от Италия, естествено, и извади една смачкана на парцал книжка. - Я да видим - замърмори тя.

- Не ме ядосвай, жено – пришпори я Мана Яловата.

- Сега коя дата сме? Чакай.... Хм, глупости. Забравила си да ми кажеш.

- Не съм забравила. Затова те карах да ме оглеждаш.

- Не се надявай. Помниш ли един път как се надява, доктор Господинова каза, че няма нищо и ти много се вбеси. Счупи цел бюфет чинии и телевизора също. Мене псува четири дни поред. Не почвай пак сега.

- Тано е единственият по-висок от мене мъж, разбираш ли – измърмори госпожица Мана.

- Не си внушавай идеи! - предупреди я Изабела. – Вместо да ходим за едното нищо при доктор Господинова, дай да си пийнем. Ако наистина има нещо, ще ти се повдига и няма да можеш да погледнеш виното, дето го продаваме само на дойчетата. Чакай да те изпробвам.

Изабела изхвръкна от стаята и след малко се върна с две прашни бутилки, обвити в паяжина, които беше прегънала като бебета.

- Госпожице Мана, гледай ги тия бутилки. Ама внимателно ги наблюдавай. Повдига ли ти се?

- Никак не ми се повдига - отговори госпожица Мана, след като се бе взирала в бутилките най-малко две минути. - Даже много ми се пие, като ги гледам.

- Тогава не си залъгвай. Няма защо да блъскаме шосето до доктор Господинова.

- Не се залъгвам, шматка такава.

- Дай тогава да пробваме виното. Ако ти се гади, ще запаля колата и право при доктор Господинова ще спра.

Изабела отвори две бутилки много сръчно. Не си направи никакъв труд да ходи да търси чаши, вдигна своята бутилка, чукна бутилката в ръката на Мана Яловата и каза:

- Наздраве, госпожице Мана.

- Наздраве - отвърна Мана и двете целуваха бутилките. Не спираха да почиват, пиеха си спокойно, съсредоточено, както подобава на достойни жени. От време на време някоя спускаше бутилката надолу, изхълцваше и казваше: - „Наздраве”, другата пускаше бутилката от устата си, отвръщаше – „Наздраве”, и толкоз.

- На ти малко суджук, госпожице Мана - каза главната ѝ експертка и бизнес-асистентка, измъквайки от бездънните джобове на италианските си дънки една подкова. Върху суджука се бяха залепили парченца мъх, каквито има дори в джоба на италиански дънки, но Изабела въобще не си направи труда да ги махне. Тя разчупи подковата на две, захапа едната половина, другата подаде на работодателката си и каза:

- Замези, госпожице Мана.

По едно време госпожица Мана каза:

- Дай ми тон.

- О, не искам тон сега - възрази Изабела, но госпожица Мана я скастри:

- Дай тон или ела по-близо да те сритам.

Изабела се задави, но се напъна и даде тон за "Панаири".

След малко госпожица Мана запя „Панаири” толкова мощно, че канарчето, което седеше най-чинно в клетката си, започна да се мята в дива паника от единия до другия край на затвора си, но госпожицата продължи още по-здраво. По едно време тя сръга Изабела в ребрата:

- Изабело, включвай се!

Двете жени запяха дружно: - „Панаири, панаири-и”, но не знаеха думите по еднакъв начин. Едната казваше „безсмислени неща”, другата казваше „объркани слънца”, но това едва ли имаше някакво значение.

- Изабело, ела да танцуваме - предложи по едно госпожица Мана.

- Може, идвам - отвърна асистентката и главна бизнес експертка, но докато се изправи, главата ѝ клюмна на една страна.

- Сега пък ще ми спиш – обади се недоволно Мана. - Я се размърдай или... - но точно преди да стигне до „ще те сритам” и на нея ѝ се доспа. Затова вдигна заспалата, обляна с вино асистентка и главна експертка, с три люлеещи се крачки я донесе до дивана и я хвърли там, точно под клетката на ужасеното канарче. После самата тя се огледа, не видя никакво друго легло наоколо, опита да седне в креслото, не го уцели и се настани удобно на пода, покрит с дебел килим.

- Панаири -и... – пропя в просъница тя, после потъна в дълбок, здрав сън.

…. Достоверен случай, записан от Изабела Илиева, главен експерт, бизнес-асистент на госпожица Мана Данчева Йорданова, изпълнителен директор, собственик на „МАНА” ООД, известна повече като госпожица Мана Яловата. Но вече не е ялова. Разказът е с цел да запознае гражданството на областта с някои съществени изменения в живота на госпожа Йорданова. Историята е проверена за граматически и фактологични аспекти от един калпав професор от БАН - отначало даже не исках да споменавам името му.

