Безспорно най-смелият филм в „Competition“ категорията на Берлинале е копродукцията между Румъния, Германия, Чехия, България и Франция- „Touch me not“.

Друг толкова интимен филм, който изкарва половината зала от киносалона с неудобните си кадри и въпроси, няма.

Познаваме ли тялото си? Кога нещо е извратено и кога нормално? Лентата като танк премазва всички табута и експериментира с границите на човешкия комфорт.

Документално- игрален, „Touch me not“ не може да се интерпретира еднозначно. На моменти и аз самата исках да изляза от прожекцията. Останах, защото изкуството не винаги е приятно и лесно за осмисляне. Чак след ден успях да пиша за филма.

Нашето тяло е зона, която мислим, че познаваме, но с годините все по-малко имаме контакт с него, все по-рядко знаем какво иска. Тук изскача въпросът – дали тялото и душата са едно? Дуалистите вярват в две начала, в дявола и в Бог, в материалното и духовното. Смятам, че това е основен въпрос, който филма изследва.

Филмът също провокира зрителя да промени представите си за конвенционалното, да разшири кръгозора си. В диалога между режисьорката Adina Pintilie и главната героиня се намира основната идея, търсенето на смисъла на това изследване в забранените зони. В самото начало Adina започва с въпроса: Защо никога не ме попита за какво става дума във филма? Ти ли не искаше да знаеш или на мен ми беше по-лесно да не обяснявам?

От българска страна участват актрисата Ирмена Чичикова и актьорът Георги Налджиев. Чичикова изиграва много екстравагантна роля, която смятам, че й пасва страхотно.

Красив, но труден за гледане, вероятно трябва да го гледам пак, за да го разбера за себе си. Бих била приятно изненадана, ако толкова особен и независим филм спечели Златната мечка, но това ще е ясно утре, когато най-сетне победителят бъде провъзгласен.