Бойко Василев: Войната в Украйна е възможно най-лошата за нашия регион

Журналистът се връща в Сараево 3 десетилетия след конфликта. Заснема филм без нито един дубъл за герои от 1994-а

Мая Младенова 04 май 2023 в 11:30 4387 2

Бойко Василев

Снимка БНТ

Бойко Василев

Документалният филм "Останалите. Снимки от една война" на журналиста от БНТ Бойко Василев е номиниран за "Най-добър документален филм" в секция "Документално кино" на тазгодишните Награди на Съюза на българските филмови дейци "Васил Гендов".

Близо три десетилетия след войната в Босна и Херцеговина, която тогава Бойко Василев отразява на място, екипът на БНТ се връща, за да търси героите от 1994 г. – къде са те сега, как са и в какво вярват, след като войната отдавна е приключила.

Прожекция на филма "Останалите. Снимки от една война", в рамките на Националния фестивал на българското кино – Награди на СБФД "Васил Гендов", можете да видите на 6 май, събота, от 16:00 ч. в Дома на киното в гр. София с вход свободен.

Пред OFFNews Бойко Василев разказва за заснемането на филма и спомена от войната, която тогава е отразявал като журналист.

- Във филма се връщате почти 20 години назад. Защо точно сега?

- Историята на този филм започна с чудо. При подреждане на архива на “Панорама” изведнъж намерих касета от 1994. Разпознах своя почерк по обложката, разгледах съдържанието и открих суров материал от своето първо ходене в Сараево, когато с покойния оператор Христо Обрешков отразявахме войната в Босна и Херцеговина. Не можех да повярвам! По чудо бе запазена най-добрата част от материала – гостуването при семейство Михайлович. Веднага реших: трябва да ги намеря. И не само тях, но и другите, с които се видях тогава. Започнах да търся. През 2022 г. се навършваха точно 30 години от началото на босненската война. Тогава избухна войната и в Украйна – и разбрах, че не трябва да се бавя и ден.

Снимка: БНТ

- Разговаряте със семейство, което сте снимал още по време на войната. Как стигнахте до тях?

- Не беше лесно. През 1994 г. към семейство Михайлович ме насочи интелектуалката и преводачка Сенада Кресо, която тогава отговаряше за чуждите медии в Сараево. Съпругът, Зденко, бе сърбин, а съпругата Мелиха – мюсюлманка, или както се казва днес, бошнячка. С тях бе и тригодишната им дъщеря Ваня. Имаха и по-голямо момче, което не видяхме.

Започнах търсенето със Зденко – прочут хандбалист, левичар и банкер. Тъкмо стигнах до информация за него – и се оказа, че е починал. Започнах да издирвам Мелиха, но съдбата отново ме изпревари; тя почина малко след Зденко. Оставаше Ваня. Впрегнах всичките си интернет умения, връзки и контакти в Босна и Херцеговина. Помогнаха ми двама колеги от босненската телевизия, Адис Делкович и Емир Морина. Накрая, две седмици преди да тръгнем, открих Ваня. Беше поредното чудо.

Не знам дали ще ми повярвате, но в този филм няма нито един дубъл. Моята среща с Ваня, насред парада на ретро-автомобилите; гледането на кадрите с майка ѝ, баща ѝ и нея самата; срещата на Ваня със Сенада – всичко това операторът Михаил Врабчев засне документално, в момента на ставането. Може би това е третото чудо в “Останалите”.

- Какъв е урокът, който Сараево научи от войната тогава? А Европа?

- Урокът е малко тъжен: хората забравят войните, особено чуждите. Нещо повече, войните дотягат на глобалния зрител някъде след третия месец. Други дразнители ангажират вниманието, подкрепата отслабва, а с това и волята за съпротива срещу агресора. Войните, за жалост, имат значение главно за хората, които търпят несгодите, лишенията, смъртта. 30 години по-късно в Сараево още личат дупките от мините и куршумите, а Босна и Херцеговина продължава да бъде сложна, нефункционална държава. С други думи, войните свършват дълго след последния изстрел. Но само засегнатите разбират това.

