Ден 103: Без царе. Канадските дневници на Райна Александрова

Днес цял ден споделям снимки от протестите в САЩ под надслов "Без царе" (No Kings).

Милиони хора излязоха по улиците на американските градове, за да кажат "не' на случващото се в страната. По последни данни, над 8 и половина милиона са участниците, изброени дотук. Това число продължава да расте, като продължават да пристигат данни от градовете по западното крайбрежие.

За съжаление, днес беше и денят, в който имаше покушение върху живота на конгресмени: Мелиса Хортман, лидер на демократите в парламента на Минесота, е била простреляна заедно със съпруга си, и по-късно са починали в болницата. Също тежко ранен, заедно със съпругата си, е конгресменът демократ от същия щат Хофман.

За убиеца се знае, че е позлвал фалшива полицейска униформа и също кола, маскирана като полицейска, която е изоставил. В колата са намерили списък със следващи цели - все видни демократи от Конгреса, в това число губернатора на Минесота Тим Уолц. Става въпрос за целенасочено изтребване на народни представители от Демократическата партия.

По-късно се разбра и името на убиеца, както и някои първи данни за него - заклет тръмпист, охранител, ръководител на няколко паравоенни "отряди" с едни такива красиви нацистки имена, не ги запомних и слава Богу - твърде многото стрес и шок автоматически изхвърля ненужната информация от мозъка.

До този момент убиецът не е заловен. Тъй като стрелбата е станала снощи или рано сутринта, днес жителите на Минесота бяха помолени да не излизат на протест, защото има въоръжен убиец на свобода. Съответно хората от "списъка" са с охрана.

Въпреки забраната обаче, хората се осмелиха и излязоха в рекордни количества. Само от двете съседни градчета, в които са близост до убийствата, е имало внушителна манифестация от над 80 000 човека. Осемдесет хиляди! Пуснах и снимка отделно да се видят.

Не очаквам 47 да коментира, той е лишен от емпатия, мъдрост и елементарно чувство за приличие. Може да прочете нещо, ей така от кумова срама. Ама ако го оставят сам да го съчини, че бъде съвсем зле. Може и да е писал вече, изобщо не искам да поглеждам. В моменти на криза, хората се обръщат към ръководителите, бащите на нацията за увереност и утеха.

Този момент е такъв, но бащата на нацията днес беше зает да си празнува рождения ден, ангажирайки цялата армия, и да получава поздраления по телефона от един куп сходни по дух сатрапи. Путин е само един пример.

Като казахме Путин, той има тази нечовешка традиция да празнува рождените си дни с убийството на някой политически противник или просто неудобен журналист - ФСБ се грижи за тия подаръци. И ето подобен верен пес на Оранжевия Мусолини реши да направи и той същото.

Тука някои ми напомниха за Георги Марков и българския чадър - също прострелян със смъртоносна съчма на рождения ден на Тодор Живков (За младите читатели - това е българския диктатор от комунистическо време, също милиционер като путин и издигнал се също като него от низините на милицията. Впрочем, за него са мислели също че е прост и безобиден.)

Нямам сили да коментирам, да разсъждавам и да вещая какво ни чака утре. Немислимото, но и очаквано нещо се случи днес. След всичката омраза, която лично 47 излива ежедневно. Някой нарече култа към 47 "култ на омразата". И това е най-точното определение, което съм срещала досега.

Снощи гледах откъс от шоуто на Джими Кимел - беше поканил Арнлод Шварценегер, бивш губернатор на Калифорния, по-известен с филмовите си роли и с физиката си на културист - бил печелил 5 пъти "Мистър Вселена" (не знаех това!).

Та той, като републиканец, даде да се разбере, че не иска да има нищо общо с 47, и след няколко шеги за филмите му и споменаване на политическата му кариера, се стигна до неизбежния въпрос: какво става сега и какво правим ние в това ужасно време?

Арни, като въздъхна малко (все пак, над осемдесет годишен, макар и в отлична форма) и каза горе долу следното:

Вижте, когато аз дойдох в Америка, много се страхувах да не ме депортират - особено като заснех няколко лоши филма (смях в залата). Обаче едно ще ви кажа - когато дойдох през 68ма тука, Америка пак беше в голяма криза тогава - бяха застреляли Мартин Лутър Кинг и Боби Кенеди, имаше брожения, имаше Виетнам и протести срещу войната, дойде Никсън с Уотъргейт - да не мислите, че е било тихо, мирно и спокойно?! Хората бяха по улиците, постоянно се протестираше за нещо. И знаете ли какво - всички минахме през всичко това, и поправихме нещата. Аз мисля, че Америка и сега ще се справи, както се справи тогава. Не е лесно, но и това ще мине!

И залата избухна в аплодисменти.

Както казва любимият ми украински коментатор Иван Яковина: "На етой отптимистичческой нотке позвольте меня закончит."

Бог да пази Калифорния и цяла Америка!

Слава на Украйна!

8647Taco!

Elbows up!

Следете новините ни в GoogleNews