Иван Теофилов, един от най-големите български съвременни поети, навърши 90 години. 

Първата стихосбирка на Теофилов се нарича „Небето и всички звезди“ (1963), а следващата „Амфитеатър“ (1968) и до днес се цитира като една от знаковите книги не само за автора, но и за времето.

С „Град върху градове“ (1976) Теофилов затвърждава името си на талантлив поет и поет на Пловдив. Темите и начинът, по който той ги интерпретира в поезията си, обаче далеч надхвърлят локалното и се докосват до общочовешкото. Междувременно той е активен като драматург и работи с големия български режисьор Леон Даниел в Бургаския театър – място на нови идеи и провокации на установените социалистически клишета от онова време. Специализирал е в Чехословакия и е драматург и режисьор в театрите в Русе, Силистра (1955-1961), драматург в Централния куклен театър (1962-1978).

Пиесата „Поетът и планината“ на Теофилов е спряна и той за години е лишен от възможността да публикува. Тогава настъпва за него времето на превода. Превел е Иван Бунин, Инокентий Аненски, Игор Северянин, Андрей Бели. Редактор е на поредицата „Поетичен глобус“ на издателство Народна култура.

Следващите му стихосбирки са „Богатството от време“ (1981), „Споделено битие“ (1984) и излизат по времето на т.нар Перестройка, когато отново има възможност да печата и става редактор за поезията в литературното списание „Пламък“.

След 1989 издава няколко стихосбирки: „Да“ (1994), „Геометрия на духа“ (1996), „Инфинитив“ (2004), „Вярност към духа или значението на нещата“ (2008), а антологийната „Вкусът на живота“ е издадена през 2016.

Издава записки и фрагменти: "Монолози" (2001), "Вселената на яйцето" ( 2011), "Митология на погледа" (2013) и "Гласът на тишината" (2018).

Създател и главен редактор на литературното списание „Сезон“. Председател на Сдружение на българските писатели, създадено след 1989 година.

"Не желая награди от ничия власт. Държа на своята маргиналност"

Носител на престижни награди като преводач – на Съюза на преводачите в България (1979), както и Златен знак на Съюза ца цялостната му преводаческа работа (1986). Удостоен е с награда на Министерство на културата за принос в българската култура (1997), на две Национални награди за поезия (1998). Два пъти е лауреат на Националната награда за литература „Хр.Г.Данов“ (2004, 2013). Носител на наградата „Орфеев венец“ (2013), а през 2016 получава наградата „Аполон Токсофорос“ на Празниците на изкуствата Аполония в Созопол. Същата година получава и Голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.

През 2011 отказва да получи орден от Президентството със следните думи: “Проследявайки премеждията на творческия си път в тази държава, имам достатъчно основания за отказа си… Не желая награди от ничия власт. Държа на своята маргиналност. Убеден съм, че съчетанието художник-власт е противоестествено и гибелно за твореца. По-важно за мен е онова, което съм направил и дал на страната си и което се знае и цени от по-добрата част на интелигенцията ни.”

Свободният дух на поезията му

"Теофилов владее магията от всяка, дори незначителна житейска случка или нещо, привлякло вниманието му, да създаде дълбоко философска поезия, но без да натрапва на читателя своята „ученост“. Той не „мъдрува“, напротив, дори в стихотворения, чиито теми са свързани например с гръцката и римска цивилизации, в други, които разказват за писатели или за градове, Теофилов само деликатно втъкава своята ерудиция, елегантно извежда смисъла на творбата", разказва за него поетът и журналист Силвия Чолева.

"Често пъти поради темите, но и поради специфичната за него пищност на словото, той е определян като средиземноморски поет. Много важно е да се спомене свободния дух на поезията му – не само като житейско и философско верую, но и като експериментиране с възможностите на езика. От години младите поети са привлечени като от магнит от творчеството му и от личността му, заради морала и високия естетически критерий, който той има, заради вниманието към всеки нов талантлив поет, заради грижата и помощта, която полага за младите. Творческото дълголетие на Иван Теофилов е изумително. И на тази достопочтена възраст доайенът на българската поезия продължава да пише, да създава нови стихотворения, да превежда, да пише есеистика, да участва активно в културния живот. Той има тежест в литературното поле, а и в по-широките среди на българската интелигенция", отбелязва Силвия Чолева.