Може ли културата и кухнята на целия свят да се поберат в столицата на България?

Оказва се, че в София можеш да се запознаеш с храната и бита на хората от Западна Европа, Близкия Изток, Балканите, Русия и Задкавказието, Южна Америка и дори с тази от Централна Азия и Далечнния Изток.

Днешният ми обяд започна във Франция и завърши в Сирия и то без да съм изминала повече от километър в центъра на София, а мои водачи в тази невероятната разходка бяха Бистра Иванова и Звезда Ванкова от екипа на "Мулти Култи".

От няколко години насам те се занимават със създаването на мултикултурна карта на София. Тяхната идея е чрез храната българите, мигрантите и бежанците да се опознаят по-добре. Така те са се нагърбили с тежката задача да се борят с ксенофобията чрез кулинария.

Съвсем скоро в барове, кина и хотели из София ще може да бъде намерено второто издание на двуезичната карта, в която има 36 автентични чужденстранни и български ресторанти, пекарни, сладкарници и магазини за хранителни стоки, лично проверени от "Мулти Култи колектив".

Така изглежда част от "Мулти култи" картата, на гърба й има легенда, в която всяко едно от местата е описано с няколко думи

"Когато чуем за някое ново място отиваме там, поръчваме си без да казваме кои сме, ядем, плащаме си сметката и едва след това говорим с готвачите, ако ни е харесало", обяснява Бистра, като подчертава, че за да може едно заведение да се включи в картата, то трябва задължително да е собственост на човек от съответния регион на света или главният готвач да е такъв.

Идеята за картата дошла на Звезда, която по това време се занимавала с интеграция на бежанци. Тя мечтаела да намери начин да обедини професионалната си страст с личната - кухнята. Смята, че ако познаваш по-добре чуждата култура, ще си по-склонен да я приемеш и разбереш, особено ако това се случва покрай храната. 

Бистра се присъединила малко по-късно, като първоначално била привлечена от мисълта за толкова много различни ястия. След това бързо осъзнала, че картата би могла да донесе много повече от един обикновен обяд или вечеря. 

Докато търсели подходящите места за картата, двете, заедно с останалия екип на "Мулти Култи", научили и изключително интересните лични истории на собствениците на заведенията.

Така Бистра и Звезда се нагърбиха с тежката задача да ме убедят колко мултикултурна е София.

Първата ни спирка е във Франция

В един момент си вървиш по столичната улица "Цар Симеон", а в следващия отваряш една врата и се оказваш в Париж или Лион. Няма значение къде точно, важното е друго - че си открил една съвсем различна култура, без да напускаш собствената си държава. 

Още с влизането в бистрото чувстваш типичната френска атмосфера. На една от стените е закачена голяма зелена дъска за тебешир, на която е написано менюто за днес. По стените висят снимки на Айфеловата кула, а точно срещу теб виждаш типичния френски уличен фенер. 

Част от френското бистро L’Etranger

Това малко късче Франция е донесено у нас от Оливие Рош и се казва L’Etranger (в превод „Чужденецът”). Оливие дошъл в България през 1999 г. Запознал се със съпругата си Митана Бонева в България и решили да останат да живеят тук.

Зелената дъска във френското бистро

Бистрото е открито през 2001 г. Една вечер със съпругата му се возили в трамвай в София и се чудели за име за бъдещото си бистро. Митана е от Варна, а Оливие е французин - затова решили, че  L’Etranger е най-подходящо за име на заведението.

Всички ястия се приготвят на място от самия Оливие, който дори внася директно от Франция сирената за своето бистро. Той твърди, че адаптира ястията към българския вкус повече отколкото му се иска. Въпреки това според професионални и любители кулинари L’Etranger е едно от най-автентичните френски бистра в София.

Тук Бистра и Звезда ме запознават с Оливие и ми разказват неговата история, както и на някои други собственици на заведения, докато ядем типични френски ястия и се наслаждаваме на шансоните, които звучат в бистрото. 

Следващата ни дестинация е Ирак

Излизаме от L’Etranger и продължаваме по "Цар Симеон" към женския пазар. След светофар време се оказваме в Близкия Изток, или по-точно в Ирак. 

Застанали сме пред витрината на единствената у нас иракска пекарна с традиционната цилиндрична глинена фурна, а от отворената врата се носи аромат на подправки и хляб.

Витрината на иракската пекарна "Танур"

Главният пекар тук се казва Хусам Шакир Хамид и е в България от 2005 г. Той е изключително дружелюбен и признава, че много харесва българите. 

Пекарната е открита през 2010 г. и се казва "Танур". Името идва от арабската дума “tanoor”. В Централна и Западна Азия така наричат типичната за там цилиндрична глинена фурна, която се загрява от дърва, поставени на дъното.

Изключително интересно е как се пече самият хляб. Той не са поставя в тава, както сме свикнали да виждаме, а се залепя на стените на фурната и се запича. 

Уникалната глинена пещ

В "Танур" има автентични иракски печива - тънък хляб и питки с подправки, сусам, кашкавал и кайма. Асортиментът в пекарната е малък, но за сметка на това всичко, което предлагат е уникално и не може да се намери другаде в София.

Ред е да посетим Сирия 

Излизаме от пекарната и стигаме до Женския пазар. Съвсем в началото на една от преките на пазара се намира нашата последна спирка - кюрдската сладкарница "Лилан", която е открита през 2013 г. Стената към кухнята на сладкарницата е от стъкло и човек може да види с очите си как се приготвят десертите.

Ето как изглежда сладкарница "Лилан"

"Лилан" е собственост на Джоан Мустафа, който е роден в Сирия, но заради отношението към християните там през 2006 г. идва в България като политически бежанец. Тук се среща с жена си, която също е кюрдка.

Докато сме в сладкарницата и разглеждаме огромния асортимент от сладки, при нас идва Джоан. Разказва ни за сладкарницата, посочва и специалитета си, който наподобява реване. След това казва, че отскоро изнася част от сладките за Гърция и бизнесът върви добре.

Това е Джоан Мустафа

От дума на дума се заговаряме за сегашната ситуация в Сирия. Джоан обяснява, че продължава да следи какво се случва в родината му и признава, че според него няма нито една кауза на света, заради която да си заслужава да отнемаш толкова много човешки животи.

По време на днешният обяд Бистра и Звезда обясниха, че " Мулти култи колектив " планира изготвянето на подобна карта за цялата страна, защото "ксенофобските и расистки настрония не са само в столицата", а тази инициатива е един оригинален и интересн начин да се представи чуждата култура чрез храната. Така хората да са по-склонни към приемственост.

Още по темата

28/10/2014

Култура

Тя е министърът на културата на Франция. И не чете книги!

09/10/2014

Култура

Ромите помогнаха на Пловдив да стане Европейска столица на културата