Американски професор: Българските журналисти задават малко въпроси

Теодор Спасов Последна промяна на 06 април 2018 в 06:42 15569 2

Джини Уайнхаус
Джини Уайнхаус

Проф. Джини Уайтхаус е преподавател в Деператамента по комуникации в Eastern Kentucky University. Тя обаче преподава и на български студенти във ФЖМК на Софийския университет през летния семестър на 2018 г. Нейната дисциплина тук е „Медийна етика“, като обучението се извършва на английски език. С нея се срещаме, за да говорим за приликите и разликите по отношение на медийната етика в България и САЩ. Прави впечатление на открит и позитивен човек с чувство за хумор. Предпочита да я наричам просто Джини.

Прозрачността като основен дял от медийната етика

Според проф. Джини Уайтхаус журналистите сме разказвачи на истории. А чрез историите, които разказваме, ние трябва да помагаме на хората да бъдат достойни. Казва, че основните задачи на журналиста са две: да споделяме информация и да даваме различни гледни точки. Според нея най-важният дял от медийната етика е прозразчността, а именно „Кой си ти? Каква е твоята цел? Коя е твоята аудитория?“

Проф. Уайтхаус смята, че има различни очаквания по отношение на медийната етика в България и в САЩ: „Направи ми впечатление, че журналистите в България имат етични стандарти, но обществото всъщност не очаква от журналистите винаги да се придържат към тях. Впрочем, същото се забелязва и по отношение на българските политици“. Казва, че обществото в САЩ вярва, че хората трябва винаги да се държат добре и реагира остро, когато някой се държи неетично.

Намира за смущаващо, че президентът на САЩ определя журналистите като „врагове на хората“, защото понякога разказват истории, които са различни от това, което той иска да разказват.

Има ли медиен расизъм в САЩ?

Попитана дали в САЩ днес все още има новинарски расизъм, проф. Уахтхаус отговаря, че няма големи расистки заглавия. Пояснява обаче, че езикът, който се употребява, е много интересен за наблюдение. Дава пример с масовите стрелби, които често се случват в САЩ. „Ако стрелецът е бял, тогава той бива описван като емоционално неуравновесен човек. Ако не е бял, тогава той се определя като терорист“, казва тя.

На въпроса защо медиите в САЩ представят мюсюлманите почти винаги в негативна светлина, отговаря: „Защото мюсюлманите са настоящият образ на другия. Но това не е само в САЩ, а навсякъде. За съжаление, когато една шепа хора стане мишена на негативни новини, всички хора от нейната група се боядисват със една и съща четка“. Признава, че много хора в САЩ възприемат думата „мюсюлманин“ като синоним на „терорист“. Но пояснява, че за съжаление има същото наблюдение и за България.

Не „инвалид“, а „човек с увреждания“

От гледна точка на етиката, Джини казва, че журналистите винаги трябва да се отнасят към различните групи с уважение, както и да използват конкретни думи също с уважение. „Смятам, че хората трябва да бъдат наричани така, както те самите желаят да бъдат наричани. Това е просто част от признаването на достойнството, човешката същност и историята на човека“, казва тя. Пояснява, че сестра ѝ е рехабилитатор и е много взискателна към това да не се употребява понятието „инвалид“, а „човек с увреждания“. Допълва: „В книгата на „Асошейтед прес“ ние имаме различни термини и инструкции, които да използваме, за да се отнасяме с уважение към достойнството на хората.“

„Черен“ и „бял“ – думи, които трябва да се ползват с особено внимание

Според проф. Уайтхаус термините „черен“ и „бял“ са социално конструирани и с тях журналистът трябва да борави много внимателно. Казва, че е много важно винаги да виждаме първо човека, а не различността му. Признава, че когато тя е била млад и все още наивен журналист е считала, че ако има извършено престъпление и човекът е цветнокож – това трябва да се отбележи. „Тогава нямах никаква представа колко расистки съм подхождала“, казва тя. Твърди: „Разделянето на света на „черен“ и „бял“ е голям проблем най-малкото поради причината, че така се игнорират многото пъстри нюанси“. Според нея различният етнически или расов произход на човека при информиране за престъпления трябва да се споменава само в случай, че е от съществено значение за информацията.

Журналистите в САЩ нямат специални права

Проф. Уайтхаус казва, че в САЩ журналистите нямат повече права, отколкото който и да било друг американец и това е умишлено: „Защото не искаме само една група от хора да изразява мнения или да разследва различни неща. Това, което имаме журналистите в повече е времето и средствата да правим различни разследвания. И го правим в полза на обществото“.

„Как се чувствате?“

Попитана дали репортерите в САЩ си позволяват да попитат някого как се чувства, след като е загубил дома си или негов близък е починал в произшествие, Джини отговаря: „Има начини, за да се помогне на скърбящите хора. Има начини, за да разкажеш техните истории и да им помогнеш, запазвайки достойнството им. Аз не бих си позволила да доближа с микрофон човек, който плаче или крещи в агония. За съжаление това се е случвало в САЩ. Но това е практика, която при нас отдавна не се счита за приемлива.“

Пояснява, че журналистът може да има пълното право да направи нещо, но това не означава, че трябва да го прави. И че винаги в такива ситуации е добре да оставиш скърбящия да си вземе малко дъх.

Следва на стр. 2

Страница на статията : 0102
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

11009

1

случайно прочетох

06.04 2018 в 13:08

Чудесни въпроси и отговори, с които е добре да се запознаят голяма част от нашите журналисти, особено в сутрешните блокове на телевизиите.
Крайно време е да започнат да работят в полза на обществото, а не за възхвала на лица с интелектуален недоимък.