"Прегръдката на змията": Сблъсъкът на белите диваци с амазонците

Петя Кънчева Последна промяна на 24 октомври 2016 в 13:37 5655 0

Кадър от "Прегръдката на змията".

Бреговете на река Амазонка са дом за множество малки племена, откъснати от цивилизацията на „белите” хора. Те са запазили своите самобитни култури непокътнати през десетилетията, уповавайки се на вярванията на предците си и съхранявайки дълбоката си връзка със земята и всички нейни обитатели.

Историята на тези племена ни разказва документалният филм „Прегръдката на змията” на колумбийския режисьор Сиро Гера. Лентата започва с поваления от тежка болест германски изследовател Теодор фон Мартиус, чиято последна надежда да се излекува е мистичното цвете Яктура. За растението се дочуват множество легенди, но много малко хора всъщност са се докосвали до лечебните му свойства. Един от тях е младият шаман Карамакате – единственият оцелял от избитото племе, запознато с растението и техниките за неговата обработка. Той води отшелнически начин на живот, изпълнен с омраза и подозрение към „белия човек”, който в очите му е събирателен образ на всички сполетели го злини. Макар и трудно изследователят успява да убеди Карамакате да го напътства в търсенето на последната му надежда за живот.

Успоредно с това на екрана се развива още една история – три десетилетия по-късно американецът Евън, прочел дневниците на Мартиус, поема по същия път в търсене на древната тайна на лечебното растение. На брега на реката го посреща отново вече възрастният Карамакате, чиято памет е замъглена от годините и множеството ценни ритуали са изгубени в небитието на неговата мисъл. Двамата изминават пътя, който води към Яктура, и разкриват последиците от колонизаторските стремежи на европейците.

Развитието на двата паралелни сюжета ни показва едни и същи земи, но те изглеждат като напълно различни светове. Единият е необикновеният, мистичен свят на племената, които слушат посланията на ветровете, звездите и шепота на реката, съобразяват се с естествения кръговрат и се молят на природните богове за закрила и благоденствие. А другият свят разкрива разрушителната сила на европейските производители на каучук, които са открили, че тези места са благоприятни за евтин добив на скъпата суровина.

Буйните амазонски гори, непокорните води на реката, трептящите криле на пеперудите, всички невъобразимо красиви пейзажи в лентата са представени в черно-бели нюанси с цел да не ни отвличат от главната история и същественото послание на филма. „Прегръдката на змията” няма за цел да ни удиви с несравнимата колумбийска природа (която въпреки че не е разкрита в целия си блясък, със сигурност не остава незабелязана от зрителя), а да обърне погледа ни към неотложния въпрос за избиването на амазонските племена от така наречените „каучукови барони”, които обезличават дърветата в джунглата и със своята намеса нарушават естествения кръговрат на природата.

Макар и сценарият да се базира на действителните преживявания на изследователите Мартиус и Евън, той се оформя като една съвсем типична фолклорна история. Експедициите на двете групи напомнят пътешествията от приказките, в които няколко юнаци поемат на път през девет земи в десета и преодоляват различни препятствия, за да открият скритото съкровище на края на пътя си. Както и в тях, така и тук – важна е не толкова крайната цел, колкото самият път дотам и влиянието на преживяното върху героите.

Филмът носи номинация за „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм за 2016 г., но това не е единствената причина колумбийците да бъдат горди с него. „Прегръдката на змията” е безкомпромисна лента, която открито коментира една неудобна тема и я разравя до дъното, за да постави пред света нежеланата истина – за дивака и разрушителя в лицето на така наречения „цивилизован, бял човек”. Или както казва Карамакате: „Нещо се е объркало. Те са взели най-лошото от двата свята.”

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !