Георги Черкелов: Актьорите се ласкаем, че променяме света

Люси Крумова 19 февруари 2012 в 20:54 5287 0

Георги Черкелов
Георги Черкелов

Актьорът институция Георги Черкелов е удостоен с най-престижния български орден “Стара планина”. Големият актьор има и “Аскеер”. Написа и книга "Разкази и имейли", защото талантът винаги избива и в други посоки.  Това са миниатюрите, основани на сравнения между България и САЩ, и България и Азия, където Черкелов е бил. “Времената се менят, но те засягат хората. т. е нас. Ние, актьорите се ласкаем, че променяме живота. Може би и политиците си мислят така. По-рано имаше избор, имаше хубави филми. Най-хубавото на фестивалите са новите филми и това, че се виждаме. Събираме се оцелелите по Божия воля.   Малко останахме. Всеки си има свой живот, грижи, ангажименти. Приятно е да видя и по-млади от нас актьори. Липсва ми жизнерадостното минало. Винаги се боя да казвам абсолютно всичко, което мисля за театъра и киното. Прави лошо впечатление. Моите деца ми казват: ти си много черноглед, никой не иска да гледа черно, освен тук-таме някой дамски тоалет - черното не е хубаво. Много черно не бива да се гледа. Човек трябва да се хваща за малкото, защото иначе е много по-лошо.” Неговият екранен спътник от “На всеки километър” майор Деянов - Стефан Данаилов отдавна е в политиката. Черкелов с присъщата му закачлива толерантност имаше обяснение и за това. “Политиката е едно от най-трудните поприща. Стефчо си знае има ли сили и качества за това.  Аз не бих могъл да кажа защо го прави. Щом не му е достатъчна творческата, нека получи и друга слава.” Георги Черкелов бе от хората, надмогнали всемогъщото его, което е присъщо най вече на творците. Беше намерил друг свят за реализация и беше слязъл от тази въртележка.  И в нито един момент не съжаляваше за това, което е напуснал. “Много слушах моя баща – много сдържан човек. Сред малкото неща, които ми е казал е:  Всичко друго, само не в политиката! Можеш да се занимаваш с това, което ти е на сърце. Дори артист да станеш -  ако искаш! Само не това! Баща ми беше социалист от ученическите си години. Има резон да наследя идеята. Да, идеята ми харесваше. Преди години в Плевен прочетох в досието си, че съм асоциален тип. Не съм членувал в партия. Имах четири покани за членство в БКП. За последен път през 80-те години ме покани Георги Йорданов. Искали да сменят партийния секретар в Народния театър - Сава Хашъмов. Искали мнението на тогавашния директор на Народния театър Дико Фучеджиев. Той казал: "Единствен Черкелов." Попитали го: "Той член ли е на партията?" "Разбира се", казал Фучеджиев. Той не знаеше, че не бях, защото членуваше в партийната организация на писателите.” Всъщност да стане юрист е мечтата на баща му, който е строител. След като синът не желае да стане инженер, поне да завърши право.  И когато разбира, че Георги потегля в съвършено друга насока, огорчението му е огромно. Години наред актьорът е запален рибар. Но в последно време нямаше мерак и за това. Излизаше за риба единствено като му дойдат гости. И разговорите със случайни хора също не му бяха интересни. “Преди време един млад съветски специалист в компанията на мои приятели артисти и режисьори в Москва каза: Причината за дългата младост не се корени нито в храната, нито в пиенето, нито в съня. Старостта не идва заради  всички известни вредни неща, които познаваме. А заради  безсмислените социални контакти. В това се убедих. Особено през последните ми години. А безсмисленото дърдорене с хората не носи здраве. Отгоре на всичко в родината много лесно започнаха да се оплакват хората. Тягостно! Всеки иска да се разтовари. А не мисли, че товари другия.” С последната си съпруга Зина Черкелов намери своето равновесие. Между тях цареше взаимно естествено споделяне – от сутринта до вечерта. Мнозина смятат, че силната любов преминава в привързаност, или в ново усещане за другия човек. Но прекрасният актьор сподели: “Любовта преминава в една приятна неизбежност. Преминава в тайна обич. Когато има основание за това. Когато наистина се срещнат двама души като две планети, като две небесни тела, които си подхождат, а орбитите им си уйдисват. Да няма сблъсъци, да няма катастрофи. Да има търпимост, внимание един към друг. А най-доброто е да има състезание кой повече добри неща да прави за другия. Черкелов вярваше в предопределението, в този вид религия. И в другата. Вярата му минава през разни перипетии. “Така бяхме възпитани моето поколение – в семейството ни внушаваха вяра. Изпълнявахме всички ритуали. Като деца участвахме в църковни служби, облечени в бели одежди. Това беше награда – за това, че си учил, че си сполучил. Нямам период, в който много много да съм ходил на църква. Случвало ми се е рядко, от време навреме. Защото ценя посещението в божия храм. Той е сред малкото актьори на соц-а, които не бяха “близки” с  комунистическата власт. Не е бил любимец на Тодор Живков, нито на някои от големците. Но никога не му е липсвало такъв тип протежиране. “Защото не съм страдал от другата беда – да не ме обичат, да не ме нарочат. Нали знаете, че имаше и такъв вариант. Приятни хора, ценни хора биваха намразвани по политически причини. Не съм изтърпявал репресии. Хлад имаше, защото не бях един от тях. Благодарен съм на баща си, защото той ме предпази от това.” Синът на Георги Черкелов – Иван е сред известните режисьори. Снима се във филмите му "Търкалящите се камъни" и "Стъклени топчета". Без хонорар, за да му помогне, защото за кино трудно се намират пари. Двете му дъщери са в чужбина.  “ Емиграцията е тежко нещо. От баща си знам, че една от най-тежките съдби е емигрантската. Човек може да напусне страната си, само ако е заплашен животът му. Най-скъпото нещо е животът, не родината. По-голямата ми дъщеря - Джина - е художничка и е в Америка. Другата - София - е омъжена за американския дипломат Робин Блейк. Не са в пълния смисъл на думата емигранти. Хубавото е, че децата им говорят български.” Последният колега, който му предложи да снима е Влади Въргала. Но актьорът вече не бе добре и му отказва. Въргала обаче измисля чудесен вариант – заснема  друг актьор, на който не му се вижда лицето. А Черкелов изговаря текста. “Нали съм свикнал да играя лош човек...и е добре да не му виждат лицето.”              

Най-важното
Всички новини