Соаре с Багряна: джаз, поезия и една машинa на времето към София от 20-те години

29 ноември, събота, 19:30 ч.
Сцена „Централни хали“
Дрескод за публика и артистки: 20-те–30-те години
Чаша вино, джаз, поезия, общуване с публиката

Билети можете на намерите от EPAYGO ТУК или на касите на EasyPay, като този път има специална отстъпка за ученици, студенти и пенсионери. 

Представете си, че София отново е градът на соарѐтата, на литературните препирни, на Пена от „Под игото“, която танцува чарлстон в копринената си рокля, донесена от Букурещ. Представете си една вечер, в която джазът звучи така, както е звучал в малките салони и вестибюли на 20-те години… И в центъра стои една жена — Елисавета Багряна, свободна, дръзка, разтърсваща.

Точно такава ще бъде вечерта ни на 29 ноември, когато Сцена „Централни хали“ ще се превърне в машина на времето, която приютява живи гласове, архивни кадри, писма, дневници и джаз.

Живо соаре: поетесата говори, публиката отговаря

На сцената заставаме Жорета Николова, Снежина Петрова и Искра Ангелова — но не просто да рецитираме.
Това е вечер на диалог с публиката, в който тя е и съавтор.

Ще четем любими стихотворения и откъси от писмата и дневниците на Багряна — и ще каним залата да се включи.

Тези думи живеят нов живот, когато ги чуеш не от учебник, а в тъмен салон, докато гледаш документални кадри от стара София с младата Багряна — жена, която се оказва наша съвременничка, толкова е актуална и такава поетеса е — жена, която си позволява да обича до край и да е свободна. Да не се съобразява. Да следва вътрешния си глас.

Джаз — както е звучал през 20-те

Вечерта ще бъде прегърната от гласа на джаз певицата Цветелина Чендова, която ще изнесе мини-концерт със стари градски мелодии и джазови теми от първата половина на ХХ век.

Това не е просто музика, а вибрацията на един изгубен вече град.

Мелодии от времето, когато поетите са се събирали по кухни, тавани, вестибюли и салони; когато Багряна е танцувала в Париж и е водила дневник за своите любовни бури; когато любовта й не е била съкрушена от моралните догми, а е раждала стихове.

Документални кадри, писма, гласове от миналото

Ще видите:
— редки архивни снимки
— откъси от документи на поетесата
— нейни писма до Боян Пенев, до редактора на сп. Златорог Владимир Василев, до Дора Габе
— мисли, които никога не е публикувала

Ще чуете нейни редове, които звучат сякаш написани вчера:

“..не се отмиват
от очите ми - очите ти,
от устните ми - устните ти,
от дланите ми - дланите ти,
от сърцето ми - сърцето ти.

За тази болка
извор изцелител
няма.”

Вино, музика, разговори след края

“..че над града вали,
тъй както и в душата...
И ние се опивахме
с тъгата.”

След концерта и импровизираното четене остава най-хубавата част: срещата между артисти и публика.
На чаша вино, в подземието на стара София, ще поговорим, ще обменим истории, ще чуем ваши стихотворения и спомени за Багряна.

Мястото на Халите е това, в което младата столица София заражда своя културен живот, на мястото на Халите е бил първият театър в София, тук, в този район се случват първите прожекции на филми, пак тук е пазарът – но не само търговския, тук хората се срещат, облечени красиво, да покажат новата си рокля, да обменят последните новини, да видят близки и познати. Така ще постъпят и артистите от "Соаре с Багряна".

Ретро сетът с музика от 20-те и 30-те години ще допринере за настроението — чарлстон, ранни суинг мотиви и български градски песни.

Това не е спектакъл. Това е преживяване, което се случва само веднъж.

Дрескод: 20-те и 30-те години

Копринени шалове, шапки с пера, костюми, тиари, червило в цвят „виенско“…
Вечер, в която всички влизаме в ролята, защото така София оживява отново.

Това е покана да се потопим в един град и в една поетеса, които все още имат какво да ни кажат.
И ако Багряна беше сред нас, вероятно сама би дошла с думите:

“Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?”

Вик

Във тази стая - тясна, тъмна, ниска
умирам от неизцерима рана,
че аз не съм възлюбена и близка,
ни чакана от някого, ни звана.

А искам само, само да обичам,
жадувам искроструйно, светло вино;
от всяка тъмна мисъл се отричам,
край своя враг беззлобно ще отмина.

И искам щедро, волно да отдавам
това, що в мен гори, трепти и пее,
и в пищни празненства да разлюлявам
над скъпи гости звънки полилеи.

Че мойта младост, огнено пламтяща,
и моята душа на чучулига,
и моето сърце животрептящо -
като вихрушка над света ме вдигат.

Следете новините ни в GoogleNews