Стопроцентовата гранд дама на българския театър и кино Стоянка Мутафова е рожденичка днес. Но това не е обикновен рожден ден. Невероятната дама навършва 90. И затова вечерта в Сатиричния театър приятели, близки  и колеги  ще засвидетелстват любовта си към нея.  Да, наистина всички обичат Стояна! Великата комедиантка ще излезе на сцената в Сатирата, а след финалните аплодисменти колеги и приятели ще я изненадат със затрогваща церемония, в която главната роля отново е за нея. Сред най-ценните подаръци за празника е новата книга на издателство "Слънце" "Една фурия на 90", подписана от актрисата и нейния биограф Юрий Дачев. В нея освен уникалния автограф на Стояна, тя и известният драматург разказват и уникални истории. Светът в очите на Стояна е пълен, цветен, тъжен и смешен. Малцина могат да си представят, че Стояна обича да е сама в пълна тишина. Нейната сила е в скептичната усмивка, а не в лигавенето. Затова обича да седи в малката си градина в къщичката в Драгалевци, сред която тя говори за подстригването на мравките. Мутафова носи толкова сила и необикновеност, че дори в ситуации, които налагат единствено смирение, нейното присъствие дава надежда за друго: "Светът е в човешки ръце. Съдбата е отстъпчива. Годините нямат значение." Времето не е ограбило младостта от лицето й. Всяка бръчка е белег за "разплакани усмивки и усмихнати сълзи". Макар и на  90, тя твърди, че още има сили да играе и с всеки изминал ден го доказва. Такава е тя - неуморна фурия, истинска, неподправена. Стояна-Мария Константинова Мутафова е истинското име на актрисата, объркано в един афиш и сега е позната на всички като Стоянка Мутафова. Завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“ и Държавна театрална школа в София. От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър “Ив. Вазов” . Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър “Ал. Константинов”. Да играеш себе си не е лесна задача, но Стоянка Мутафова може всичко. Малко се мръщи, когато й се каже, че това е тя, но зрителите веднага ще я припознаят в „Госпожа Стихийно бедствие” днес, навръх рождения й ден. Най-фаталната, най-сексапилната, най-женствената дама - такава е в мечтите си от своята младост жизнената й героиня. Нейната 90-годишна Олга танцува степ, чарлстон, сиртаки, валс, командва цялата къща и най-вече дъщеря си Елза, която е останала стара мома заради нея. Наистина няма умора Стояна – от месец вече репетира нова пиеса -  “Столетие мое” от френската авторка Мишел Флоранс, а премиерата е планирана за края на март. Ръката на съдбата е благословила този проект, защото възрастната жена, която всъщност е  Стояна в представлението, е с характер и биография, близки до нейните. Дамата чества стогодишния си юбилей и е поканила най-близките си - дъщеря, внучка и правнучка. Тя е била актриса, родена и възпитана в стара и прочута театрална фамилия. Признава, че е била много ухажвана, но винаги е била и влюбена. "Не съм от жените, които разиграват мъжете си, въпреки че ме мислеха за такава. Там, където далдисам с двата крака, с главата надолу, там съм", разказва голямата актриса. Казва, че всичките й любови били еднакво силни, но най-голямата все пак е тази с Нейчо Попов, който не бил по думите й чист българин - бабите му били французойка и германка, а дядото - хърватин. Той никога не допуснал в къщата им да настъпи делничност. Затова и никога не се питали какво ще си сготвят, а отивали в Руския клуб срещу тях. Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той - на 51. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Стоянка Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория. Вторият й съпруг е Леонид Грубешлиев - журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата - Мария. Третият съпруг на Мутафова е Нейчо Попов. С него за първи път се вижда в Народния театър, където тя започва да работи като актриса, а той е студент във ВИТИЗ. Стоянка Мутафова е участвала в емблематични български филми - "Специалист по всичко", "Бялата стая", "Кит", "Езоп", "Топло", а сега в „Столичани в повече “. Направила е прекрасни роли и в театъра - Зоя от „В навечерието” по Тургенев, Мария в  „Дванайста нощ” на Шекспир, прочутата баба Гицка в „Големанов” на Ст.Л.Костов, г-жа Трифкович в  „Двубой” на Вазов, Фьокла в „Женитба” на Гогол, Крокодил в Радичковата  “Суматоха”, Дорина в „Тартюф” на Молиер. И така...до сто години. Които са само след десет години.