Тарантино, транс и кино: филмовата лудост се отприщи в Кан (видео и снимки)

Филмовата лудост се отприщи в Кан – часове преди прожекцията на най-очакваното събитие „Имало едно време... в Холивуд“ улиците пред Двореца бяха буквално задръстени от хора, устремени хаотично към салоните с абсолютната решителност да видят последния Тарантино. Отчаяни киномани едва си пробиваха път и вдигаха високо саморъчно написани табели с текст „Моля, покана! Мерси!“. Борбата на журналистите за влизане в салона беше свирепа. Необходим беше минимум час престой на опашка, за да си гарантираш на косъм влизане в залата.

Напрежението се нагнети още от сутринта, когато режисьорът на получилия преди 25 години „Златна палма“ „Криминале“ изненадващо пусна през Туитър Отворено писмо до фестивалците и всички, които видят филма му в Кан, с молба да не разкриват съдържанието, за да не попречат на „свежото възприятие“ на публиката. Това необичайно обръщение беше прочетено и пред препълнения салон. То доста обърка и смути публиката, която реагира бурно и неопределено. Дали това е сценична треска и страх или премислен рекламен ход? На другия ден списание „Льо Филм франсе“, един от ежедневниците на фестивала, не даде „звездички“ в класацията си и остави празен реда на „Имало едно време в... Холивуд“. Френските журналисти се съобразиха с молбата на Тарантино. Така ще направим и ние. Ще говорим за филма, но без да подробности.

На пресконференцията, траяла само 30 минути, Тарантино, Брад Пит, Леонардо Дикаприо и очарователната австралийка Марго Роби все пак отговориха на въпроси, но сдържано и така обтекаемо, че да не разкриват нищо конкретно. На традиционната фотосесия, пред най-многобройното струпване на фотографи и оператори, Тарантино направи няколко от своите номера, пародирайки актьори от старите филми, които многозначително потриват устна и свиват вежди в знак на размисъл. Така изпрати таен и специален поздрав на киноманите по целия свят. Брад Пит беше с брада-катинарче, черни ретро-очила, каскет и тъмна, небрежно-елегантна спортна риза, Дикаприо - по-строг, с костюм и зализана назад прическа. Двамата с видимо удоволствие позираха пред обективите от всякакви калибри за радост на своите почитателки.

Какво всъщност се знае за филма и което не издава конкретности от сюжета?

Годината е 1969, хипи-епохата е в разцвета си. Действието се развива в Холивуд и виждаме всичките му скрити механизми и зависимости. Това е преломно време, настъпва „новата ера“ на Холивуд, от която главните герои - известен актьор от уестърни и телевизионни сериали (Леонардо Дикаприо) и неговият дубльор (Брад Пит) чувстват, че изпадат. Те са приятели в професията и живота. В действието се вплита трагедията, случила се с Шарън Тейт, жена на Роман Полански, нашумял с „Бебето на Розмари“. Добре известен факт е, че Тейт е убита от сектата на Чарлс Менсън и това предизвиква огромен отзвук в своето време.

Посланието на филма от кратката пресконференцията най-добре обобщи Леонардо Дикаприо - „любовно писмо към филмовата индустрия“. Сподели още, че много малко хора познават така отблизо киното и телевизията и че когато говориш с Тарантино, е все едно „че говориш с база данни“... Напомни, че с Брад са от едно поколение, заедно са започнали кариерите си и са се чувствали много добре във филма. Двамата чаровници си размениха комплименти и казаха още, че изключително са се забавлявали на снимачната площадка и че техните два персонажа са двете страни на един и същи човек. Пит спомена за загубата на невинност във времето на свободната любов и „новите идеи“. Говори се и за тъмната страна на човешката природа, за това, че Шарън Тейт (Марго Роби) „e като лъч светлина“ във филма. А самата Роби скромно призна, че с играта си е искала просто да „обслужи своята героиня“...

Ще издадем само, че Тарантино е верен на себе си, но тук и изненадва. Роден през 1963, той няма наблюдения върху духа и атмосферата от 60-те, но е абсолютен киноман и умира да интерпретира герои и жанрове от това време. Пародира ги или понякога ги довежда гротескно до възможния предел, ползвайки агресивно-експресивен стил, наричан на киномански жаргон „тарантинизъм“ и често безкрило имитиран.

Много млади са отявлени „тарантинисти“, други са анти-Тарантино, но никой не може да го игнорира, защото след 90-те Тарантино е незаобиколим. Да припомним, че това е третото му участие в конкурса в Кан. В новия си 159-минутен филм, който още със заглавието си отпраща към „Имало едно време на Запад“ и „Имало едно време в Америка“ на Серджо Леоне, той потъва в сложна и софистицирана игра между много видове фикция и реалност, в която включва митове, прочути култови фигури от киното и телевизията, реклами от епохата, разтапящи шлагери и ползва виртуозно митичния статут на живите легенди Брад Пит и Леонардо ди Каприо. Ще направим все пак една предпазлива прогноза – много е възможно двете първи момчета на американското кино да отнесат заедно наградата за мъжка роля... Това няма да е прецедент – така се случи с актрисите от „Синьото е най-топлият цвят“, заедно които получиха „Златна палма“...

Разбира се, „Имало едно време... в Холивуд“ разчита и на съответстващия на постановъчния му размах боксофис. След злополучния Харви Уейнстийн, бившият му дългогодишен продуцент, сега Тарантино е под крилото на Сони Пикчърс. Международният президент на компанията Стивън ОʹДел казва в интервю, че за Сони Пикчърс това е „историческа година“. В деня на премиерата в Кан Тарантино лично е представил на дистрибутори немонтирани 8-минутни откъси и последния ексклузивен тийзър на филма. На специална сбирка са били поканени и френските собственици на салони. Няма съмнение – на Тарантино му е ясна „службата“. Той разбира киното из основи - като изкуство, но и като индустрия. Стар митоман, той знае как се създават митологии и ажиотаж. Когато видим филма в България, ще говорим спокойно за съдържанието и качествата му.

Следете новините ни в GoogleNews