На 63-годишна възраст почина нашият колега - музикалният журналист Валентин Найденов. Той беше музикален редактор и водещ в OFFRoad Radio от самото създаване на медията до края й.

Валентин Найденов е починал в дома си. 

В негова памет публикуваме прощалния текст "In Memoriam: Пуснете някаква „прогресив” тава за Вальо Найденов", написан преди минути от Емил Братанов:

Май се срещнахме покрай Музикална(та) кутия, но когато ми „възложиха” вечерната музикална линия на Дарик радио, вече взехме да се виждаме всеки ден. Той беше и редактор, ала най му отиваше неговото си съботно рок пиршество от 21 ч. до полунощ: „Динозаври”. Кой друг да го поеме? Вальо знаеше всичко, имаше почти всичко - през 1993-а все още събирахме плочи („тави”) и презаписвахме касетки. Можеше да предложи история, новости и какво ли не за кумирите ни; да спори инатливо със слушатели и фенове и често да ги оборва в твърдения и клюки. Имаше си собствени „доставчици” и на личната му колекция от плочи и ленти можеше да се завиди…

Сетне се събрахме отново – Владо Йончев стартираше Медията в комплект с Оффроуд Радио, където Румен Янев, Вальо Найденов и аз рестартирахме своите емблематични предавания. Беше преди 11 години, през 2011-а. Беше славно и кратко завръщане.

Напусна ни и Вальо. Напоследък не сме се виждали по концерти или из града. Вал Найденов, както го наричахме в радио апаратните и студиата, си остана докрай верен на музиката, техниката – с която да я слушаме (най-вече) качествено, света на истинския Велик Рок – с целия късмет да стигне до масовия свободен интернет (заради освободената информация) и, заедно с това, да види на живо свои любимци на българска сцена. Пишеше по вестници (във времето от Дарик – тогава царуваха хартиените медии и музикалните издания и рубрики бяха в небивал разцвет), после по сайтове; споделяше собствените си натрупани колекционерски ценности в Тангра и БНР. Понякога навлизаше в по-остри спорове с фенове и „разбирачи” по форуми, ала не само защитаваше позициите си, но беше и много добре подготвен. В доста случаи – когато някъде спореха за нещо си – беше достатъчно един да рече: абе, Вальо Найденов го каза така в предаването си.

Ровя из стари снимки в компютъра си и ми хрумва, че ми се ще да го запомня от тези радиовремена (на снимката). Годината е 93-а, във Вечерната рок линия на Дарик „Музикална кутия” отбелязва „междинен” 150-ти брой. Снимката е хартиена и все още пази лицата им. Не правим лайв някъде, а празнуваме в студиото/апаратните с водещи, редактори, колеги, някои дошли музиканти и почитатели – които обаче (в ония времена) обичайно и помагаха в работата по самите предавания. Вальо (с 30-тина години по-млад) е застанал зад една от готините ни тонрежисьорки (Ралица днес „отговаря” за Дарик-носталгията), а други лица и помощници преслушват следващите парчета за пускане; вижда се, че профи-ролковите магнетофони се ползваха още. Само една снимка, но аз още помня атмосферата, хората, празниците; но и обичайните ни предавания със суетнята преди да започнем. И с оня огромен кеф (и малко гордост), че сме превърнали хобито си в работа, а най-вече, че тази ни работа е всичко за нас.

Вал, приятелю и колега, Горе има толкова много музиканти, всякакъв рок и доста прогресив. Сигурно си имат и радио. И ти водиш предаването за Динозаврите. Тъй си мисля аз…