Най-доброто от Венеция и "Берлинале" идва в София

Последна промяна на 21 януари 2016 в 15:37 3849 0

За 20-и пореден път международният филмов фестивал София Филм Фест ще покаже най-доброто от световното кино. Авторитетният кинофорум превърна в своя запазена марка срещата на публиката с филмите, отличени на най-престижните световни фестивали.

След като получи „Златна мечка” в Берлин, „Такси” на иранския дисидент Джафар Панахи пристига за среща и с българската публика. Филмът е едновременно смешна и завладяваща хроника на иранското общество, разказана чрез преживяванията на таксиметров шофьор по улиците на Техеран. Главната роля изпълнява самият режисьор. При него се качват различни типажи, представящи многообразието от възгледи и настроения в съвременен Иран.

Филмът е остроумен, изобретателен, ироничен, критичен, политически и човешки, едновременно с това оптимистичен, но все пак тревожен портрет на днешен Техеран. За да разкрие двойствения морал на религиозно доминираното общество, Панахи непрестанно държи зрителя на границата между документалното и фикцията.

„Такси” е третият пълнометражен филм (след „This Is Not a Film” и „Closed Curtain”), заснет от Панахи, въпреки забраната на властите в Иран след ареста на режисьора за това, че иска да заснеме документален филм за протестите срещу преизбирането на президента Махмуд Ахмадинеджад през 2009 г. Панахи е осъден на 6 години затвор за „опит за престъпления срещу националната сигурност”. Освен това му е наложена 20-годишна забрана да снима филми, да дава интервюта и да напуска страната. Впоследствие наказанието му е променено на домашен арест.

„Вместо да позволи да убият духа му и да се откаже, вместо да се остави да го завладее гняв, Джафар Панахи написа любовно писмо на киното”, казва при връчването на наградата в Берлин председателят на журито Дарън Аронофски. „Филмът е „пълен с любов към неговото изкуство, към неговата общност, към страната и публиката му”, добавя американският режисьор.

Политическата присъда на Панахи се превръща в активен елемент от драматургията и изразните средства на режисьора – пестеливи, но в същото време директни. „Такси” е още едно доказателство, че свободата на изразяване, посланията и внушенията на твореца, както и финансовата независимост, са водещи в съвременното киноизкуство.

Творчеството и талантът на Джафар Панахи отдавна имат своето признание по света. Сред големите му отличия са: „Сребърна мечка” в Берлин за най-добър сценарий през 2013 г. за „Closed Curtain”; „Сребърна мечка” в Берлин през 2006 г. за „Offside”; Наградата на журито в програмата „Особен поглед” Кан през 2003 г. за филма „Crimson Gold”; „Златен Лъв” във Венеция през 2000 г. за филма „Кръгът”; Златен Леопард в Локарно’97 за „Огледалото”, както и „Златна Камера” в Кан’95 за филмовия му дебют „Белият балон”. Джафар Панахи е приятел на София Филм Фест и е бил два пъти наш скъп гост – през 2002 и 2004 година.

Сред фестивалните отличници в програмата през март е и носителят на „Златен лъв“ от Венеция „Отдалече” на Лоренцо Вигас. Това е игралният дебют на 48-годишния венецуелски режисьор. Той се появява на сцената на световното кино с впечатляващ собствен почерк, подкрепен от големи имена във филмовата индустрия на Латинска Америка. Съсценарист на Лоренцо Вигас е мексиканеца Гилермо Ариага (работил с Алехандро Гонзалес Иняриту в „Любовта е кучка”, „21 грама” и „Вавилон”), а известният чилийския актьор Алфредо Кастро изпълнява главната роля във филма.

Неговият герой, Армандо, е не особено общителен, затворен в себе си зъботехник на средна възраст, който кани в апартамента си млади момчета от бедните квартали на Каракас. Той им плаща, за да гледа голите им тела, но без да ги докосва. Преживяна в детството неизличима травма пречи на Армандо да създаде истинска любовна връзка...

„Отдалече” е първият венецуелски филм, поканен за участие и спечелил най-високото фестивално отличие във Венеция. Кинотворбата е удостоена и с Наградата за най-добър сценарий в Солун 2015. Преди „Отдалече” Лоренцо Вигас снима документални филми и един късометражен – „Los Elefantes Nunca Olvidan” („Elephants Never Forget”), чиято премиера е в рамките на „Седмицата на критиката” в Кан 2004.