По-малко шум, повече посока – така звучи днес светът на Venci Venc’. През последните години той заменя количеството с избор, импулса с фокус и риска с осъзната стратегия. Между сцената, тишината и онези идеи, които идват в 3 сутринта, Venci изгражда нова версия на себе си – по-подредена, по-дълбока и още по-смела.
Неслучайно тази вътрешна трансформация намира отражение и в Electric Purple – цвят на движение, дълбочина и онова преживяване, което оставя следа отвъд момента. В този блиц разговор той говори за риска да заложиш на себе си, за силата на тишината и за нощта като начало, а не като край.
Какво в теб се промени най-много през последните пет години?
Фокусът. Спрях да правя много неща и започнах да правя правилните.
Кой е най-смелият риск, който си поемал в кариерата си?
Да заложа на себе си, когато нямаше гаранции, че този риск ще се отплати. За щастие винаги съм бил рисков играч.
Какво те зарежда повече – сцената, студиото или спонтанните идеи в 3 сутринта?
Най-голямо вдъхновение намирам в живия живот. Иначе и трите, но най-чистите идеи идват в моментите, когато няма излишен шум.
Ти си посланик на концепцията за Electric Purple, посветена на новия цвят на IQOS ILUMA i. Какво от идеята най-силно резонира с теб?
Идеята за движение и развитие. За дълбочина и смелост. За фактора изживяване на спомени, които се запечатват в същността ти и осъзнато допускаш да те променят и надградят. Това в концепцията ме грабна най-силно. Резонира със същността и образа на Venci Venc’.
Как изглежда една твоя вечер в града, когато не си на сцена?
Kогато не съм на сцена, търся обратното на шума. Вечерта ми не е за показност, а за презареждане.
Обикновено започва спокойно - хубаво място, малко хора, добра музика. Не обикалям да ме виждат, а да усетя атмосферата. Обичам разговори, които имат смисъл - с хора, които мислят, не просто говорят.
След това често идва моментът, в който оставам сам - разходка, кола, слушам демота или просто тишина. Там ми идват най-добрите идеи. За мен нощта не е край на деня, а началото на следващия.
Истината е, че дори, когато не съм на сцена, пак съм в процес. Просто е по-тих.
