Непознатият шведски рок

Автор: Емил Братанов

Мина поредната "Евровизия". Мнението ми за евро-гео-попа го има също в OFFNews.bg. А отчитаме поредна победа на шведите и ето, че аз поразрових архивите и намерих бая музика от Швеция, за която дори и не подозирате. Но е тъкмо за Музикалната кутия – информация, любопитство и крайно-странни неща. Някои уж по-конвенционални. Други – доста стържещи и твърди. Чуйте предаването или утре си свалете записа – и метълджиите и по-кротките рокфенове ще намерят по нещо.

Като кажем Music From Sweden, веднага се сещаме за Абба, Юръп и Ингви. След това разкалабичкваме мозъка си и добавяме Роксет, Клауфингър, Батъри, Кендълмас, Кататония, Моргана Лефей, Пейн ъф Салвейшън, Опет, Пандемониум, Териън или Уинтърлонг на Тоби Енглунд – който замъкна нашата „Старкуийн” Стела Торманова отвъд полярния кръг. И още някои, разбира се, според предпочитанията и любопитството. Обаче шведите имат къде-къде по-голяма и интересна роксцена, върху която битуват или трябва да кажем - рокуват всякакви банди и стилове. Най-интересното за по-широката аудитория, разбира се, би било крайният хевиметъл – но с банди, които почти не сте и сънували. А за разнообразие можем и да изберем шведския алтернатив. Това и направих и намерих заради вас доволно любопитни неща. Някои вече ги няма и в мрежата, ами защото, хм, и там върлува мор по групите – едни се създават, други изчезват. Хубавото на музикалните колекции на поостарелите радиоводещи е, че се събират от много отдавна и „ендемични” видове, стилове, дискове и групи. И така, да се разходим до Швеция дори без прясната евровижън-победителка Лорийн. И да забравим за познатите северни рокдинозаври. На лов за полярни рокизкопаеми. Хубаво е и да ги чуете – знаете къде!

Ето едни, които вече са в архива: LANDLORDS изкарват някак до началото на новия век и са до там. Прилична хардкор банда с агресивен подход – според местните критици – и прагматично използвана микстура от хипхоп, хардкор и пънкметал. Любопитни съчетания. Звучат шумно, тежко и истински. Странното е, че повечето им парчета имат и мелодична нишка. Лайфсцената бе тяхното поприще - имаха доста концерти не само из скандинавията в средата и към края на 90-те години. MERCILESS ги има из енциклопедиите все още. Една от първите шведски брутални траш-дет банди. Нямат нищо общо с известния в музикалните среди Френсис Мърсилес. Създадени са още през 1986-та, първото им демо е 2 години по-късно. Били са абсолютни „евронимници”, както критиката се шегува с неизвестността им. Първия диск го пуска инди-компания, която обаче ги харесва и подкрепя. Роджър „Рога” Петерсон /вокали/ и китариста Ерик Уолен – основателите на групата – са активни и продуктивни за краткото време, което не знаят, че ще изкарат. Имат 4 албума и едно DVD и дори опит за завръщане на сцената някъде през 2002-03-та с албум. Продължаваме с DISSECTION – казват, една от водещите дет и блекметъл шведски групи. Историята им е толкова „блек”, колкото феновете не могат да си и представят. Пък и самите членове на бандата. И накрая стига и до death – но не в смисъл като жанрово гравитиране. И понеже се пръкват в Гьотеборг, тук с игра на думи, музикалните медии им приписват родоначалието на саунд с марка Готенбург, който вече е свързан с боговете. А самата банда на Йон Ньодвейт /китара и вокал/ пък е свързана доста с Мейдън – откъм инвенции и вдъхновение, също и в мощните познати китарни рифове. Извън съдбата, са си класика в северния хевиметъл. Пикът в изявите на групата е 1997-ма, след това Йохан Норман и Тобиас Келгрен /на шведски, не на английски/ се махат, а самият бандлидер – внимавайте!!! – на следващата година е осъден за убийство и за някое време влиза в затвора. През 2004-та отново е на сцена, рестартът е осъществен, групата дори прави концерти. До август 2006 г., когато е съобщено, че Йон Ньодвейт е направил успешен опит за самоубийство. Оставят 5 тави, един лайф, едно Ипи и едно Дивиди. Вероятно тези подробности играят роля, за групата още да се намират информация и фенове. MISERY LOVES Co пък съчетават няколко поджанра от експресивния метъл, но не достигат такава известност. Звучат приятно и изобщо не „крайно”. Те самите споделят вдъхновения от "Найн Инч Нейлс" и "Министри". Комбинацията е интригуваща, още повече, че не са едно кило хора, а работят и с програми и електроника, като през по-голямата част от битието на рокгрупа с 4 албума и едно индипендънт Ипи – са двамцата: основателят Патрик Вирен /вокал/ и Йоран Йорнкло /китари и програмиране/.

А сега разгръщам компилацията „От Швеция с любов” – точно това е заглавието на промодиска на Роудрънър рекърдс, с групи за малко „по-домашна” консумация и отделно – алтернативни /както е отбелязано/ на тежкия метъл, виреещ там. Дискът си е антика от където и да го хванеш. Не, че ще го намерите. А и повечето банди в него – с живот в средата и края на 90-те и потъване в небитието с новия век – също не са лесно откриваеми дори в мрежата. Повечето наистина остават за местно ползване, няколко имат евроуспехи – в смисъл, че дисковете им се разпространяват и извън Швеция. Но няма как да е – рискът им идва от това, че са се мъчили да попаднат в „алтърнатив” течението, а там вече имаше доста прочути образци от двата бряга на океана. Пък и не са точно такива, ако слушателят се хване за определението. Но са мелодични, приятни и парчетата им заслужават присъствие в компилации от онези години.

Това важи за MAJOR N.A. и PSYCHOTIC YOUTH - при слушане на повече от 5 парчета, първите петима /от Гьотеборг са и те/ вдъхват някаква бегла носталгия по стария Цепелин. Бих ги определил като класически хардрок, определено имат технични китаристи и познават блуса. Психотиците са си пауър поп направо и нищо повече – не ми е чудно, че не са оставили следи. Намерих и други техни парчета, кратки и май, някак, недовършени. И все пак, от компилациите с представителен шведски поп и рок, които и аз слушам отново с любопитство, става ясно, че хората там правят всичко. Едни по-добре, други инцидентно и за веднъж. BLUE FOR TWO в края на 90-те и през новото хилядолетие стигат до 4 албума, но сменят доста членове и стилове. Пробват какво ли не – нойзрок, техно, дори джаз и барок. Открих и любопитен кавър на „египетската походка” на Бенгълс – което си звучи като направено наново. Шведите си ги обичат много и ги намират за неповторими. Музикалната критика и тамошното подразделение на „Роудрънър Рекърдс”, които ги издават, са във възторг от тях и аз си го обяснявам с несложния музикален рисунък на творчеството им – но пък професионално, плътно, единно и емоционално правено и поднасяно. SONIC WALTHERS /да не се бъркат с почти едноименната друга шведска група – „Соник Синдикейт”, които са метъл и „кор” отвсякъде/ са си просто рокендрол. За радиопредаването съм избрал едно парче, което се нарича „Помежду”. И те са там някъде. Не е поп за „Евровизия”, не е и кой знае какво, но е радиофонично.

Ще завършим с UNION CARBIDE PRODUCTIONS, които също имат половин дузина албуми, харесвани са, впечатлили са специалисти и фенове и извън родината си. И вероятно, това се дължи на заемките от музиката от 60-те и 70-те години и блуса. Имат тава, която е продуцирана от самия Стив Албини, работил и с прочути англосаксонски банди. И са най-доброто от всичко, на което се натъкнах в кратката разходка из шведския рок – не на динозаврите, които всички познаваме – и останал извън „конфекцията” на мероприятието, наречено „Евровизия”. Това е днешната ни разходка из шведския рок. Има и други неща там на север, актуалният прогресив и неометъл не са единствените пристрастия на северните рокаджии. Не ми се рови в сайта на евровизията, но в неметалната подборка с измрели и битуващи още шведски банди, има доста конвенционални и същевременно – приятни неща. Някои даже не са и приключили пътя си. Чудя се дали не са участвали в евро-гео-поп фестивала. Ако да – значи не са успели да победят. Толкоз за сега – до следващата евровизия, която ще е именно на шведски терен.

Тази част от поредната Музикална кутия от 30 май, едни непознати шведски 45 минути, можете да слушате на обичайното място, следвайте линка и шведите ще нахлуят в колонките на компютъра ви. Не по тройки.

Следете новините ни в GoogleNews