Това е то Апокалипсисът (видео)

Последна промяна на 24 септември 2013 в 18:33 10199 4

Проф. Янакиев във филма
Проф. Янакиев във филма "17 мига до края на света"

Нищо от това, което се слува, няма истинско значение. Истинско значение има единствено, че всичко ще се свърши, че всичко фактически вече се е свършило. Защото от гледна точка на перспективата нас вече ни няма. Нас вече никой не ни помни. Този свят е затворена книга. Ето на този свят ще бъде турен краят...

С тези потресаващи думи на проф. Калин Янакиев започва новият документален филм „17 мига до края на света“.

„Замислихме го като разказ „за края и участта човешка“. И някак в него не можахме да подминем участта българска... Не и с усмивката на разума. Защото кой разум може да обясни случващото се у нас през последната година?

Въпреки това капацитетът ни за хумор и този път спаси проекта от кахърна акустика. За своите 27 минути филмът разказва твърде много. Малко шантаво, но и талантливо, надяваме се“, обяснява Надя Христова, съавтор на проекта.

„Това е вторият ни документален филм, с който, вярвам, доказваме, че у нас документално кино може да се прави и без пари. Стига да имаш тема – и герой, който да те захласне с твърденията си. А проф. Янакиев това го умее, истински късмет е, че го имаме в страната си. Да, България може и да е село, както ще кажат някои, но пък умно село.

Още с първия си филм, „Чудо голямо“ (2012, 51 мин.), разбрахме, че у нас има интелигентна аудитория. Открихме съмишленици. С голяма част от тях се срещнахме по улиците и площадите на София година по-късно. Защото тези хора вече бяха престанали да бъдат само зрители. Това не беше онзи един файтон с „дежурните интелектуалци“, обикалящи сякаш за разтуха сутрешните блокове, а лицето на българина, към когото се обръщаме във филмите си“, разказва Надя, която някои ще разпознаят като автор на клипа „Sofia Dosen't Sleep”.

Надя Христова Надя Христова

„Питат ме защо ни е такова, малко пезевенкско заглавието. Честно казано, аз нямам някакъв сериозен отговор на това. Вероятно тук го има онова намигане, особено в края на филма. Без това намигане киното отблъсква с „морална развълнуваност“ и претенциозност, от която през целия половин час на филма бягаме.

Истината е обаче, че работата по „17 мига до края на света“ сериозно ни поразтърси. Така става винаги, когато търсенето на смисъла излезе от границата на егото, на битовото и несериозно бълбукане, което произвеждаме в ежедневието“, признава Надя.

Кадър от филма "17 мига до края на света" Кадър от филма "17 мига до края на света"

В края на филма, започващ с черно-белия надпис „Посвещаваме на Пламен Горанов“, виждаме проф. Янакиев, с онази негова малко печална усмивка, сякаш събрала цялата сложност на участта българска: „Колкото и сериозно да трябва да живеем живота си, защото душата е онова, което наистина може да се погуби завинаги, ние трябва да живеем с радост и с надежда. С радост, а не с отчаяние. Защото последният гонг в края на този наш свят възвестява: Няма вече смърт. Смъртта се свърши... Това е то Апокалипсисът.“

Премиерата на филма ще бъде в кино „Влайкова“ в София след по-малко от месец. Входът е свободен – защото не само с хляб се живее – но все пак и с хляб, усмихва се Надя Христова и уверява, че за неуспелите да го гледат в салона, „17 мига до края на света“ ще бъде качен в YouTube.

 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови