Почина литературният историк проф. Албена Хранова

На 15 октомври внезапно почина българският литературен историк, критик и автор на учебници и помагала проф. Албена Хранова.

Славянски филолог, социолог и антрополог - тя беше известна със свободния си съвременен подход към представянето на учебния материал в своите публикации. Една от най-известните ѝ и широко обсъждани идеи беше отпечатването и преподаването на класическия Вазов роман "Под игото" на латиница - при това латиница, несъобразена с българския държавен стандарт, а практическа "шльокавица", както тя се употребява или поне доскоро се употребяваше в социалните мрежи. 

Албена Хранова бе автор на "Двете български литератури" (1992), "Литературният човек и неговите български езици" (1995), "Езикът и неговите речи" (2000) и други изследвания, които често показваха разнопосочните едновременни развития на българския език и неговите употреби. 

Отделно от изследванията си проф. Хранова бе участничка в множество семинари за литература, както и на голям брой статии и есета върху употребите на българския литературен канон. Нейният подход, атрактивният ѝ начин на поднасяне на всяка теза я правеха популярна заради хумора и обратите, които тя не пропускаше да използва. Тя вярваше, че литературата като обект на изследване трябва да забавлява и изненадва, дори когато самите изследвани текстове са част от сериозния, неизменен корпус на най-значимите ни автори. 

Хуморът, който проф. Хранова влагаше в работата си, личеше особено много в нейните коментари върху творчеството на Антон Дончев. Тя не се колебаеше да изказва предпочитания и забавни коментари върху очевидните фентъзи-моменти в "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес" и, което е още по-нетипично за нашата все по-мрачно сериозна литературна среда, не се притесняваше да "скача" в обектите си на интерес между любимците на коренно различни публики - от Дончев на Георги Господинов.

В работата си тя поддържаше този дух на свобода и радост от литературата, който бе типичен например за "Литературен вестник" в началото на 90-те. 

Същевременно Албена Хранова не бягаше от теми, които стигаха и далеч отвъд литературната теория. Нейната статия за комунистическия национализъм в сборника "НРБ - литературата" под съставителството на Пламен Дойнов (2012) показва дълбоко разбиране на процесите, протичали в условията на изменящата, но отричаща промените си идеология на тоталитаризма в България. Паралелно с изследването на историята (не само литературна), проф. Хранова беше и граждански активен човек. 

В последните 11 години тя споделяше живота си със социолога Цветозар Томов, който е член на Централната избирателна комисия.