Сашо Петров: Неграмотният решава бъдещето ни. Който иска да яде боб - да си стои тук (подкаст)

"Бъди какъвто си", "Нашият град", "Оставаме", "Богатство", "Вдигни очи", "Времето е наше" , "Развод ми дай", "Последен валс" – това не са просто песни. Това са химни на няколко поколения българи. Те звучаха, когато бяхме по улиците на България, борейки се за демокрацията, която - крехка - едва ни беше споходила. Малко като насън, без особено големи битки, сякаш "ни се случи". Когато пеехме, крачехме в студените и гладни зими, искахме "светлина". Когато вярвахме, че думите могат да ни преведат през миналото и да направят мост към нашето бъдеще. Онези думи, написани от Александър Петров – поетът на прехода.

В откровен разговор с Искра Ангелова за OFFNews, Сашо Петров разказва как се е родила всяка една от тези песни – от нещо конкретно, с ирония, но и с болка, с вяра, с любов и с много илюзии. Днес обаче, когато гледа назад, поетът признава, че вярата му е малко разклатена. Преходът не се е случил така, както го е мечтал. Поизлъгаха ни, същите, които държаха юздите преди 1989 ги поеха и след това. И децата им. А химните му, макар и безсмъртни, звучат все по-горчиво.

Сашо Петров говори открито за разочарованието от съвременна България, за усещането, че "хората не работят, а само се оплакват", че всички чакат някой друг да свърши всичко. Споделя гордо, че дъщеря му – както и хиляди други млади хора – е избрала да завърши и да направи добра кариера в чужбина. "Не можеш да ги спреш. И не ги обвиняваш. Светът е голям и хората, които имат по-широк хоризонт, мечти и способности вече могат да се реализират, а това е чудесно! Никога не бих я спрял."

Александър Петров е гласът зад най-обичаните български песни и в българския ню уейв – поетът, който стои неотлъчно зад Тангра 1 и зад Тангра 2. „Нашият град“, „Богатство“, „Любовта, без която не можем“, „Жулиета“, „Оловният войник“, „Черно-бяла снимка“, „Дъвка-балон“, "Бъди какъвто си" – тези заглавия не са просто музика, те са културна памет.

В разговора за OFFNews Сашо Петров споделя истории за създаването на най-емблематичните песни от края на 70-те и 80-те години – време, в което рокът се превръща в социален език. Песента „Бъди какъвто си“ е вдъхновена от едно поколение, което вече е усещало новата вълна, но чакало някой да формулира свободолюбивия му дух. „Историите трябва да са истински, за да докоснат до хората“, казва Петров.

Историята за хита „Богатство“ започва във Велико Търново, в малка мансарда и с хазяйка, която по своеобразен начин вдъхновява текста. „Черно-бяла снимка“ пък е родена от спомените на малкото момче с рипсени чорапки, което гледа света с едновременно страх и любопитство. „Оловният войник“ е песен, създадена в разгара на Студената война, но носеща силно послание за мир.

„С Тангра“ въведохме нова естетика в рок музиката – тя стана по-социална, по-близка до хората“, спомня си Петров. От този новаторски дух се раждат текстовете, които съпътстват не само музикалните сцени, но и политическите промени – „Времето е наше“, „Последен валс“, „Развод ми дай“ са саундтракът на прехода.

Това интервю не е само за музиката. То е и за поизносените илюзии, за надеждата, която не изтлява. За словото, което някога местеше планини.

Следете новините ни в GoogleNews