На пръв поглед звучи потресаващо, или поне леко неприемливо, дадена песен да бъде изпята или изсвирена от Едит Пиаф, Луис Армстронг, Мадона, Патрисия Каас, Лейди Гага и Пласидо Доминго едновременно, във времето. И всеки нов прочит да носи ново послание – невероятно, нали? ‘La Vie en Rose’ – или в буквален български превод „Живот в розово“ – е песента, побрала в себе си любов, мир и дух и на практика може да се каже, че се превръща в емблема на всяко време, чиито изпълнители са посегнали към нея.

Но първа е мадам Пиаф. За нейния живот са създадени няколко филма, а още повече кино творби използват песента ‘La Vie en Rose’ за свой саундтрак. Сред най-известните заглавия стоят продукции като „Полунощ в Париж“ на Уди Алън и „Роди се звезда“ на Брадли Купър. А филмът, побрал цялото великолепие на дните на Едит Пиаф, се нарича по името на песента „Живот в розово“. В него главната роля изиграва Марион Котияр, а режисьор е Оливие Даан.

Тъкмо от този филм получаваме представа за реалния живот в Париж през миналия век. Зад красивите фасади и романтично осветените улици се крият мръсотия, болести и глад. Детството на бъдещата легенда е белязано от загубата на зрение вследствие на тежко заболяване, както и от редовните побоища от страна на баща ѝ, който наказвал невръстната си дъщеря, когато се връщала с малко пари. А когато един ден тя става майка, детето ѝ умира едва двегодишно от менингит. Проституцията не носи на жените нито охолен живот, нито добро самочувствие: те постоянно са в калта. А да поемеш по пътя към голямата сцена изисква късмет и голям кураж. Именно от дъното тръгва Едит и преминава през още по-големи пропасти – алкохол, дрога, зависимост и физическа немощ. 

Защо „врабче“? Това всъщност е намек за ниския ръст на Едит – едва метър и четиридесет и два сантиметра. Сценичният прякор Едит Пиаф – в някои френски области Piaf означава именно „врабче“ – ѝ е даден от първия ментор в живота ѝ: папа Льопле, който първи я обучава в основните техники на пеене, измъквайки я от грубата улична действителност.
Каква обаче е историята на песента, в която се пее „Когато взема ме в ръце/и шепне ми от все от сърце/животът розов е пред мен…“?

Преди всичко любовна. Но докато филмът „Живот в розово“ (от 2007 г.) преписва създаването на песента на връзката между Едит Пиаф и шампиона по бокс Марсел Сердан – вълнуваща, красива, страстна любов, - германската писателка Мишел Марли отнася историята на ‚La Vie en Rose‘ към друга история. Тази с певеца Ив Монтан.

Редно е да отбележим, че в онези години – непосредствено след края на Втората световна война – в Париж съществувало кабаре, наречено La Vie en Rose. Там малкото врабче пеело своите шансони, преди още да стъпи на голямата сцена. И вероятно името на кабарето я вдъхновило да озаглави една от най-прочутите си песни така.

Едит Пиаф вижда Ив Монтан за пръв път по време на негово изпълнение на голяма и хубава сцена, където той има поддържащо участие. Тя обаче изобщо не е впечатлена. Та той изпълнява налудничави, сантиментални американски песнички, при това облечен в „идиотско“ цветно каре. Това е прекалено за вече утвърдената Пиаф, която освен всичко друго, но и в този момент е настроена по-патриотично от всякога. Да даде шанс на Монтан – хм, това всъщност е следствие от случайно нейно суеверие. Една нощ тя си обещава, че ако се отърве от ареста, който я грози след войната, ще даде шанс на младия италианец. И ето че това се случва.

Изненадата и очарованието, които изпитва, докато го слуша на една негова репетиция, разтапят сърцето ѝ. Тя е силно привлечена от сегашния му образ: елегантен черен панталон, бяла риза, разкопчана на гърдите и о, този глас! Ив Монтан изпълнява великолепно няколко шансона. Изпълнява ги така, както само един дълбоко чувствен и истински мъж със самобитен талант може.

С риск да задлъжнее на импресариото си или дори на лихвари, Пиаф организира пищна вечеря в чест на новооткрития талант. Под влиянието на виното и емоциите или заслепена от първите любовни трепети, голямата певица съчинява текста за новия си шансон, докато погледите им с Ив се пресичат и задържат няколко вълшебни мига. Това е песен за любов и радост. Песен за „Живот в розово“.

Докато мадам Пиаф се труди върху Ив като пълноценен ментор в музиката, обноските и живота, ние научаваме – от романизираната биография „Мадам Пиаф и песента на любовта“ (ИК „Емас“; превод на Величка Стефанова), базирана на документи и факти от живота на голямата певица, - че Ив Монтан произхожда от бедно флорентинско семейство. Голямата мечта на баща му била семейството да се засели в Америка, но дотам така и не стигат. Кой да предположи по онова време, че някой ден новият по-принуда-французин Ив ще се превърне в най-любимия мъж на голямата Едит Пиаф?

Вече научихме как се ражда песента, която впоследствие ще се превърне в синоним на всичко френско, в някои случаи по-разпознаваема и от Марсилезата. Музиката написва Маргарит Моно, въпреки първоначалното неразбиране, което Едит среща от екипа си и през 1947 г. вече била хитът, който утешавал хората, преживели ужаса на войната. През годините ‘La Vie en Rose’ е изпълнена от Анреа Бочели, Одри Хепбърн, Бинг Кросби, Карла Бруни, Селин Дион, Далида, Дийн Мартин, Даяна Крал, Грейс Джоунс, Жосефин Бейкър, Хулио Иглесиас, Катерин Дженкинс, Лайза Минели, Луис Армстронг, Лучано Павароти, Маделин Пейрокс, Шърли Баси, Тони Мартин и разбира се – от Ив Монтан.

А какво се случва между мадмоазел Пиаф и итало-французина с кадифен глас? Докато двамата творят, те преминават през голяма и силна любов. Често певицата е била наричана негова годеница. Всичко е красиво, летящо високо в облаците и прелестно. До момента, в който ученикът надминава своята учителка. И дните в розово започват да сивеят.

Мадам Пиаф преживява обвинение в убийство (на папа Льопле), подозрения в „хоризонтален колаборационизъм“ (след края на войната), смъртта вследствие на самолетна катастрофа на една от големите ѝ любови – Марсел, две тежки автомобилни катастрофи, както и съпътстващите различни етапи от живота ѝ бедност и пороци. Така че „животът в розово“ на малкото врабче през голяма част от времето не е никак розов.

Но пък музиката винаги придава вкус на дните ѝ.

Едит Пиаф умира на 10 октомври 1963 г., но „Животът в розово“ е тук, сред нас.

____________________________________________________________
При интерес към новата книга на Диана Маркова - романа "...Три, четири" - моля, свържете се с автора на този адрес: [email protected].