Продължава от стр. 2

Може би затова Стравински пише толкова саркастично за злощастното му посещение на един спектакъл...

Да, но един такъв фестивал е дълъг и като репетиционен период, самият театър не е много голям, сцената е изключително малка...

За сметка на това по съвсем друг начин стоят нещата в Залцбург, който на всичкото отгоре тази година има 100-годишен юбилей. Има доста събития на открито на този фестивал и австрийците с нокти и зъби се борят той да бъде проведен тази година.

Кога очаквате да се възстанови пълноценно културният живот? Ако това се случи есента, трябва ли според Вас временно таванът на субсидиите за държавните институти да падне като една от мерките на Министерство на културата?

Таванът бе по отношение на приходите и бе въведен, за да бъдат ограничени субсидиите. Тази мерки бяха въведени в края на миналата година и все още практиката не ги е проверила до край. Бяха ограничени местата в залите за субсидиране, бяха ограничени преходните остатъци, бе ограничен ръста на приходите на държавните културни институти. В момента методиката всъщност не работи. Освен че тя не е пригодна за всякакви условия, не съществува никъде другаде по света. Трябва да бъдат преосмислени много от нещата, които засягат сценичните изкуства, трябва да има категоризация на институтите, регионализация, защото не може да има сравнение между един театър, който е на жълтите павета, с този в Кърджали или Смолян. А те са на единна ставка, така да се каже. На един стандарт. Регионализация, отчитане на сградния фонд, отчитане на демографските особености – без това тази система винаги ще катастрофира.

Каква трябва да е стратегията ни в областта на културата оттук насетне? Не е ли време най-накрая да се роди един програмен документ в областта на културата, който да бъде отправна точка към бъдещето ѝ?

Преди всичко е нужен един стратегически документ, който да е в основата на културната ни политика. Културна политика не може да се прави на парче. За 30 години преход имаме 23 министри на културата. 

Така култура не може да се прави – ако не следваме стратегическите документи, ако не знаем къде са нашите приоритети. Не може всеки път всичко да започва от начало. Мандатите на директорите също бяха по 3 години. Така също не се прави политика.

Много голям проблем са читалищата.

Като цяло системата трябва да се разгледа отвътре, да се направи един сериозен SWOT анализ, защото такъв не е правен отдавна и на базата на всичко това да има решения. Едно нещо стана ясно по време на кризата – културата е част имунната система на обществото ни. Хвала на нашите творци, които преодоляват тази криза и остава едно – да се намери добрият път към публиката.