"Додекамерон", новата книга на нашия автор Иван Стамболов - Сула, вече е на пазара.
Творбата е иронично определена от автора й като "граждански безотговорно произведение".
Подзаглавието „Четиво за рентиери“ пък носи двусмислие, което ни кара да се запитаме книгата за рентиери ли разказва, или е адресирана към тях.
Разбира се, когато я прочетем на един дъх, разбираме, че не е вярно нито едното, нито другото. Или поне не съвсем.
Книгата е донякъде неочаквана, защото не разказва за „малкия“ човек, смазан от прехода и световната криза, макар че именно кризата е декорът, пред който се развива действието.
Не разказва и за велики личности, които променят историята и народната съдба. Не разказва за българското село, нито за урбанизацията. Не разказва за мутрите, белите якички и олигарсите. Не разказва за престъпността, за безпросветността, за бедността и унижението. Изобщо, „Додекамерон“ в никакъв случай не може да бъде наречена „граждански отговорно произведение, което анализира и критикува проблемите на днешния ден“.
Напротив, героите му със своите разсъждения и действия го карат да изглежда по-скоро граждански безотговорно произведение, доколкото описва хора, които инвестират своите нетрудови доходи в светски удоволствия.
Героите на „Додекамерон“ спокойно биха могли да бъдат англичани, французи или италианци.
Типични стари софиянци, те носят духа на времето, когато София не беше многомилионна столица, момчетата тичаха с ожулени колене по тесните павирани улички, а бабите им от балконите със повдигнати вежди и строго стиснати устни следяха децата „да се държат прилично“.
Задругата на Додекамерона се състои от хора, които носят богата духовна култура, но я носят не с гордост, а с досада. Без да го осъзнават и без да го ценят, те сякаш гледат историята отвъд границите на биографията и знаят, че за някои важни неща е необходимо време, по-дълго от човешки живот. Всеки от тях е различен, има различна съдба и особен характер.
Събира ги старо приятелство и екстравагантното решение да избягат от световната криза, както известните младежи на Бокачо бягат от чумата през ХIV век. Единият от тях – Батко (известен от цикъла „Алкохол“ в предишната книга на Иван Стамболов) се сдобива с къща в центъра на града и след като привлича в нея гениален, макар и чепат, готвач, всички решават да се събират в нея в продължение на 12 зимни недели и да си разказват весели истории, докато напук на кризата се наслаждават на изтънчени ястия и напитки. Те са свободни и насмешливи хора. Често изглеждат цинични, но то е защото трудно признават авторитети и никога не си правят кумири. Образите им са типични, но не и масови. Със сигурност ще станат симпатични на всички читатели „рентиери“ – хора, които живеят без да маршируват по коловозите на живота с мътни сиви очи, хора, които всеки ден учудено гледат света, размишляват за него и му се възхищават.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Без вода в части от София утре
''Реликва от Студената война''. САЩ да излезе от НАТО, предлага републикански конгресмен
''Зелено движение'' предлага намаляване на възрастта за гласуване от 18 на 16 години
Демократите спечелиха кметското място в Маями за първи път от 28 години