Още едно признание за уникалността на българския фолклор се случи в рамките на  16-ата сесия на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, която се проведе във виртуален формат от 13 до 18 декември.

На сесията многогласното високо пеене от българските села Долен и Сатовча бе обявено за Световно културно наследство.

Какво представлява високото пеене

То е вид орнаментика, породена от специфичния антифонен характер на песните от този фолклорен район. За пеенето, което е изпълнено с различни музикални украшения, местните казват, че било "подигравателен" отговор на пеенето от съседната нива.

Антифонното пеене е изключително характерно за българския фолклор. То представлява пеене на въпрос - отговор. Когато на две ниви две групи жени са пеели, едните са започвали фразата, а другите са им отговаряли от разстояние. Това на практика са песни, родени в трудовия процес.

Включването на тази уникална многогласна певческа традиция е безспорен успех за българската страна, който се случва в резултат от тясното сътрудничество между всички компетентни институции: Министерството на културата, Института за етнология и фолклористика с Етнографския музей към БАН, Министерството на външните работи, Националната комисия за ЮНЕСКО, посолството на България във Франция (направление „ЮНЕСКО“), Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа, общините на селата Долен и Сатовча, както и на женските певчески формации на двете села.

За България това е шесто вписване в представителния списък на ЮНЕСКО след Бистришките баби през 2008 г., чипровското килимарство, празникът "Сурва" в Пернишко и първомартенските културни практики (заедно с Румъния и Молдова).