На всяка моя дума изопачи по нещо и додаде една-две запетайки. Унищожи ми половината фактологични аспекти, мамичката му академична. Щях да го бия. Не се говорело така, репчи се. Много знае той как се говори! Такива едни учени ги дъвчеше, че не разбираш пие ли му се, до тоалетна ли му се ходи. Затова подписах историята с особено мнение за тоя въртоглав учен, но после си промених особеното мнение.

Затова сега изписвам името му - професор Мишо Байлов. Много ми беше неприятен, докато триеше моите запетайки в разказа. Пълен фактологичен боклук беше Байлов, преди да опита виното, което продаваме само на дойчета и англичани. Като спусна половин бутилка, се очовечи. Изпи със зор една цяла бутилка, после светкавично се справи с още една. Запяхме заедно „Панаири, панаири”. Така му се допя, че не можех да го спра и разбрах, че съм се измамила жестоко за този учен.

Фин, та звъни! Знаеше всичките думи на песента! Пяхме с него три часа и половина. Изкарахме три танга. Събудихме се прегърнати. Човекът получи за експертизата 900 лева, словом деветстотин, и остана извънредно доволен от мен и виното. Дадох му да слага колкото ще граматика и аспекти в труда ми. Разреших му да изкърпи де що подлог и сказуемо открие в историята. Мене ме бива от всички посоки по подлозите и сама мога да си ги затегна, но хайде да не се карам с човека. Все пак от граматиката пари вади, нали нещо трябва да зачертае, за да оправдае, че е инкасирал толкоз капитал в джоба си. От мене да мине. Покани ме да отида на 20-и април при неговото вино в София, за да ми сложи още една-две запетайки, ако имам нужда. Какви подлози съм ги дрънкала през нощта на този фин човек, взех да се съмнявам аз. Наистина ще се грабна да отскоча до София. Ще го попитам за оная нощ. Аз държа най-много на истината. Истината е универсален език, както се съгласихме с професор Байлов. Универсален, че оттатък, потвърждавам аз - и това е едно честно мнение на главен експерт!

Цитираното по-долу е моят разказ, изопачен граматически и фактологически от проф. Мишо Байлов:

„Доктор Господинова прегледа госпожица Мана Данчева Йорданова на ехограф. Доктор Господинова смята, че не може да има никакво съмнение: госпожица Мана Данчева Йорданова очаква бебето да се роди към 1-ви декември тази година. Доктор Господинова установи тази диагноза и се подписа под нея, залагайки реномето си на медик, лекувал всичко живо по тия места от двайсет години - много от хората, които сега берат маслини, ягоди и портокали по света, са се родили в нейните ръце, били са нейни пациенти и благодарение на нея са отървали кожите от грипове, пневмонии, инфаркти, трипер и други заболявания.

Диагнозата на доктор Господинова беше потвърдена и от професор Дионисов от „Майчин дом”, Медицинска академия-София. След това цял Радомир ходи три дни формиран в пияно състояние след партито, което госпожица Мана организира за гражданството. Всяка бабичка от Старо село получи парично поощрение в размер на една пенсия плюс три килограма боб. Госпожица Данчева раздаде и по две бутилки вино на домакинство от града и прилежащите села. Господин Тано Велинов Танев, бащата, от Радимор, квартал „Арката”, получи подарък и много благодарности от гражданството.

Единствено записващата историята госпожица Изабела Петрова Илиева, от град Радомир, квартал „Арката”, остана трезва като камък – до два часа през нощта, после не помни! - на партито в Радомир, организирано от г-ца Мана Данчева Йорданова. Замисълът относно трезвеността на г-ца Изабела Илиева е с цел да опише случилото се по подобаващ начин в интерес на интелектуалното развитие на подрастващите поколения. Обаче г-ца Илиева си изпълни дълга прекалено много. Писа и след като се напи, общо 21 страници. Описа всичко на гражданството – да го чете и да се поучава, като се измирише алкохолът. Причината за това е нейната голяма преданост към истината.

Истината е универсален език. Това трябва всеки да си го набие в главата.

23 февруари 2018 г. квартал „Арката”

За точността на изнесените по-горе данни се подписвам и нося съответната отговорност.

Изабела Илиева, главен експерт

Още по темата

10/02/2018

Нашите автори

Роклята: разказ от Здравка Евтимова

27/01/2018

Нашите автори

Корави времена: разказ от Здравка Евтимова

14/01/2018

Нашите автори

За нея: разказ от Здравка Евтимова

24/12/2017

Нашите автори

Коледа в Германия: разказ-шега от Здравка Евтимова