България се изкачи с 20 позиции в класацията на "Репортери без граници" (RSF) за свобода на медиите, предаде в. "Дневник".

Разместването, обявено днес от базираната в Париж организация, не показва подобрение на медийната среда в страната, а по-скоро се дължи на изменение на отделни показатели.

"Позицията на България се подобри през миналата година. Нито една от мерките, предложени от RSF за подпомагане свободата на печата, не беше реализирана, но и нямаше сериозни нарушения", се казва в съобщението.

Регионалният директор на RSF обясни, че е имало положителен ефект от отсъствието на ГЕРБ от властта и от отношението на кабинета "Петков" за защита свободата на медиите, но и са се изострили нападките от политически партии срещу медии и журналисти.

За Унгария, която се изкачва с 13 позиции и заема място точно след България, обяснението е, че отчасти това се дължи на факта, че правителството е било принудено от икономическата ситуация и натиска от институциите на ЕС да продължи лиценза на независима радиостанция, а Виктор Орбан - да спре засега борбата срещу независимостта на медиите, допълват от организацията.

Така от 91-о място през 2021 година България е на 71-о място, което вече не е предпоследно в ЕС. След България са лед нея са Унгария (72), Малта (84) и Гърция (107). Преди България от страните от ЕС е Полша, но на 57-о място.

Ситуацията с медиите в България все още е "проблематична", като в тази група са Румъния, Унгария, Чили и още други 52 държави.

Индексът на "Репортери без граници" оценява средата за журналистика в 180 държави и територии и се публикува на Световния ден на свободата на пресата (3 май). Според класацията за 2023 година ситуацията с медийната свобода е "много лоша" в 31 държави, "лоша" в 42, "проблематична" в 55 и "добра" или "сравнително добра" в 52 страни.

Средата за журналистика е "лоша" в седем от десет държави и задоволителна само в три от десет, констатират от организацията.

България, която до 2022 година заемаше 111-то място (последно в Европейския съюз), се издигна също с 20 места през миналата година до 91-о. Обяснението тогава беше в промяната на методологията, която за да отрази сложността, се включват пет нови показателя за съставяне на оценката: политически, икономически и социално-културен контекст, правна рамка и сигурност.

"Въпреки че България се е изкачила с 20 места, резултатът реално е подобрен в много по-малка степен. Трябва да се вземе предвид и фактът, че България се намира в диапазон от резултати с много малки разлики между държавите, който поради тази причина е зона, склонна към колебания", коментира Павол Шалай, директор за Източна Европа и Балканите в международната организация.

България получава по-висока оценка за политически контекст, като това се дължи на факта, че през по-голямата част от 2022 г. страната е управлявана от правителството на бившия премиер Кирил Петков, което като цяло се разглежда като уважаващо свободата на печата и ограничаващо опитите за намеса в нея, коментира още Шалай. По думите му годините, в които премиер беше Бойко Борисов, са били "катастрофални за журналистиката".

"Въпреки това властите не успяха да предприемат системни мерки за подобряване на свободата на печата и журналистите често са обект на нападения от страна на някои политически партии, особено от "Възраждане". Друг проблем е преобърнатата роля на някои високопоставени прокурори: вместо да защитават журналистите и системно да преследват престъпленията срещу тях, те им оказват натиск, както показва неотдавнашният случай с Димитър Стоянов, чиито източници са заплашвани", коментира още Павол Шалай.

"Свободата на медиите в една от най-бедните и корумпирани страни в Европейския съюз е крехка и нестабилна. Малкото независими гласове в България работят под постоянен натиск", гласи обобщението на "Репортери без граници"

"Телевизията и интернет медиите са основните източници на информация, като печатните медии постепенно губят влияние. Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии влияе негативно върху редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на собствениците им в регулираните сектори", гласи оценката. 

В политически контекст оттам отбелязват, "заплахите от страна на политици, както и административният и съдебният натиск срещу издатели и журналисти са обичайна практика. След близо 12 години непрекъснато управление на премиера Бойко Борисов, през които свободата на медиите бе в упадък, а някои медии бяха използвани за упражняване на политическо влияние, през 2021 г. България преживя серия от предсрочни избори".

За правната рамка, "като отговаря на изискванията на Европейския съд по правата на човека и неговата съдебна практика, общата законодателна рамка определя минимални стандарти за защита на журналистите".

Но в същото време корупцията, недостатъчната независимост и ниската ефективност на съдебната система правят държавата "често беззъба по отношение на нарушенията на свободата на печата. Независимите медии и разследващите журналисти редовно стават жертви на процедури за злоупотреба".

В икономически план "медиите са почти изцяло зависими от приходите от реклама, в които държавата играе важна роля", напомня организацията. "Разпределението на националните и европейските средства за медиите от страна на правителството е напълно непрозрачно, което позволява търговията с публично финансиране срещу благоприятно отразяване", отбелязват от "Репортери без граници".

В социален и културен план "разследващите репортери, които отразяват организираната престъпност и корупцията, редовно са заплашвани". "Освен това медиите, специализирани в проблемите на малцинствата или финансирани от фондации от Западна Европа и САЩ, често се сблъскват с враждебност и кампании на омраза", добавя организацията.

В резултат на всичко това заплахите и физическите посегателства срещу журналисти в България са постоянен проблем, но още по-голям проблем е нежеланието на властите да ги разследват или осъждат. "Журналистите, работещи извън столицата, са още по-изложени на такива заплахи", предупреждава "Репортери без граници".

Светът 

Най-свободна за медии е Норвегия, като досега първите места винаги са били заемани от скандинавски държави, като през 2023 година второто място се заема от Ирландия (която през 2022 година беше четвърта). В дъното в Европа е Гърция, а на 180-о място е Северна Корея.

Организацията отбелязва, че Европа, и по-специално Европейският съюз, е регионът в света, в който е най-спокойно за журналисти, но дори и там ситуацията е смесена.

Класацията е първата след началото на руската инвазия в Украйна и обръща специално внимание на ефекта от тези действия върху региона.

Войната в Украйна засегна и Западна Европа, която често се затруднява да намери баланс между сигурността и свободата. Няколко държави ограничиха журналистическата работа от съображения за "национална сигурност".

Размествания в класацията се забелязва при Германия, която пропада с няколко места в сравнение с предходната година заради регистрирани рекорден брой случаи на насилие срещу журналисти и арести. Полша се издига в класацията. Гърция е на последно място в Европа, защото журналистите са били шпионирани от разузнаването служби и от мощни шпионски програми, продължава да е с най-ниската позиция в Европейския съюз.

В Албания (96-о място) прокуратурата е наложила непропорционални ограничения върху журналистическото отразяване на кибератака с ирански произход.

Във Великобритания, която заема 26-о място, където Джулиан Асанж все още е в затвора в очакване на екстрадиция, разследващата журналистика е застрашена от законопроект за националната сигурност, в който липсват защитни мерки.

В Латвия (16-о място) медийният регулатор произволно отне медийното разрешение на независим руски канал.
Във Финландия (5-о място) двама журналисти бяха осъдени за разкриване на държавни тайни.

В Швеция (4-то място) все още има проблеми с поверителността на журналистическите източници.