Шотландски филм може да отнеме на ''Джаз певецът'' титлата на първия звуков филм

Шотландски филм може да отнеме на „Джаз певецът“ титлата на първия звуков филм. Откритието идва точно 99 години след премиерата на легендарния филм с Ал Джолсън – на 6 октомври 1927 г. в Ню Йорк.

На 6 октомври 1927 г., в Ню Йорк се състои премиерата на „Джаз певецът“ – филмът, който влиза в историята на киното като първия пълнометражен филм със синхронизиран звук и изговорени реплики.

„Все още нищо не сте чули!“ („You ain't heard nothin' yet!“), казва Ал Джолсън от екрана – реплика, която се превръща почти в пророчество. След „Джаз певецът“ киното вече никога няма да бъде същото. Започва стремителният край на епохата на нямото кино и раждането на звуковото.

Само че почти век по-късно се оказва, че може би наистина „още нищо не сме чули“.

Ново откритие на британския киноисторик Марк Дейвид Джейкъбс поставя под въпрос едно от най-познатите твърдения в историята на седмото изкуство. Шотландският филм „Till the Bells Ring“ е имал премиера в Единбург още през октомври 1926 г. – цяла година преди „Джаз певецът“ – и според проучването съдържа говор и синхронизиран звук през цялата си 46-минутна продължителност.

Ако това бъде потвърдено, историята на звуковото кино може да се окаже започнала не в Холивуд, а в Шотландия.

„Till the Bells Ring“ е създаден от шотландския драматург Греъм Мофат. Семейната комедия се развива в Глазгоу и е изпълнена от шестчленната пътуваща театрална трупа на Мофат, в която участват и съпругата му Маргарет и дъщеря им Уинифред.

Особено любопитен е езикът на филма – героите говорят на т.нар. „lowland braid Scots“, разновидност на шотландския език от Централна и Южна Шотландия.

Още при премиерата си филмът е рекламиран като „супер говорещ филм за викторианския семеен живот“. Edinburgh Evening News пише тогава, че „дори Америка не е опитвала подобно нещо“, и отбелязва колко съвършено са синхронизирани образът и шотландската реч.

После филмът изчезва.

Няма сведения „Till the Bells Ring“ да е прожектиран публично след едноседмичното си представяне в Единбург. Мофат умира през 1951 г., без да заснеме друг филм, а произведението му постепенно потъва в забрава.

Джейкъбс обаче открива нещо още по-изненадващо: две от оригиналните ролки – повече от половината от филма – са запазени в Националния архив на Британския филмов институт (BFI) в Хартфордшър. Архивът ги притежава от повече от половин век, но през това време те не са били показвани публично.

Откритието идва в годината, когато „Till the Bells Ring“ навършва 100 години. Джейкъбс се надява оцелелите кадри най-сетне да бъдат прожектирани и изследвани.

А ако претенцията му издържи проверката на киноисториците, прочутата реплика на Ал Джолсън ще придобие неочаквано нов смисъл.