- Влияе ли, според Вас, споменът отпреди 30 години на решенията, които европейските лидери вземат сега?

- Хубав въпрос. Неизбежно влияе, но отчасти. Босненската травма още кара Европа да си задава трудни въпроси: “Как така допуснахме геноцид на европейския континент?”, питаха се мнозина, особено в Нидерландия. През 1995 нидерландските “сини каски” не успяха да спрат клането в Сребреница и този случай се превърна в национален срам. Затова, струва ми се, европейските лидери не се поколебаха да подкрепят Украйна.

Но западните специалисти по Русия и Украйна често са различни от специалистите по Балканите. Така че все още можете да чуете гласове: “Русия не е Югославия, Путин не е Милошевич, босненските сърби нямаха ядрени оръжия”. Това е вярно. Войните рядко си приличат. Това обаче, което остава същото, е склонността ни да се самозаблуждаваме в зависимост от предварителните ни нагласи. Ето, ще Ви кажа, че през 90-те нямаше термин “фалшиви новини”, нямаше и социални медии; напротив, имаше добра, прецизна, даже старомодно-прецизна журналистика. Въпреки това в някои места по света, включително в България, истината за босненската война не можа да се наложи. Лъжата се оказа силна и лепкава. Това ме изпълва с мрачни мисли за бъдещето.

- Как гледат хората в Босна сега на войната в Украйна?

- На мнозина в Сараево им се струва, че гледат същия филм, отново и отново. Същевременно, и Вие ще видите това във филма, те разбират, че украинската съпротива е спасила Босна и Херцеговина от разпад. Те вярват, че ако руската армия бе влязла в Киев, това щеше да предизвика верижна реакция на Балканите – и те щяха да бъдат жертвата. Затова са благодарни на украинците.

- Коя история искате да разкажете сега, но още не сте имал тази възможност?

– Не разказвам истории, които пряко вредят на героите, замесени в тях. И после някой, сигурно Бог, ми помага да намеря още по-добри истории. Затова никога не се оплаквам от съдбата, случая и случайността. Вярвам, че те работят за хората с добри намерения.

- Каква, според Вас, е перспективата за нашия регион в сегашната ситуация на война?

- Тази война е възможно най-лошата за нашия регион. Тук Изток и Запад имат заклети фенове, които така се увличат във вечната си вражда, че често забравят собствените си страни и народи. Но най-големият проблем е, че остават слепи за фактите. Отровното наследство на юго-войните е и в умовете – там, където се раждат теориите на конспирацията, омразата и обикновената глупост. Боя се, че тази война ще остави същите следи, но още по-мазни и миризливи. Дано не съм прав.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

-529

2

6екеr4о

04.05 2023 в 15:29

Уважаеми АнтиЗ,
напълно сте прав в оценката си, бих добавил имената на Бареков, Валери Найденов, помните ли „партийна книжка“ на Стефан Софиянски през 1995 г., Волгин, Дърева, вече ми се повръща от имена!
Но за мен са важни моментите, когато кучето по някакви причини, може би негови, се е отвързало от синджира, веднага се сещам за Мария Цънцарова, примерно, с нейното разследване за ваксираните "антиваксъри" от парламентарната група на вГъзраждане...
Имам няколко приятели, пишещи във в. Дневник, не мога да отрека тяхното компетентно и неангажирано с политик реалиите професионално мнение!?

10298

1

AntiZ

04.05 2023 в 11:52

Много уважавам Бойко Василев, но... "имаше добра, прецизна, даже старомодно-прецизна журналистика". Няма как да се съглася с него. Журналистиката в България (с много малки изключения), винаги е била сервилна към ДС кадрите, които превзеха целия живот в страната. Кеворкян, Дачков, Карбовски, Гарелов, Продев, Блъсков, че и онзи палячо сидеров-главен редактор на вестник демокрация. Направо ми се повдига като се сетя. Винаги са държали журналистиката на къса верига. Продължават да го правят и сега.