Препоръчваме ви: "Другата страна на надеждата" на финландеца Аки Каурисмаки

Невена Илиева Последна промяна на 11 май 2017 в 19:00 5169 2

"Другата страна на надеждата" е филм, който всеки европеец трябва да гледа. Той засяга една от най-обсъжданите теми в света и най-вече в Европа - тази за бежанците.

Ежедневно четем във вестници и сайтове и слушаме по телевизията за войните в Близкия Изток, за бунтовете в бежанските лагери в Европа, за обърналите се надуваеми лодки в Средиземно море, които оставят в неизвестност хиляди съдби. Виждаме всичко това през очите на журналистите и фоторепортерите на водещите световни медии, които са на място по горещите точки, разказвайки какво се случва - в повечето случаи на хиляди километри от нас. 

Трудно е от такава дистанция да си дадем сметка за живота на хората, които идват в нашия свят. С филма си "Другата страна на надеждата" финландският режисьор Аки Каурисмаки насочва вниманието ни към живота мигрантите, за които идването в Европа дава нова надежда за по-добро бъдеще, на място без глад, без бомбардировки. Той обръща фокуса към съдбата на малкия човек, станал жертва на политическите конфликти.

Лентата представя историята на Халед (Шерван Хаджи) - бежанец от Алепо, Сирия, който пристига във Финландия на товарен кораб. Той решава да потърси убежище в страната в най-близкото полицейско управление и в този момент вижда другата страна на надеждата си - властите решават, че "обстановката в Алепо не представлява опасност за тежки физически наранявания" и нареждат да бъде депортиран в Сирия. Така, като повечето хора с неговата съдба, той решава да остане нелегално в страната, като избяга от бежанския център. 

Гладен и мръсен, Халед се озовава в задния двор на ресторанта на Викстрьом (Сакари Куосманен) - току що напуснал жена си и спечелил голяма сума пари на покер, той купува западнало заведение в Хелзинки, за да даде нова насока в живота си. След спречкване, Викстрьом, който е емоционално претръпнал от дългогодишен брак с жена алкохолик, решава да подаде ръка на Халед, като му даде работа, храна и малкия си склад, където бежанецът може да спи. 

Приятелството им започва с бой до кофите за боклук и приключва с общата им работа по прибирането на изгубената сред множеството граници сестра на Халед.

Въпреки че филмът не е документален, Каурисмаки не изпуска елементи от това, с което се сблъскват новодошлите желаещи да бъдат европейски граждани - има ги хората, които искат да помогнат, скептиците, които гледат под вежда, има го и еквивалентът на Динко в Хелзинки - банда неонацисти, които тормозят бежанците, както и безпристрастните власти.

На пръв поглед историята дава заявка за тежък филм, но "Другата страна на надеждата" изненадва с лекотата на играта на актьорите, а емоционалната обраност на образите дава възможност да погледнем през гледните точки на всички герои. 

Не липсва и хумор - Каурисмаки успява майсторски да вплете голяма доза забавни сцени и елегантни закачки, дори с религията, с болезнената тема за бежанците и успява да направи отлично балансиран филм, който не се стреми да задълбочи в историята си, а да накара зрителя да размишлява върху темата за войната, хората, които приемаме, и тези, които отхвърляме.

„Аз правя простички филми – целта е да са толкова ясни и гъвкави, че да бъдат разбираеми и без превод, дори от бабите в китайската провинция. Това е моята стратегия – оставям образите да говорят. Бихте искали вашите послания да бъдат разбрани в света? Тогава опитайте да създадете филм за международната публика – това е най-добрият начин всеки да види през очите ви света, в който живеем", твърди Каурисмаки.

Филмът закри тазгодишното издание на София Филм Фест, а директорът на най-престижния кинофестивал у нас Стефан Китанов каза: "Вие сте щастливци, това е най-добрият филм, който съм гледал в последно време". 

Носителят на "Златна мечка" от Берлинале за режисура "Другата страна на надеждата" ще има своята премиера на голям екран за България утре в кино "Euro Cinema" от 20.00 часа.

За повече информация посетете Фейсбук страницата на събитието

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

27639

3

sottozero

11.05 2017 в 22:13



Тя историята на филма не е истинска, както казва самият автор, но ние трябва да им съчувстваме априори.

Боклуци, вместо да ни натрапвате толирастките си филми и прочие тъпотии, спрете да финасирате, въоръжавате и подкрепяте тези, от които уж е избягал главният герой.

Гнусни, лицемерни еврогейове, износители на войни и смърт, които после правят пари с филми от нещастието на хората, което те самите им причиниха.